Право

Адвокат Валя Гигова: Закриването на районни съдилища не вреди на адвокатите, а на клиентите им

Където няма правосъдие, има саморазправа - това ще е резултатът от прекрояването на съдебната карта по модела на ВСС

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Адвокатурата предприе сериозен отпор на т.нар. Модел 4 за оптимизация на съдебната карта, изготвен от Съдийската колегия на ВСС. В понеделник десетки адвокати от страната се събраха на мълчалив протест срещу реформата пред съдебните палати на различни градове - София, Пловдив, Благоевград, Русе и др. В София към протеста се присъединиха и съдии.

Актуализираната концепция за реформата на съдебната карта, публикувана на сайта на ВСС на 31 май т.г., предвижда сериозна реорганизация на съдилищата в страната, закриване на близо половината районни съдилища и превръщането им в териториални поделения, промяна в подсъдността по множество граждански и наказателни дела, което превръща окръжните съдилища в основен първоинстанционен съд. Според авторите ѝ така правосъдието ще стане по-бързо и ефективно чрез специализация, по-добра организация и пестене на ресурсите. Според опонентите това ще засегне чувствително достъпа до съд, защото ще отдалечи съдилищата от хората, без обаче да подобри качеството на правораздаването.

Преди седмица Общото събрание на адвокатите от страната гласува по предложение на адвокат Валя Гигова остро обръщение срещу Модел 4 за реформа на съдебната карта. В него се заявява, че планираната съдебна реформа няма да направи правосъдието нито по-бързо, нито по-евтино, нито по-достъпно.

В средата на миналата седмица пък Софийският адвокатски съвет първи призова членовете на столичната колегия да изразят несъгласие с доклада на ВСС чрез мълчалив протест с адвокатски тоги пред сградата на столичната Съдебна палата в понеделник. Към техния призив се присъедини и Пловдивската колегия.

През седмицата и Съюзът на съдиите в България също изпрати допълнителни съображения срещу предлаганата реформа към вече обявените аргументи срещу нея. Следващата седмица предстои ВСС окончателно да приемането на модела въпреки силните критики срещу него в продължение на месеци от правната общност.

"Капитал" разговаря по темата с адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет и избрана за втори мандат на току-що приключилите избори за нови висши органи на адвокатурата. "Адвокатите протестират, защото не са участвали при изработването на този модел, нито в съгласувателни процедури преди доклада на ВСС. Решили сме протестът да бъде мълчалив, мирен, добронамерен, защото той цели да се предизвика възможност за диалог и за размисъл. Някой път мълчанието е много по-красноречиво от говоренето", казва Валя Гигова. В този диалог трябва да участва не само адвокатурата, но и кметовете на населените места, и областните управители, културните и обществените организации, защото тази реформа засяга всички, смята тя.

Какви са опасенията на адвокатурата от Модел 4 за реформа на съдебната карта?

Две са основните сериозни опасения срещу тази реформа.

Първо, тя предлага драстично съкращаване на районните съдилища в страната, без да е ясно какво правно образувание ще заеме тяхното място. Наричат ги териториални отделения, но няма яснота дали ще са само място за подаване и получаване на документи и съдебни книжа, или места, в които ще се правораздава от непостоянни или постоянни състави на съответния друг районен съд, на който те са поделения. Никъде в самата концепция няма въобще дефиниция за териториално отделение. Ако това ще бъдат същите районни съдилища, макар и под друго име, то това е безсмислено. На практика това означава на сградата на районния съд да се напише, че той е териториално отделение на съседния съд.

Второто сериозно опасение е промяната на подсъдността по гражданските и наказателните дела. Най-общо, районните съдилища ще гледат незначителни по характера си граждански дела, както и дела за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност. Нека да поясня това с два примера само.

Компетентността на районните съдилища е предвидено да се свежда до гледане на дела с цена на иска до 2000 лв. При това ниво на жизнен стандарт в момента това означава, че много голяма част от споровете ще отидат в окръжен съд на първа инстанция, а втора инстанция ще стане апелативният съд.

В страната ни има пет апелативни съдилища. Така някой, който живее, да речем, в Петрич, ще трябва да се съди за 2005 лв. в Благоевград на първа инстанция, а на втора - в Апелативен съд - София. Няма сериозни аргументи в подкрепа на тезата, че това не ограничава достъпа до съд. Точно обратното - няма как промяната в подсъдността да не доведе до ограничаване на достъпа до правосъдие, защото вместо хората да потърсят решение на спора в близкия до тях районен съд, ще трябва да отидат до много по-отдалечения окръжен съд. Да не говорим за разводите и въобще за всички други производства, свързани с брачните отношения - хората от Видин ще ходят на втора инстанция в Софийски апелативен съд. Представете си какво пътешествие из страната ще настъпи до петте апелативни съдилища при всички свидетели, които, да речем, трябва да бъдат разпитани на втора инстанция, вещи лица, които ще трябва по вещните искове да правят оглед на имота в Петрич, но ще трябва да се явяват през въззивния съд в София. В това няма никакъв житейски, още по-малко правен смисъл.

Логиката на промяна на компетентността по принцип трябва да е друга. Понастоящем районните съдилища разглеждат искове с цена на иска до 25 000 лв. Животът става все по-скъп и 2000 лв. днес съвсем не са това, което бяха преди 10 години. Ако тогава минималната заплата беше 250 лева, то 2000 лв. са били 8 минимални заплати, сега обаче са три минимални заплати от по 650 лв. Това сравнение би следвало да доведе до увеличаване цената на искове, подсъдни на районен съд, т.е. до разширяване компетентността на тези съдилища, а не до нейното ограничаване. Въобще не е ясно защо се стигна до идеята за намаляване на цената на исковете, които ще разглеждат районните съдилища, при положение че се закриват половината от тях и на тяхно място се създават териториални отделения, които по обясненията при изслушването във ВСС се оказва, че ще извършват същите дейности, каквито досега са правили районните съдилища, ако това е вярно.

Искате да кажете, че няма яснота какво ще представляват тези териториални отделения?

Да, очевидно е налице противоречие в самата концепция и неяснота какво ще представляват териториалните отделения - самостоятелни юридически лица ли ще бъдат, ще имат ли собствен район на действие, ще бъдат само места за размяна на книжа между съда и страните или място за правораздаване и ако се правораздава, кой ще го прави - постоянни или непостоянни състави. Има концептуална неяснота и какво ще представляват постоянните и непостоянните състави, които ще заседават и чрез които се мотивира тази промяна с основен аргумент, че това ще доведе до специализация на съдиите. Да, наистина в един малък съд е много трудно да има специализация. Ако има един или двама съдии, те няма как да се специализират в наказателната и в гражданската материя, но същото важи и за адвокатите. Нашите колеги от страната гледат и граждански, и наказателни дела, а в София и по-големите градове адвокатите могат да си позволят да се профилират и специализират в различни отрасли на правото. Въобще цялата теза за специализацията, съчетана с промяна на на подсъдността и закриване на множество съдилища, без да е ясно какво остава на тяхно място, на мен от концептуална гледна точка ми изглежда твърде необоснована.

Защо адвокатите протестират пред съдилищата?

"Съдебните сгради сами говорят. Когато в едно населено място има съд, има и почит към съдебната власт. Съдебните сгради не случайно са най-хубавите, най-монументните сгради в едно населено място. Същото е с храмовете, независимо дали става дума за църква или джамия, това е зрелище, белег на държавност, знакът на цивилизованост. Правото, богословието и медицината са трите неща, които стоят най-близко до човека.

В един град, ако ги няма трите, си отива и самият човек, той просто отива на друго място, където ги има. И това ще се окаже фактор, който води до обезлюдяване на цели райони, защото нарушава средата на живот", казва Валя Гигова.

На снимката: Гигова и адв. Ина Лулчева на преден план пред софийската Съдебна палата по време на протеста в понеделник.

Това означава ли, че сте принципно против окрупняването на съдилищата?

На много места в Европа беше направено окрупняване на съдилищата, но то задължително беше съпътствано с пълна електронизация на съдилищата, особено на тези производства, които функционират на база на образци на документи, каквото е например заповедното производство у нас. Всички тези производства в Европа много отдавна са електронизирани и автоматизирани. А ние, вместо да направим прилично електронно правосъдие и да започнем първо от това, което е най-просто, като заповедните производства, сме тръгнали да правим съдебна реформа, без да сме направили добре работещо електронно правосъдие. От години наред си говорим за електронно правосъдие, но това, което чуваме от съдилищата, е, че съдиите не са доволни от електронната система ЕИСС, която ги затормозява, вместо да ги облекчава - вместо системата да обслужва съдиите, съдиите са принудени да обслужват системата. Така съдиите, вместо да се занимават с високоинтелектуалната дейност, каквато е правораздаването, се занимават с технически дейности по обслужване на електронната система. Ако една електронна система не опростява дейностите, които се извършват, а ги усложнява, то тя е абсолютно безпредметна. Не е ясно дали заданието е било лошо, или изпълнението е било лошо. Каквато и да е причината обаче, резултатът не е добър и недостатъците трябва да се отстранят, иначе системата ще бъде натоварена още повече.

Всъщност електронното правосъдие не е само деловодната система на съдилищата, тя включва и много други неща.

Разбира се. Това вече е съвсем друга и сериозна тема, защото касае вече комуникацията между съда и страните. Защото, ако комуникацията не е достатъчно сигурна и достоверна, няма как да се осъществи електронното правосъдие. Трябва да бъде обезпечена висока степен на сигурност относно процесуалните изявления в електронна форма и на страните, и на съда, включително с гаранции за невъзможността актът да бъде променен, след като вече е бил постановен.

Преди десетина години например в Италия беше въведено електронно правосъдие, като основният инициатор за това беше адвокатурата. Първата стъпка беше всичко да се подава и получава по електронен път чрез квалифицирана електронна поща. След това, паралелно със закриването на множество съдилища, правосъдието беше направено изцяло електронно - и като комуникация, и като начин на извършване на процесуалните действия от страните и от съда. Същевременно правосъдието беше направено и професионално.

Какво означава това?

Когато държавата закрива съдилища и въвежда електронно правосъдие, не може да изисква от хората да разполагат с технически средства и възможност да си служат с тях, за да участват в съдебни производства. Затова в Италия беше въведена задължителна адвокатска защита по всички дела с изключение на делата пред мировите съдии, които са изключително малък брой. Ако от хората не може да се очаква да си служат с електронни средства за комуникация, за адвокатите това е задължително. Същевременно, за да се гарантира, че никой няма да бъде ощетен заради това, че не може да си позволи адвокат, в Италия е създадена много добра система за правна помощ, която гарантира възможност да ползват адвокат и да си осигурят качествена професионална правна помощ от адвокат. Това е задача на държавата.

Какво трябва да се направи?

Донякъде го казах вече. Наистина има места, където очевидно съдилищата са твърде близо едно до друго, не са достатъчно натоварени и при тях ще трябва да се направи някакво обединение на двата съда - сливане, вливане. Има няколко примера, които аз лично съм забелязала в практиката си, примерно съдилищата в Трън и Брезник са твърде близко един до друго, няма нужда от двете. Единият може да поеме функциите на другия, а решението за това трябва да почива на по-детайлен анализ - къде има повече бизнес, повече хора, повече потребности, защото съдът в един град има много повече функции, отколкото изглежда, той осъществява дейност по съдебна администрация, дава разрешения за теглене на суми от сметки на непълнолетни деца, на поставени под запрещение, дава разрешение за разпореждане с имущество и т.н. От друга страна, когато непрекъснато говорим за закриване на районните съдилища и че всичко ще отиде в окръжния съд, нека си представим какво ще се случи в окръжните съдилища и какъв ще бъде ефектът от това за хората. Представете си зимата в Добрич например или зимата в Смолян, Девин, Чепеларе? За хората в Девин например първоинстанционният съд ще бъде Смолянският районен съд, а въззивният съд за дела над 2000 лв. ще бъде Пловдивският апелативен съд, което е доста далеч.

Един от най-фрапантните примери е Бургас - там на практика се предвижда закриване на всички районни съдилища и остават единствено Районен съд - Бургас, и Районен съд - Несебър. Така Средец, Малко Търново, Царево, Карнобат, Айтос, Поморие - всичко се закрива. И си представете тези хора, като ще пътуват от Странджа, за да се съдят за незначителен имуществен спор в Бургас. Просто ще престанат да си търсят правата по съдебен път, но споровете ще останат и стои рискът да се решават чрез саморазправа.

Има няколко базови неща, без преценката на които няма как да се прекроява съдебната карта - необходима е географска, историческа, демографска преценка, както и отчитане на икономическите дейности, които се извършват в даден регион. Има райони на страната, които изглеждат отдалечени и погранични, но там има сериозен бизнес, следователно има и трудови, и търговски, и потребителски спорове, които не могат да се игнорират с лека ръка. Хората в област Кърджали и Хасково също протестираха, защото там наистина има бизнес, нищо че населените места, в които има районни съдилища, са малки.

Другото, което е необходимо, е въвеждане на добре работещо електронно правосъдие и възможност за сигурна комуникация между съда и страните, което да компенсира физическото отдалечаване на съда от човека. Електронното правосъдие обаче може да бъде наложено на адвокатите, защото те са професионални защитници, но не може да бъде наложено на хората и да бъде самоцел. Трябва да се създадат икономически стимули, за да се ползва то - предвижданото намаляване с 15% на държавната такса при иницииране на производства по електронен път е незначително и облекчението ще бъде многократно надхвърлено от необходимостта да се плащат такси за хартиени преписи на електронните документи. Затова намаляването на държавната такса трябва да бъде поне с 50%, защото и бездруго у нас има едни от най-високите държавни такси в Европа. И паралелно с това, за да е сигурна комуникацията със съда, е необходимо да се ползва професионална правна помощ - независимо дали адвокатът ще е нает от клиента, или ще е осигурен от държавата чрез системата за правната помощ.

Добре, какво ще стане, ако при толкова много отрицателни становища, ВСС продължава да си държи на този модел на реформа?

Слава Богу, нещата не зависят само от ВСС, защото няма как да се случи Модел 4, ако законодателят не извърши промени в процесуалните закони, в Закона за съдебната власт и в серия други закони, касаещи правораздаването.

Нашият протест беше мълчалив, защото мълчанието беше като на помен за българското правосъдие, за да обърнем внимание на обществото върху значимостта на проблема. Прекрояването на съдебната карта и концентрацията на съдилищата в големите градове не е проблем за адвокатурата - адвокатите ще пътуват и до близкия, и до далечния съд, за да защитават клиентите си. Отдалечаването на съда от гражданите обаче ще ги лиши от възможност за лично и непосредствено участие в процеса и ще доведе при всички случаи до повишаване на разходите за съдебните производства, най-малкото с транспортните разходи и загубата на време, необходимо за придвижване до съответния съд.

Когато съдът е далеч и става по-скъп и труднодостъпен, толкова по-рядко хората ще търсят защита на правата си по законоустановения ред. А държава, която не гарантира достъпа до съд и като отдалечава съда от хората, не стимулира гражданите си да решават споровете по съдебен ред, а не както намерят за добре помежду си, не може да се нарече правова. Където няма правосъдие, има саморазправа.