Училището може да се промени само за няколко години

Как учителите могат да повлияят на развитието на учениците си?

Учителите на Teach First (повече за организацията - в карето) имат три опорни точки - постиженията на ученика, високите стремежи и достъпа до възможности. Добрият учител трябва да може да помогне на учениците си да постигнат високи нива по тези три компонента. Децата трябва да знаят какво искат да постигнат в живота и да бъдат мотивирани да го направят - това може да дойде и от семейството, средата или от тях самите. Учителите трябва да убедят децата в собствените им възможности, в това, че могат да постигнат успех в живота. Не да им казват, че задължително трябва да влязат в университет, а че могат да го направят, ако поискат.

Много от децата, с които работим, не знаят как да използват възможностите, които им се предлагат. Учителят трябва да им помогне например да разберат как да кандидатстват за стаж, за работа или за място в университет, как да намерят изгодна екскурзия до Париж или да се запишат в спортен клуб, който им харесва.

Академичният успех включва всичко, и то от най-ранни години - ако 16-годишните ученици не успеят да си вземат изпитите, не може да се очаква да постигнат нещо след това.

Кой е начинът да мотивираш един ученик?

За нас преподаването е лидерска професия и няма само един начин да бъдеш лидер. Затова и няма един-единствен начин да бъдеш успешен учител. Но всички успешни учители трябва да имат високи очаквания към децата, способност да поставят цели и да работят усилено за постигането им. Друго общо качество е способността да работят в екип - да помагат на децата да работят със семействата си, с другите хора в училище.

Може би най-важната роля на училището е да научи децата как да се справят с проблемите в живота, как да разберат какво искат да постигнат - нещо, което за съжаление липсва в българските училища. Как можем да обърнем образованието в тази посока?

Един от начините е учителите да покажат на децата всички възможности, които стоят пред тях. Учениците трябва да разберат защо трябва да постигнат успехи и защо трябва да работят активно за това. Успелият учител трябва да може да накара учениците да вярват в себе си и да работят усилено за успеха си.

В България обаче често не се занимаваме с децата с лоши резултати и приемаме, че не могат да постигнат повече.

В Teach First силно вярваме, че интелигентността и постиженията не са вродени. Виждал съм изключително много случаи, в които учителите са успели да променят успеха на учениците си. Така че това е работата на учителя - ако той не вярва, че ученикът може да се промени и да постигне високи резултати, никой няма да може да повярва в това. Това е инвестиция в децата и не трябва да предаваме тези, които са под средното ниво. Идеята е да вярваме в тях, да имаме високи очаквания и да ги караме те самите да имат високи очаквания от себе си.

Вярно е, че това е сериозен проблем и твърде много деца са оставени без адекватно обучение. В Англия например много често разделят класовете по успеха на децата. Според нас това е изключително вредно, защото по този начин всяко дете е разпределено там, докъдето някой е казал, че му стигат възможностите. Ако децата с различни нива на успех са в един клас, това е по-трудно за учителя, но по-добре за учениците. А всички образователни политики трябва да се правят спрямо това кое е добре за децата.

Често в българските училища липсва добра атмосфера и дисциплина в класните стаи. Как можем да решим този проблем?

Според мен е важно директорът и преподавателите във всяко училище да имат обща политика и децата, дори най-малките, да са запознати с нея - да знаят какви са правилата и последствията, ако не се спазват.

Какво мислите за идеята ученици, които нарушават тези правила, да полагат някакъв обществено полезен труд?

Според мен зависи от училището - във всяко действат различни неща. Учителите трябва да определят правила и да налагат мерки, ако тези правила не се спазват, но и не трябва да се отказват от това да работят с ученика, който се е провинил, да го развиват и да го приобщят отново към училището.

Мрежата на Teach for All търси учители лидери. Какви качества трябва да притежават тези учители?

За нас проблемът с недостатъците на образованието може да се реши единствено с лидерски качества. Лидерството първо се проявява в класната стая - учителите са лидери, те ръководят 30 деца. Най-добрият лидер е този, който може да помогне на несигурните ученици да повярват в себе си и да постигнат успехи. Например някой, който ръководи група мотивирани служители в една фирма, не е непременно лидер, а по-скоро мениджър. Ако обаче ръководиш група 15-годишни и те успеят да вземат изпита, който никога не са вярвали, че ще минат, и не са разбирали въобще защо е важно да успеят, това вече е лидерство.

Освен лидерството в класната стая са нужни и лидери, които да ръководят цялата образователна система, за да може тя да се справи с проблемите.

В България обаче учителите нямат добър имидж сред обществото, недостатъчно добре платени са и често мнението им не се уважава от деца и родители. Това демотивира много млади професионалисти и ги кара да търсят алтернативни възможности за работа. Как могат да се мотивират тези учители да работят с децата по начина, който описахте?

Мисля, че директорите и ръководствата на училищата имат важна роля в този случай. Трябва да има високи очаквания към учителите, но същевременно трябва да им се оказва подкрепа и да им се помага непрекъснато да се развиват и обучават. Всъщност, когато учителите на Teach for all влязат в класните стаи, те показват на останалите какво е възможно да се направи и вдигат нивото на очакванията от училището.

Мога да дам пример с едно училище в западен Лондон, което преди няколко години изглеждаше като затвор. Никой не знаеше защо точно е там - децата просто стояха по чиновете, имаше учители, но нищо не се учеше и резултатите на учениците бяха много ниски. Попитах директора какво иска да постигне в училището и той отговори, че целта му е децата да не излязат на улицата и да се забъркат в неприятности. Това обаче не е идеята на едно училище. Тогава беше назначен нов директор, а една четвърт от учителите дойдоха от Teach First, включително зам.-директорите. Сега резултатите на това училище са много високи, успеваемостта на учениците се увеличи от около 8 на 60 процента и много от тях влизат в най-добрите университети. Училището вече има и съвсем друга култура и ценности. Децата говорят за това как да изкарат шестица, а не как ще се провалят на поредния изпит.

Тъжното е, че само преди няколко години братята и сестрите на днешните ученици, които са посещавали това училище, не са получили никакво образование и сега имат много по-малко възможности в живота. И това не е било по тяхна вина, просто са имали лошия късмет да бъдат в училището, преди то да се промени.

Но този пример показва, че промяната може да се случи само за няколко години и учениците да спечелят от това. И то без да са нужни много допълнителни финансови стимули. Финансовите средства съвсем не са най-важният фактор за подобряване на образованието. САЩ например харчат най-много пари за образование от всички страни по света, но са далеч от най-добрите резултати.

В България често вече се говори за използването на интерактивни уроци в часовете, но това не означава автоматично по-добри резултати. Как според вас трябва да е представен материалът, за да ангажира учениците?

Ние също очакваме от учителите си да използват повече интерактивни методи, за да подобрят успеха на децата. Идеята обаче по-скоро е учениците да се научат да мислят и да разберат материала. Това не става с учител, който просто седи преди класа си и чете нещо от някаква книга. Добрите уроци са тези, които ангажират учениците. Преди няколко седмици например присъствах на урок, който трябваше да се занимава с романа "Оливър Туист". Учителят раздели класа на три групи и те трябваше да изиграят съдебно дело срещу Фейгън - едната група беше прокурорът, другата - защитата, а третата бяха съдиите. Мисля, че този урок едновременно забавляваше учениците, но и ги накара да се задълбочат в романа.

Друг пример, за който се сещам, е един урок по математика, в който се преподаваше Питагоровата теорема. Много хора си мислят, че математиката е скучна, но в крайна сметка зависи от начина, по който се преподава. Учителят изкара децата на футболното игрище на двора и ги накара да изиграят ъглов удар. После ги попита къде пред вратата трябва да застане нападателят, който да поеме топката, за да вкара гол. Така изиграха ъгловия удар с няколко различни дължини и посоки и в крайна сметка учиха материала през някакъв практически пример. Учениците бяха наистина ангажирани с това, което правиха, и мисля, че разбраха Питагоровата теорема много по-добре, отколкото ако просто бяха стояли в класните стаи.

Може би такива примери биха помогнали да се реши основният проблем в българските училища - функционалната неграмотност на учениците, това, че могат да четат и пишат, но не разбират смисъла от прочетеното.

Мисля, че с такъв тип уроци учениците имат по-голям шанс да разберат това, което им се преподава, защото се ангажират истински с материала, виждат къде в реалния живот може да се приложи. Работата на учителя е да търси такъв тип интерактивност, да се постарае да предаде урока така, че децата да го разберат.