Михаил Екимджиев: Трябва спешно да се приеме закон вместо списъците по "Магнитски"

Да, нека да има списък за първите няколко дни, първите седмици, но паралелно с този списък незабавно трябваше изпълнителната власт първо да поиска съгласие от европейските институции, най-малкото становища от страна на ЕК какво да се прави в такъв безпрецедентна за ЕС ситуация. И второ, защо не, Съветът на ЕС да издаде регламент, така както беше направено в една сходна ситуация. Визирам ситуацията през 1990 г., когато Съвета за сигурност към ООН наложи подобни ограничителни санкции за лица от ЕС със предполагаеми връзки с талибаните.

Тогава, за да се избегне проблемът с този тип екстериториалност, проблемът с действието на този акт на Съвета за сигурност към ООН на територията на ЕС, Съветът на ЕС издаде регламент, с който най-общо препотвърди тези мерки, които бяха наложени спрямо същите лица и от Съвета за сигурност на ООН. Така беше избегната колизията между правото на ЕС и вече по-общото международно публично право, какъвто беше този акт на Съвета за сигурност към ООН.

Нуждата от приемане на акт, който да даде протокол за реакция на държавите членки в отговор на санкции по закона "Магнитски" е още по осезаема поради факта, че до момента подобни санкции са налагани в по-малък мащаб. Никога не е засяган толкова широк кръг от лица и дружества, а именно дейността на тези дружества е в състояние да повлияе на конкуренцията и да изкриви пазара.

Какъв е рискът сега?

Вместо да се обърнем незабавно към ЕК и към Съвета, направихме едни списъци, а в продължение на почти три месеца бавим приемането на закона. Аз дори не чувам такъв закон да е сред приоритетите на политическите партии, да е в дневния ред на партиите в парламента. В същото време има категорично становище на европейските институции, че когато такъв тип ограничителни мерки на трета страна, каквато в случая е САЩ се разпростират в рамките на ЕС, тези мерки създават опасност от изкривяване на вътрешния пазар и от нарушаване на конкуренцията, зашото това са мерки взети без правно основание нито в държава членка, нито в рамките на ЕС.

От гледна точка на европейското право, когато няма акт на ниво ЕС, който някак си да валидира, да имплементира тези ограничителни мерки, в случая наложен по закона "Магнитски", това са едни неясни ограничения. Колкото по-дълго продължават те без да има съответен закон или акт на европейското право, толкова по-диспропорционални и нелогични изглеждат те, отново подчертавам, от гледна точка на правото на ЕС. Аз отчитам добрите намерения на правителството. Това несъмнено беше един полезен ход. Невинаги обаче целта оправдава средствата. Както вече за трети път припомням, списъкът трябва да е първата стъпка. Но за да се избегнат тези колизии и с правото на ЕС, и с опасността от диспропорционално и произволно засягане на индивидуални права и свободи на засегнатите физически и юридически лица, необходимо е час по скоро, настоятелно и дори ултимативно българската дипломация да влезе в активна комуникация с ЕК и да се постигне някакво съгласувано становище. Дали ще бъде становище, дали ще бъде препоръка, дали ще бъде регламент е въпрос повече на форма.

Въз основа на тази позиция трябва незабавно да бъде приет български закон, който да съответства с този акт на общностното право. Както казах ние до момента правим обратното. Правим едни списъци, три месеца след това само стоим със списъци, които дори се разширяват. Оставам с впечатление от публикуваната в "Биволъ" кореспонденция, че тези мерки нито са съгласувани, нито европейските институции са уведомени своевременно. В тази ситуация България рискува сериозно първо да бъде образувана наказателна процедура по инициатива на ЕК пред съда в Люксембург за неспазване на основни принципи на правото на ЕС като свобода на движението на капитали и защита на конкуренцията. На второ място продължителността на тези мерки ги прави непропорционални на преследваните с тях цели.

От тази гледна точка вече три месеца след налагането им може да се твърди, че има едно прекомерно засягане на основни права и свободи на лицата, обект на ограничения. За тези правозащитни нарушения те биха могли както да сезират Европейския съд по правата на човека, така и да заведат дела по член 2В от Закона за отговорност на държавата, предвиждащ отговорност за нарушенията на правото на ЕС. Тоест, ако държавата има интерес да минимизира щетите, то час по-скоро трябва да направи точно това - да иска становище от европейските институции, най вече от ЕК и Съвета, и незабавно на базата на това становище да бъде приет съответен закон. Иначе с всеки изминал ден държавата рискува не само наказателна процедура пред Съда в Люксембург, но и дела на огромна стойност за претърпените вреди, тъй като санкциите продължават на базата на неясно правно основание. Тези списъци уж имат само препоръчителен характер, но понякога резултатът от тях е драматичен: хора не могат да си платят ток, парно през банковите сметките, всичките им авоари са блокирани,.

Държа да подчертая, че като всеки разумен човек аз отчитам тежката ситуация, в която работи правителството и парламента. Давам си сметка, че когато прие първите мерки на втори юни, това правителство беше с неясна темпорална перспектива и мандат. Давам си сметка и за тежкия цайтнот, в който е парламента. Но все пак тези ограничения на базата на списък без юридическа стойност не могат да продължават безкрайно. Затова въпреки трудностите, въпреки хаоса и неизвестността в политическата ситуация в България, трябва да бъде намерена политическа воля този въпрос да бъде съгласуван с европейските институции и да бъде решен.