Действията около списъка по закона "Магнитски" изглеждат като партия пинг-понг
Развитието на съдебните дела по жалби срещу правителствения списък на свързани лица, показва, че трябва да се търси законодателно решение
Ивайло Дерменджиев
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Междувременно, в късния следобед вчера Министерският съвет обяви, че ще обжалва пред петчленен състав на ВАС определението на тричленния състав, с което се приема, че решението на МС представлява индивидуален административен акт и жалбата спира неговото изпълнение. МС смята, че това определение е неоснователно, се казва в съобщението.
От ВАС обявиха във вторник, че жалбите срещу решението на кабинета вече са станали 54, след като са постъпили и 4 нови жалби от граждани, сред тях и Васил Божков.
В този контекст помолихме адвокат Ивайло Дерменджиев, който и преди е коментирал този казус за "Капитал", да обясни разбираемо за широката публика какво следва от тези първи определения на съда и да даде прогнози за развитието на ситуацията.
Първото, което трябва да се каже във връзка с тези определения, е, че очевидно практиката на тези състави не е единна и тези актове не дават окончателно решение на поставените въпроси в жалбите. В единия случай директно по компетентност жалбите се прехвърлят в долустоящия Административен съд - София град, което на практика предполага нова инстанционност при произнасяне с окончателно решение на съда. В другия случай е прието, че става въпрос за индивидуален административен акт и по тази причина на основание на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) самата жалба спира предварителното изпълнение, но само спрямо жалбоподателя. И това не е окончателно решение на казуса, защото това определение първо подлежи на обжалване пред петчленен състав, но дори и да влезе в сила, не означава, че фирмата автоматично се изважда от списъка на свързаните лица.
Доколко такова спиране на индивидуален административен акт поражда права или задължения за жалбоподателя и доколко то има реален ефект върху него е много спорен въпрос. Самото решение на Министерския съвет (МС) има оповестителен характер, незадължителен, и то по-скоро информира обществеността и субектите на гражданския оборот, отколкото да ги задължава да предприемат действия. На следващо място - на практика подобни действия се предприемат главно от банките, и то не на основание на това решение на МС, а на основание Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В тази връзка всички правни действия около това решение изглеждат като празен удар във въздуха. По-вероятно е, докато тези дела пред административния съд приключат окончателно, новоизбраният парламент да предприеме законодателни действия, с които да регламентира със закон прилагането и изпълнението на подобни мерки, свързани с приложението на закона "Магнитски", който категорично няма пряко приложение на територията на България.
В тази връзка ми си струва, че в момента административните съдилища разиграват партия пинг-понг, като резултатът ще бъде очакване за приемане на закон, който да регламентира всичките тези действия, в резултат на които всички тези дела вероятно ще бъдат прекратени.
Всичко това по някакъв начин ми напомня активностите по отношение на заповедите на здравния министър от м.г. във връзка с мерките за извънредното положение покрай коронакризата - докато се внасяха жалбите срещу отделните заповеди, докато се конституираха съставите и се образуваха производствата, много от делата бяха прекратени поради липса на правен интерес, защото междувременно тези заповеди бяха отменени и заменяни с други, някои от които също бяха обжалвани и наново изменяни.
Практическият проблем около това решение обаче остава за фирмите. В момента банките предприемат действия по отношение на тези фирми, титуляри на сметки при тях, с които прекратяват договора за банкова сметка, а в някои случаи блокират директно средства по сметки. Но тук основанието не е толкова решението на МС, а Закона за мерките срещу прането на пари и получени междувременно указания на БНБ, съобразно които, при съмнения за тези фирми (обективирано и в решението на МС) да се праща сигнал до ДАНС и да се блокират сметките им, докато ДАНС не се произнесе. В този смисъл действително едно законодателно решение би било по-добрия начин, отколкото да се остави на откъслечни актове на министерства и други институции и в последствие коригиращи ги съдебни решения.
Във връзка с мой клиент, включен в този списък, аз изпратих възражение до министъра на финансите и НАП, с което искам да се изключи това дружество от списъка, тъй като не отговаря на критериите за свързаност с санкционираните по закона "Магнитски" лица. Получих отговор от министъра, че е препратил преписката по компетентност на НАП, която да прецени има ли наличие на свързаност или не. Това означава, че за много фирми от списъка на МФ, на този етап даже не е необходим съдебен контрол, защото има възможност и по административен път да бъдат извадени поради неналичие на обстоятелствата.
1 коментар
Няма американски закон с екстериториално въздействие. Просто няма!
Освен, ако определена държава не подчини вътрешното си законодателство на това на страната-господар.
Преди 60-тина години БКП се замисли дали БГ да не стане 16-та република на СССР.
Сега едни службаши, неизбрани от никого, ще унизят родината ни, като я подредят до Пурто Рико, Доминикана, Панама, Хаити по отношение върховенството на законодателството на САЩ спрямо националното.
Пеевски, Пеевски, ама заради дебелото да клекнем и да станем 51-ви щат на САЩ?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.