Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Във всеки час ли сте толкова шумни?" Гласът на учителката по чудо успява да се чуе сред рояка развълнувани шестокласници. "Просто още не сме се осъзнали, че сме на училище", идва мигновено някъде от чиновете. Атмосферата в шести В клас в столичното 51 СОУ "Елисавета Багряна" е типична за всяко нормално училище - из въздуха хвърчат химикалки, децата като че ли искат да споделят всичко, което ги вълнува, в рамките на няколко минути, и то на възможно по-силен глас, учителката бавно, но сигурно въдворява ред - отначало дипломатично, към края със заплахи за обаждания на родителите.
Часът е по литература и учениците с не особено голямо желание разгръщат главата "Радини вълнения" от романа "Под игото" на Иван Вазов - любимата книга на българския народ според гласуването в кампанията "Голямото четене" на БНТ. В момента обществената телевизия провежда подобна кампания и за любими детски книги, но този път патриотичните чувства отстъпиха на заден план и "Под игото" не намери място в класацията. В началото на май "Малкото голямо четене" обяви Топ 10 на любимите детски книги. В него влязоха само две творби на български автори, три на Астрид Линдгрен и двата безспорни фаворита - "Хари Потър" и "Здрач" (вижте таблицата вляво).
Бойчо Огнянов като Супермен
Ако се върнем в часа по литература на шести В клас, ще се убедим, че "Под игото" не се вписва в представата на децата за увлекателен роман. Те се затрудняват с архаичния на места стил и език, сюжетът е далеч от техния свят и ежедневие, а мястото на книгата в списъка със задължителна литература прави нещата още по-сложни. Въпреки това преподавателят по литература Мария Шопова успява някак да събуди доза интерес у шестокласниците - вместо да диктува неразбираеми за тях разсъждения върху романа, тя задава въпроси и кара учениците сами да намират отговорите. "Кулминацията е, когато Бойчо Огнянов идва като Супермен", категоричен е Виктор, който е прочел пълната версия на романа и има отговор на всеки въпрос. От предните чинове се разнася героичната мелодия от "Междузвездни войни", а децата въобще не се затрудняват да определят заключението от творбата на Вазов - "Не се бъзикай с Бойчо".
От "Здрач" до финанси
Скромният интерес на шестокласниците към "Под игото" преминава в нестихваща вълна от коментари през междучасието, когато ги питаме какво всъщност обичат да четат. Вампирският роман "Здрач", който преди около две години залепи тийнейджърите за книгите, е фаворитът сред момичетата. Паола го е чела осем пъти, след като се е запалила от филмираната първа част на книгата. "Вече сме големи и тези неща ни интересуват", обяснява тя причините защо книгата събужда такъв интерес у нея и връстниците й. "Здрач" е и абсолютният пример за влиянието на киното върху навиците на четене на младото поколение. Историята на невъзможната любов между непопулярната сред връстниците си Бела и привлекателния вампир Едуард събра фенове първо от големия екран и след това накара тийнейджърите да преоткрият книгите. Според преподавателя по български език и литература Нели Рашева, която отговаря и за училищната библиотека, много деца са се запалили и по романите на Жул Верн, след като гледали филм по негов сюжет. Колежката й Мария Шопова дори използва в преподаването си факта, че днешните деца възприемат нещата визуално - когато в учебниците идва наред романът "Хъшове" на Вазов (който по стил и език е толкова далече от младото поколение, колкото и "Под игото"), тя води учениците да изгледат театралната постановка по творбата. Ефектът е мигновен - децата разбират за какво става въпрос и намират връзка с романа.
Други магнити за децата са "класиката" (по думите им) "Хари Потър", "Нарния", поредицата Witch и (учудващо) "Малкият принц". Всъщност по наблюденията на Нели Рашева "Малкият принц" може да се нарече любимата книга на учениците от 6 до 12 клас за последните две години. От по-старите детски произведения на мода са още "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка" и "Мери Попинз". По-малко търсени са вече "Приключенията на Лукчо", романите на Ерих Кестнер и творбите на Оскар Уайлд.
Нели Рашева разказва, че от библиотеката често се взимат книги от поредицата "Как да...", като например "Как да пазиш тайна" или "Как да оцелееш в училище". В последните години много харесвани, особено сред момчетата, са били и книгите-игри, в които читателят сам може да взима решения за развитието на историята. Интересно е, че ако харесат книга от даден автор, децата често търсят и останалите му произведения.
Шестокласниците споделят, че предпочитат да четат вечер, интересните книги прочитат за ден-два, не са фенове на задължителната училищна литература, но все пак не я отхвърлят напълно. Някои от тях четат и литература на чужди езици. "Чета книгата "Богат татко, беден татко", защото се интересувам от финанси и предпочитам да печеля пари, отколкото да давам", изумява ни Пепи и гордо носи книгата на Робърт Кийосаки с подзаглавие "Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните - не!".
Детските книги и стаята на тайните
Общовалиден отговор на въпроса какво прави точно тези книги любими за децата всъщност няма. "Хари Потър" например привлича с увлекателния стил, в който е написана, и близкия до детското ежедневие сюжет - отношенията между ученици и учители, умният, но странен съученик на последния чин, вълненията по време на ваканцията. "Хари Потър" не е нова като жанр и начин на писане, всъщност дори смесва различни видове класическо писане като сирашките романи, пансионния роман и вълшебните приказки", смята Зорница Христова, преводач и издател на детска литература. Тя прави интересни изводи и за героите на най-силно представения автор в класацията на "Малкото голямо четене" - Астрид Линдгрен. "Героите на Астрид Линдгрен са силни деца с независимо мислене", казва Зорница Христова и разказва, че такива образи стават популярни след Втората световна война, защото малко по малко лекуват травматичния опит на безсилието. Пипи, Емил, Роня и децата от улица "Тряскаджийска" не са конформистки настроени, но имат силно изразено морално чувство и ясен ориентир за това кое е добро и кое - зло. Те никога не се оправдават, че са просто деца, и не предизвикват съжаление. Според Зорница Христова това дава възможност на децата, които четат тези романи, да помечтаят за себе си. Интересно е, че книгите на Астрид Линдгрен са сравнително непознати извън Европа и нямат някаква маркетинг кампания зад себе си. За разлика например от превърнатия в индустрия "Мечо Пух".
"За децата границата между въображаемия свят на играта и на книгата е много малък", коментира Зорница Христова и смята, че когато четат, децата често си измислят някакъв свят и се вживяват в него. "Когато дадеш на едно дете невидими череши например, то няма да забрави да плюе костилките", разказва опита си тя. В дома на Зорница от време на време се готвят храни, които се срещат в някоя книга, като например шоколадови мухи или канелените кифлички на Карлсон.
Рецепта за любима детска книга няма и всъщност би било тъжно, ако имаше. Според Ида Даниел, сценарист на "Малкото голямо четене", всяка книга има свой собствен подход и ако има някаква формула за успех, резултатите може да стават сигурни, но прекалено еднакви. "Едно от най-ценните качества на всяко изкуство е, че ни помага да познаем себе си… а ние всички сме собствено различни", коментира Ида Даниел. Все пак тя е убедена, че любимата детска книга е всяка, която те кара да чувстваш, да си въобразяваш и да искаш.
Пазарна приказка
Нуждата от разнообразие на пазара важи за всяка област, но по отношение на детската литература това е особено валидно. Просто защото е важно децата да имат достъп до различни видове книги - не толкова за да избират, а за да знаят, че възможностите не са сведени до един-два типа издания. Според Яна Левиева, оформител и илюстратор на книги, обаче през последните години на пазара за детска литература почти нищо не е променило и отношението към по-нестандартните, т.нар. арт книги, е все още като към нещо, което няма място там. "В България като че ли децата са в някаква обща група, за която се прави нещо по един начин и толкова - все едно те не са различни и нямат различни вкусове", коментира Яна Левиева."Крайната комерсиализация всъщност води до еднообразие, което по-трудно ще събуди апетита на читателя", съгласна е и Зорница Христова от издателство "Точица". Според нея детската литература изисква старателно писане, оригинално мислене и оформление и не търпи превземки и претенции.
8 коментара
Пепи с книгата за финанси е бот
Да, виждам.... Какво да се прави?! Друго време, друга епоха, други маниери, други традиции...
Все пак е по-добре да се чете Хари Портър или вампирски романи, нежели да се слуша чалга.
Преди много време бях чел една книга, в която авторът казваше (цитирам по памет): "Всяко поколение мисли в мълчание, а когато започне да говори, разгневява възрастните. Всяко поколение умира преди всичко обзето от съмнения."
Мисля, че бяха сентенции от Баруйр Савак, но не съм сигурен.
Интересна статия, която помага да се ориентираш, защото нямаме време да четем, книгите и на децата.
Прави ми впечатление, че децата клонят повече към филмите и трудно посягат да четат, нужно е голямо усилие да ги заинтригуваш с книга.
Одобрявам труда на авторката.
Интересно
На мен любими ми бяха "Хобитът" (с тази поредици в сп."Дъга" всъщност се научих да чета), "Приключенията на Лукчо", "Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин", "Винету" (и другите от същия автор), "Ян Бибиян", "Властелинът на Пръстените" (много, много преди да стане mainstream и да направят филм по трилогията) а като малко по-голям (7-ми-8-ми клас) "Пикник край пътя", "Обитаемият остров", "Бръмбар в мравуняка", "Соларис" и още доста научна фантастика.
А, пропуснах и едни сборници с приказки от братя Грим
Поздрави на всички учетили!
Извинявам се от името на голяма част от българското общество за липсата на уважение :(
Децата са различни и имат различни нужди - едни се нуждаят от структура, която да следват, други от свобода да изразят себе си. Аз четях всяка седмица по 5-6 книги от библиотеката, но Под Игото никога не съм чел :) И затова са толкова важни учителите, за да нагодят плана към индивидуалните нужди.
Успех!
Училището е със сбъркани приоритети и бавно ги пренарежда, а светът не чака...
Изглежда "Старогръцки легенди и митове" и "Прометей или битката на титаните" не се нареждат сред интересните книги.... Какво ли да кажем за "Тежестта на скафандъра" или дори "Дюн"... ще им се сторят глупави... Какво очаквате от маймуни, дето в читанките си имат следната поезия /одобрена от МОН/:
Отдолу иде джип “Мицубиши”
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!
- А във колата коя е тази?
- Лиска е вътре. И много иска
на мис-конкурса да стане миска.
- Давай, Вълчо, и наддавай
златна пара звънка -
мис да стане твойта Лиска,
гиздава и тънка!
Какво очаквате.....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.