КС: Прокурорът за разследване на главния е противоконституционна фигура

По делото има постъпили 20 становища, от тях само МС и Министерството на правосъдието завяват, че атакуваните текстове за специалния прокурор не са противоконституционни. Д-р Ивайло Цонков, преподавател по наказателно право и член на експертния съвет при главния прокурор само частично подкрепя тезата на презицента. Всички останали становища категорично застават на позицията за противоконституционност на новата уредба.

КС: Фигура като специалния разследващ на главния прокурор може да се създаде само с промяна в конституцията

Новата фигура на прокурора за разследване на главния е създадена в отклонение на конституционно предвидената структура на прокуратурата, той не е част от административната структура на прокуратурата, не е подчинен на главния прокурор или на друг административен ръководител, неговите действия и актове не подлежат на обжалване и на контрол в рамките на прокуратурата, неговата дейност е изключена от обхвата на надзора за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор и законодателят му е възложил самостоятелни функции, като по този начин го прави едноличен и самостоятелен орган, нещо като главния прокурор, се казва в решението на КС. Въпреки заявленията в обратен смисъл, прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник "изрично е поставен извън конституционно определената единна, пирамидално и йерархично изградена структура на системата на прокуратурата."

Аналогията на тази фигура с европейския прокурор и с европейските делегирани прокурори, които имат сходен статут, е неприложима, защото европейските делегирани прокурори действат в рамките на отделна наднационална система за ръководство и контрол над дейността на прокурорите, начело на която стои Колегията на Европейската прокуратура. Върху специалния прокурор няма никакъв вътрешноинституционален контрол.

Липсата на контрол върху дейността на органите, ангажирани в наказателния процес, е също толкова опасна, колкото и йерархичната обвързаност при вземането на решения, казва КС. В новата фигура на прокурор по разследването срещу главния прокурор законодателят е заложил отстъпление от принципа на независимостта, като на практика е създал безконтролен орган. Неговите актове, действия и бездействия (с изключение на отказите за образуване на досъдебно производство, за спиране и за прекратяване на наказателното производство) не подлежат на никакъв контрол, какъвто се упражнява по отношение на всеки прокурорски акт. Липсва възможност за отвод на този прокурор. Така "всъщност законът само привидно създава гаранции за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор", заключава КС.

"Фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не би могла да бъде учредена без наличието на изрична конституционна уредба. Без промяна на Основния закон не може да се създаде държавен орган, който да бъде считан за част от прокуратурата, но същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната вътрешна система, предвиден в Конституцията.", се подчертава в решението по доклад на съдия Павлина Панова. Само един конституционен съдия е останал на особено мнение - Филип Димитров.

Отново в изходна позиция

Равносметката е, че с това решение тотално се дискредитират опитите на ГЕРБ да представят закона за създаването на специален разследващ прокурор като адекватно решение на проблема с безконтролната фигура на българския главен прокурор. Този проблем бе идентифициран за пръв път от Съвета на Европа след като през 2009 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви решението по делото "Колеви срещу България", където се казва, че в български условия няма никакви гаранции за провеждането на ефективно независимо разследване на главния прокурор. Такова разследване е на практика невъзможно, става ясно от това дело, образувано по жалба на бившия високопоставен прокурор Николай Колев, който свидетелства за данни за закононарушения и престъпления, извършени от тогавашния главен прокурор Никола Филчев, станали публично известни включително и от изявления на видни обществени фигури, но никога неразследвани. Николай Колев бе показно разстрелян пред дома си през декември 2002г.

Вече близо 12 години Съветът на Европа чака България да приеме съответни законодателни изменения, с които да приведе в изпълнение решението по делото "Колеви", но българските власти правят всичко възможно да западзят всесилната фигура на главания прокурор, която през последните два мандата явно се превърна в инструмент за натиск върху опоненти, репресия и рекетиране на бизнеса и изпълнение на всякакви поръчки на задкулисните играчи, които всъщност дърпат конците.

През последните две години, поради неотслабващия натиск от страна на Съвета на Европа и органа по изпълнение на решенията на ЕСПЧ - Комитета на министрите, както и от страна на Брюксел, където проблемът бе поставен на първо място в новия доклад за върховенството на правото, управляващите в България си дадоха вид, че променят закона с цел създаване на гаранции за ефективно разследване на главния прокурор. Предишният правосъден министър Данаил Кирилов дойде с основната заявка да изпълни тази задача, но след провала му да убеди европейските партньори, че предлаганият от него закон е в изпълнение на тази цел, беше отстранен. Малко след това, в началото на декември м. г. Красимир Ципов и други активисти на ГЕРБ внесоха законопроекта за създаване на фигурата на специалния разследващ прокурор и въпреки острите критики, не само от българската правна общност, но и включително от страна на Съвета на Европа и на експерти от Брюксел, безцеремонно го прокараха по бързата писта на парламента.

Сега на практика отново страната е в изходна позиция, а следващите управлавящи отново ще трябва да отговарят на въпроси от Страсбург и Брюксел за статута на главния прокурор.