Летящата класна стая
Технологиите няма да заместят учителите, но учителите, които ги използват, ще заместят останалите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"А сега помислете как според вас свършва главата." Учениците на Джон Сийл току-що са изгледали началото на кратко видео, в което актьори играят сцена от "Големите надежди" на Чарлз Дикенс. След като дават своите предположения как завършва епизодът, Сийл пуска видеото до край и обсъжда с учениците техните идеи. Когато след няколко седмици стигат до финала на романа, урокът не приключва със срещата между Пип и Естела сред руините на Сатис Хаус. Учителят по английска литературата пуска следващо видео - разговор между Дикенс и негов приятел, след който писателят променя първоначално замисления тъжен финал - факт, който се разбира от биографията на Дикенс години по-късно.
Урокът на Джон Сийл беше представен на тазгодишното издание на международната конференция за технологии в образованието BETT. На нея директори, учители, образователни експерти и технологични компании показаха примери как новите технологии могат да бъдат полезни в училище. Като направят ученето по-персонализирано и според нуждите на всеки ученик. Като подобрят ефективността на училищния мениджмънт. Като представят сложни материи по разбираем начин. Изводът накрая е, че технологиите са даденост за днешните ученици и въпросът не е дали, а как се използват. Те никога няма да заместят учителите, но учителите, които ги използват, ще заместят останалите. И заедно с една съвременна учебна програма и мотивирани преподаватели технологиите могат да постигнат истинска промяна в образованието.
В крак с времето
"Знаем, че преподаването и ученето се променят", казва Хелън Кънингам от издателството на университета "Кеймбридж", което е автор на видеата за "Големите надежди". "Когато учениците видят или чуят съдържанието, това може да им помогне да го разберат или да си го припомнят, както и да им даде различни начини да стигнат до учебния материал и да се ангажират с него, независимо от стила им на учене", допълва Кънингам. Идеята на издателството се случва с помощта на фондацията AQA, която има за цел да развива потенциала на учители и ученици. Двете организации създават електронна библиотека с ресурси по различни предмети - от текстове до аудио- и интерактивно видеосъдържание.
Преподаването отдавна не се случва докато учителят диктува някакви неща от дъската, а учениците записват в тетрадките си. Днес съдържанието е навсякъде, достъпно е за всеки и децата много добре го знаят. Това, което искат от учителите си, е да им покажат как сами да го намерят, да различат полезното за себе си и да видят приложението му в реалния живот. Или както каза на конференцията BETT началният учител Крис Уотъруърт: "Ученето е най-ефективно когато е социален експеримент, в който деца и възрастни са ангажирани в общ диалог за решаване на проблеми и формиране на разбиране."
В презентацията си Уотъруърт също акцентира върху използването на видеосъдържание - не само в класната стая, но и вкъщи. Според него това работи добре, защото пести време в часа и позволява на учителя да се фокусира върху анализ и дискусии на материала. Освен това учениците могат да слагат видеата на пауза, когато не разбират нещо, да се връщат назад и да преповтарят урока. Ключово обаче е преподавателят преди това да е обяснил как видеото може да се използва най-ефективно за учене, например как се правят лесно записки, докато гледаш. А как учителят да знае дали учениците са гледали видеото? Като вгради например кратки анкети с въпроси между съдържанието и получава обратна връзка с отговорите на учениците. "Ако не всички ученици имат интернет вкъщи, давайте им DVD-та или USB памет. Или отваряйте класната стая по-рано и пускайте видеата там преди часа", съветва Уотъруърт. След като често не получава отговори на имейлите си, той открива по-лесна онлайн комуникация с деца и родители - през платформата Edmodo, която е нещо като Facebook за ученици.
"Начинът, по който проектираме класните стаи днес в крайна сметка ще определя нашите общества утре", сподели по време на конференцията и вицепрезидентът на образователната програма на Apple Джон Кaуч. Според него класната стая на бъдещето трябва да бъде креативна и адекватна на съвременността, да включва технология и добър учител, да ангажира учениците с полезно за тях съдържание и без учене наизуст. "Не е важно, че Колумб е открил Америка през 1492 г., а какво се е случвало по света по това време", даде пример Кауч. "Само вкарването на някаква технология в училище не работи", коментира още експертът и допълни: "Идеята на технологиите е да дадат възможност и да произведат нещо, което иначе не би работило". Една от ползите например е, че учителите могат да намерят нуждите на всеки ученик и да вървят към индивидуална учебна среда за всеки. Както и да обяснят по достъпен начин тема, която на хартия звучи непонятно за учениците. Такава цел има например унгарската компания Intellisense, която разработва софтуер за обучение по математика и физика. Той показва в детайли всяка стъпка в решаването на линейни и квадратни уравнения и дава възможност за създаване на симулации на различни физични закони.
И все пак ключът е в програмата
За да има истинска промяна в образованието обаче, ключът в крайна сметка е в това какво се преподава в училище. "Нашето време изисква ново образование", категоричен беше в презентацията си на BETT Марк Пренски, международно признат експерт в сферата на връзката между технологиите и образованиетo. Според него учебната програма в момента е твърде тясна по отношение на уменията, на които учи, и в нея трябва да влезе ново ядро от предмети. Сред тях са ефективното мислене (включително решаването на проблеми, задаването на въпроси, креативното мислене, финансовите умения и контрол на стреса), ефективните действия (например работни и здравни навици, лидерство, взимане на решения при несигурност, предприемачество и иновации), ефективните връзки между хората (като комуникация, работа в екип, изслушване, емпатия, кураж, толерантност и себепознание) и ефективните постижения за реалния живот (през работата по проекти). Всичко това според Пренски трябва да е съпътствано от осъзнаване на света и региона, в който учениците живеят, и от развитие на индивидуалните им стремежи.
"Ако не променим това, което преподаваме, всякакви други промени са напразни", пише Пренски в статията си "Светът има нужда от нова учебна програма". И добавя, че внедряването на технологии и реформирането на педагогиката могат да имат положителен ефект върху образованието на учениците само в краткосрочен план. В дългосрочен те са важни само в допълнение към промените в учебната програма.
"Новото ядро от предмети не означава да премахнем математиката, езика, природните и социалните науки от образованието", успокоява Марк Пренски, "а по-скоро да ги индивидуализираме според желанията на учениците в контекста на постижения за реалния живот". Защото в крайна сметка целта на образованието би трябвало е да превърне учениците в "способни хора, които могат да направят света по-добър", а ученето е само инструментът за това.
"Работата ни не е да преподаваме държавната програма, а да учим нашите деца", заяви и Кен Робинсън, съветник по проблемите на образованието в редица държави и критик на традиционните обучителни похвати. Според него "образованието трябва да придобие по-човешка форма" и да развива у учениците въображение, креативност и иновативност. Всичко това е не еволюция, а революция в образованието, която на места вече се случва, допълни Робинсън.
Част от тази революция е и промяната в начина на оценяване в училище. Визионери като Робинсън, Пренски и Кауч виждат края на оценките, с които сме свикнали, за сметка на много повече детайлна обратна връзка от страна на учителите, измерване на прогреса на всеки ученик и резюме на постиженията. Идеята е фокусът да бъде много повече върху напредъка в училище, отколкото върху поставянето на тромави оценки от две до шест.
Инструмент за по-лесно проследяване на развитието на всеки ученик могат отново да са технологиите. Все повече компании залагат на разработването на системи за ефективно управление на класните стаи, които могат да спестят много административни задачи на учителите и директорите, да правят анализ на силните и слабите страни на учениците и да ги насочват върху какво да наблегнат, както и да помагат за връзката с родителите. iSAMS например, една от платформите, представени на образователното изложение, съдържа освен базова информация за всички участници в училището, и такава за извънкласните дейности на учениците, медицинските им картони и индивидуални характеристики - от специални таланти до области за наваксване, всички документи, които държавните институции изискват, инструменти за управление на училищния бюджет, система за изпращане на sms съобщения, дори график какво да правят тези деца, които не могат да се включат в часовете по физическо. Knewton пък позволява персонализиране на уроците така, че всеки ученик да бъде ангажиран и никой да не изостава. Идеята е, че ако времето в училище бъде съобразено с нуждите и интересите на всеки ученик, това би довело до по-висока мотивация, а впоследствие и резултати.
Далече ли са българските училища
А доколко тези тенденции са стигнали и до учениците и учителите в България? През последните години все повече преподаватели осъзнават, че учениците им днес не са тези отпреди 10, 15, че и 20 години, и имат нужда от нови методи за разбиране и овладяване на материала. Засега обаче инициативата за разчупване на училищната среда е изцяло в отделни учители, директори и неправителствени организации, които работят в сферата на образованието. Държавата досега не участва нито с по-гъвкави законови правила, които да стимулират използването на нови подходи, нито с поощрение на вече съществуващи добри практики.
Въпреки това успешни примери съществуват. Сайтът Уча.се има близо 4 хил. видеоуроци по различни предмети от 1 до 11 клас, а екипът на организацията обучава учители как да ги използват ефективно в клас. Центърът за образователни инициативи развива платформата u4ili6teto.bg, в която учители могат да създават собствени курсове със съдържание, да следят прогреса на учениците си и да поддържат връзка с родели и колеги от други училища. В над 200 училища се използва софтуерът "Енвижън", който представя интерактивно уроци за началните класове. Компанията, която с продукта си "Джъмпидо" свързва математиката с играта и движението, пък наскоро беше наградена за най-добър стартъп от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Няколко училища и детски градини вече работят и с приложенията за образование на Google - миналата година компанията представи проекта си Classroom, който също помага за организиране на курсове и по-добра комуникация. Креативната класна стая на Центъра за творческо обучение подкрепя с хардуерни и софтуерни решения училищата в създаването на учебна среда, ориентирана към интересите на учениците и към удобството на учителя.
Новото образование отдавна чука на вратата. А ако училищата се забавят да я отворят, това със сигурност ще направят учениците.
6 коментара
Училището на бъдещето няма да е "училище" и няма да е в сградата "училище".
А какво ще бъде?
И аз не знам, но се надявам да участвам в "измислянето" му.
Училище на настоящето:
http://www.lynda.com/
До коментар [#2] от "nedyalkodonev":
Благодаря!
Аз наскоро открих https://www.futurelearn.com/
''как новите технологии могат да бъдат полезни в училище'' В по голямат си част новите технологий могат само да навредят на младото поколение, т.е имат негативен здравен аспект. Таблети, Рутери, новите тънкослойни лаптопи на който е премахнат RG45 клуплунг и могат да комуникират единствено чрез WiFi, Смарт Телефони, GPS часовници- Гореизброените устройства за да комуникират излъчват деструктивни микровълни в честотен диапазон 1.8-4Ghz (1800-4000Mhz.) В текущият момент имаме огромно, невидимо електромагнинто замърсяване в големите градове, а си представям какво ще стане когато внедрят на всеки учиник Таблет+Смарт телефон............ За пример ще дам средната стойност на микровълновият фон за бул.Витоша-40000μW/m2 , бул.Черни връх 60000μW/m2 и т.н - Всички електромагнитни вълни и особено микровълните влияят мигновено върху нивата на редица жизнено важни хормони (при много ниски стойности-0,001μW/m2). Първо се прекратява производството на Мелатонин кaто същевременно надбъбречната жлеза започва да синтезира голямо количество стерсови хормони- Кортизол и Адреналин. Следствие на което започваме да страдаме от безсъние, зачервяване, торбички под очите, главоболие, и т.н. Причината за тези негативни ефекти е, че при продължително високи нива в кръвта на Кортизол и Адреналин и много ниски нива на Мелатонин, Оксидативният стрес се повишава, повредите в клектите(ДНК) на организма немогат да бъдат възстановени и се стига до израждане и РАК, Левкемия, и т.н.. Най големите замърсители са WiFi рутери и GSM-и те. Те работят в микровълновитя чесотен диапазон. National Geographic направиха предаване по въпроса за електросмога в съвременните градове: https://www.youtube.com/watch?v=CKekrESXssM
Бритaнският Индипендънт представи статия: Мобилните телефони убиват повече хора от Цигарите: http://www.independent.co.uk/life-style/health-and
Възрастна жена инвестира 4000 паунда за да защити своя дом от WiFi и други мобилни сигнали:
http://www.telegraph.co.uk/technology/news/1117937
Други изследвани биологични ефекти от продължително излагане на не йонизиращи микровълнови полета генерирани от WiFi и др. Комуникационни (GSM) устройства. Под биологично въздействие се подразбира появата на биохимични ефекти, психологични и изповеднически реакции на организма, тъканите и клетките под действие на не йонизиращо лъчение:
главоболие, световъртеж, нарушения на съня и менструалният цикъл, снижен полов потенциал, повишена повтаряемост, нервност, раздразнителност, сърцебиене, болки в крайниците, болки в ставите, болки в гърдите, нарушенo кръвно налягане, затруднено дишане, храносмилателни проблеми, обща слабост, загуба на памет и концентрация, нарушена нервна система, внезапна умора, втечняване на стъкловидното тяло, плуващи нишки (мътнини) в стъкловидното тяло на окото, катаракт, болки в сърдечната област, сърдечносъдови заболявания, увреждания на плода, вродени дефекти, спонтанен аборт, стерилитет, биохимични и хистологични промени в черния дроб, сърцето, бъбреците и мозъчната тъкан, левкемия, детската левкемия, меланом на кожата, мозъчен тумор и рак.
Статията отразява нивото на ИКТ в българските училища, което най-общо казано е хаотично въведено, предимно за отчитане на дейност. "Креативната класна стая", която е дадена за пример, както и някои други изброени "постижения" са си откровени недомислици, които по-скоро пречат, като объркват учениците, отколкото да им помагат. Самото заглавие "летяща класна стая" внушава липсата на смислена класна стая. Основателни са, до известна степен, опасенията, че ефира в училищата ненужно се замърсява от ел. магнитни вълни, които могат наистина да бъдат вредни, особено за младите организми.
За всички тези неща, разбира се, има лек. Достатъчно е МОН малко да се замисли и преди да възприеме поредната "иновативна" програма да помисли и да се консултира по въпроса. Хаотичното закупуване на компютри, терминали, не дай боже таблети и др. без ясна програма къде и как ще се ползват тези инструменти и дали те наистина вършат работата, която се очаква от тях, трябва да бъде предварително осмислено. Програми, въвеждащи вифи мрежи по неясни причини и задание са по-скоро вредни. За съжаление образованието е като цялата ни държава, в която процеса мислене и тогава взимане на обосновано решение за по-дълъг период от време е занемарен. Целят ни живот е изпъстрен с множество импровизации и то от некадърни/ недобросъвестни управници, които не мислят с перспектива. Стила ден да мине, друг да дойде и да "закърпим положението някак си" се практикува масово във всички сфери на живота ни, но той не води до нищо добро!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.