Какво искат учителите

"За начинаещ учител заплащането наистина е обидно ниско", допълва преподавателят по история в ОУ"Св. Иван Рилски" в Хасково Христина Масалджиева. И дава пример - в някои училища се случва служители от помощния персонал да получават по-голяма заплата от младши учители, което действа много демотивиращо. Масалджиева обаче също вижда по-сериозните причини за отлива от учителската професия в отношението на обществото. Наблюдението й се потвърждава и от други нейни колеги. "Много родители гледат на нас като на обслужващ персонал, който трябва да се грижи и да възпитава техните деца", казва учител по география, пожелал да остане анонимен. И допълва: "Познавам учители, които си тръгнаха, защото не се справят със стреса, не виждат смисъл, обезверени и отчаяни са, че трудът им не се оценява." Голяма част от преподавателите остават разочаровани и след учителската стачка през 2007 г., чувстват се неразбрани в исканията си и неподкрепени от голяма част от обществото. "Образователната система е на автопилот – текат някакви инициативи, после се оказва, че не е точно така. В един момент има едно послание, после друго", коментира Дияна Боева, учител по български език и литература в езикова гимназия. Според нея новият закон за училищното образование трябва да се приеме, а системата да се осъвремени откъм учебни планове, програми и адаптация на учениците към живота.

И как да останат

А от какво имат нужда качествените учители, за да продължат да преподават в училище? "За мен най-важно е уважението към учителя от ръководството на училището, от родителите и от учениците", споделя Христина Масалджиева. Според нея учителите имат нужда и от подкрепа в работата си и от възможност да използват технологии в преподаването. Дияна Боева припомня, че в повечето училища вече има компютри, но няма иновативни продукти, които учителите да използват. "Училището е далеч от практиката, от справянето с действителността", казва преподавателят и допълва, че то не успява да подготви учениците за пазара на труда. "Когато учениците, с които работя, са мотивирани, полагат нужните усилия и виждам добрите резултати, които те постигат, това ме мотивира да остана и да работя с тях", коментира и учителят по математика и информатика в Националната природо-математическа гимназия Илия Костов.

За това как да се формира заплащането повечето от учителите, до които се допитахме, смятат, че е нужно да има адекватна стартова база и стимули за допълнителна работа и постижения. "Необходимо е учителите, които полагат допълнителни усилия и подготвят учениците си за отлично представяне на различни изпити, национални и международни състезания, да имат допълнителни материални стимули, за да продължават да работят със същия ентусиазъм", смята например Илия Костов. Изключително важна е и подкрепата за преподаватели в проблемни училища, които трябва да се борят с негативните ефекти от семейната и училищната среда.  

Един от неуредените в системата въпроси е този за допълнителната квалификация на учителите. Не съществува инструмент, който да оцени потребностите на преподавателите да се развиват, няма стимули за участие и анализ на ползите. В момента единствените курсове, които имат ефект върху заплатата на учителите, са тези на департаментите за усъвършенстване на учителите. Такива в страната има общо три - в София, Варна и Стара Загора, а учителят сам заплаща курсовете и разходите около тях. Департаментите дават пет степени за професионална квалификация, отражението върху заплащането на учителите е между 5 и 20 лв., а съдържанието им според преподаватели е със спорен ефект. "Обучението там не е на нужното ниво. Царят формализъм и стари методи на преподаване", споделя учител, защитил четири от петте степени за сметка на личното си време и средства. Според нея полезните квалификации са тези, които не са задължителни, а от които учителят усеща, че има нужда. Затова от години сама търси нови методи и модерни образователни софтуери, които да говорят на езика на учениците. Така смислените квалификации са оставени на самоинициативата на учителите и добрата воля на директорите. "В момента се квалифицираме във и за една система, която е морално остаряла", смята Дияна Боева и е категорична, че преди да се подобри системата за квалификация, трябва самото образование да придобие по-съвременен вид.

От сериозно обновяване имат нужда и учебните планове и програми, за да могат да отговорят на нуждите на учителите и техните ученици. Макар преподавателите да имат свобода да изберат как ще поднесат урока, дали ще направят лекция или игра, държавата все още им поставя доста тесни граници. Регионалните инспекторати следят дали се върви по определения от министерството годишен план и учители, които са избирали да разчупят малко системата, неведнъж са били заплашвани от санкции.

"В класната стая трябва да има диалог. Учениците трябва да работят по проекти, да се научат да учат, да извличат знания от заобикалящата ги среда и да знаят как да я използват", споделя началният учител Йорданка Първанова. Според нея държавните образователни изисквания не са адекватни на съвременното общество, образованието "тъпче в миналия век", а това води до скука в класната стая и отлив на учениците от училището.

"Трябва да се освободи организацията на учебния процес", категорична е Мария Донкова, програмен директор на фондация "Пайдея". Тя допълва, че съвременните методи на преподаване, особено активната дидактика, не могат да се впишат в часове от 45 минути с непрекъснато сменящи се дисциплини. Според Христина Масалджиева също липса време за упражнения, изработване на проекти, изследване на теми.

Овластяване на училищата да контролират сами бюджета и персонала си и свобода да предлагат допълнителни учебни програми е била и една от стратегиите за повишаването на интереса към учителската професия във Великобритания. Докато преди 12 години привличането на най-добрите професионалисти в училище е било задача с повишена трудност, днес преподаването е една от най-желаните професии там. Освен на независими училища държавата е заложила и на по-високи учителски заплати и повишаване на имиджа на професията сред обществото, разказва Джеймс Дарли, директор на програмата за привличане на кадри в организацията Teach First, която набира качествени учители за проблемни училища. (Интервю с него можете да прочетете тук.)

Учителят трябва да се освободи от административната работа, тя трябва да се опрости и в училищата да се назначат администратори, допълва още Мария Донкова. Според нея около 40% от работата на класния ръководител отива за бюрокрация. (В момента по наредба съществуват 73 хартиени документа, които трябва да се водят в училищата - от материална книга за взетите учебни часове, през дневник и протоколи до книга за регистриране на заповедите на директора и летописна книга - каквото и да означава последната). Донкова е категорична също, че трябва да има програми за превенция на burn-out-а на учителите, които имат една от най-стресиращите професии, а състоянието им се отразява и на учениците им.

Това, от което се нуждаят качествените учители, за да останат в училище, е същото, което искат и добрите директори, за да го управляват ефективно. Същото, което искат родителите, когато пращат децата си на училище. И същото, което искат учениците, за да виждат смисъл от стоенето в класната стая. Всички те имат нужда от промяна - на идеите, програмите, условията, средата въобще. Единственият, който не личи да има такава нужда, е държавата.