За правото на гражданите на ЕС да търсят обезщетение за вреди от мръсния въздух

В заключението си генералният адвокат Kokott прави извод, че европейските граждани имат принципното право да търсят компенсация за вреди, причинени от атмосферното замърсяване, което държавите членки са длъжни да регулират.

При все това въпросното право е строго ограничено. Засегнатите трябва да докажат, че са пребивавали на конкретно място с превишени норми на замърсяване и че атмосферното замърсяване поначало може да доведе до здравословните щети, които са понесли. Това са предпоставки за доказване и на пряката причинно-следствена връзка между замърсяването и щетата като условие за присъждане на обезщетение.

Практиката сочи, че случаите, при които Съдът на ЕС не се съобразява със становищата на генералния адвокат по делото, са по-скоро прецедент.

От Париж до обезщетенията за мръсния въздух

Жалбата, по повод на която е образувано делото, се основава на европейската директива, която задължава държавите членки да поддържат нивата на фини прахови частици и други замърсители на въздуха под определени стойности на дневна и средногодишна база.

През 2019 г. Съдът на ЕС установява, че нивата на атмосферно замърсяване с азотен диоксид в Париж системно са били над нормата, която е в сила от 2010 г. Френският Държавен съвет констатира, че през 2020 г. нивата на азотен диоксид все още са наднормени, а нивата на фини прахови частици от години надхвърлят допустимите стойности. Тези констатации са отправна точка за френските съдилища, които разглеждат делото.

А заключението на генералния адвокат изследва до каква степен нарушение на определените в правото на съюза пределно допустими стойности за опазването на качеството на въздуха действително може да обоснове искове за обезщетение за вреди. На първо място то изследва въпроса дали само по себе си нарушаването на съответната директива би могло да породи право на обезщетение за щети.

По всички параграфи

Принципно правото на обезщетение за нарушение на правото на ЕС възниква при три кумулативни условия: когато е нарушена разпоредба, която генерира права за отделния гражданин, това нарушение да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между него и причинената вреда.

Заключението на генералния адвокат Кокот е, че нарушенията на директивите за чистотата на въздуха принципно биха могли да покрият и трите изисквания. Правилата за пределно допустимите стойности на замърсители в атмосферния въздух и задълженията за подобряване на качеството на въздуха целят предоставяне на права на частноправните субекти, а нарушаването на тези изисквания и "превишаване на пределно допустимите стойности за качеството на атмосферния въздух без съответния план за преодоляване на превишението представлява съществено нарушение на правото на съюза, което може да обоснове искове за обезщетение за вреди", се казва в заключението. Налагането на норми за чистотата на въздуха цели "избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве", пише Кокот. На основание на тази "защитна цел" частноправните субекти "трябва да са в състояние да изтъкват като права" задължителните изисквания за качество на въздуха, заложени в съответните директиви.

С други думи, основната цел на директивите за чистотата на въздуха е да предоставят защита за здравето на всеки гражданин. Следователно нарушаването им застрашава здравето и създава потенциал за вреди по него. Оттук произлиза и правото за търсене на обезщетение. Действителните трудности се състоят в доказването на пряка причинно-следствена връзка, сочи още тя.

Мръсният въздух като повод за обезщетение

"Досегашните решения в полза на отговорност на държавата за нарушение на правото на съюза често се отнасят до обезпечение на вземания", пише Кокот и дава пример с решения, свързани с обезпечения на възнаграждения и пенсии при несъстоятелност на работодателя, гарантиране на депозитите, право на обезщетение на жертвите на престъпления и др. От тази гледна точка възраженията на Франция срещу жалбата за мръсния въздух биха могли да се разбират в смисъл, че правото на обезщетение за вреди предполага засягане на финансови интереси, а правилата за качеството на въздуха не са такива.

Според становището на генералния адвокат обаче провалът на държавата да гарантира съответствие с пределно допустимите норми на атмосферно замърсяване представлява "нарушаване на правно защитено благо, което има много по-голямо значение, отколкото посочените имуществени интереси". След като гражданите имат право да търсят обезщетение за финансови щети, би следвало това право да обхваща и случаите, които засягат още по-централния им интерес за здравословна среда. Освен това вредите за здравето са свързани и с икономически вреди, например разходи за лечение или пропуснати доходи.

Независимо от последиците за увредените субекти обаче "следва да се подчертае, че съдебната практика относно отговорността на държавата не се основава на защитата на финансови интереси на засегнатите лица, а има за цел да осигури пълна ефективност на правото на съюза чрез защитата на всички права, които правото на съюза предоставя на частноправните субекти", пише Кокот.

Правото на добро здраве тежи повече от държавните интереси

Разходите, свързани с исковете за обезщетение за вреди вследствие на атмосферното замърсяване, също "очевидно не са непропорционални на тежестта на този проблем", се казва в заключението.

Това пояснение следва констатацията, че замърсяването на въздуха е проблем, който засяга милиони европейци. Следователно, ако предоставят право на обезщетение за наднормените нива на атмосферно замърсяване, държавите членки трябва да очакват голям брой искове по това направление.

Според Кокот големият брой потенциално засегнати лица не свидетелства за прекомерна тежест, която държавите трябва да понесат, а "показва преди всичко значението, което подходящото качество на въздуха има". В този контекст потенциалните финансови загуби от обезщетения биха могли да се разглеждат като допълнителен стимул държавите да ограничат атмосферното замърсяване.

"Пределно допустимите стойности за качеството на въздуха не се отнасят до незначителни неудобства, а до сериозни вреди за здравето, които могат да доведат до преждевременна смърт", пише още тя.

Голямата тежест на доказване

Най-сериозното затруднение пред търсещите обезщетение за вреди от замърсяването на въздуха е доказването на причинно-следствена връзка между вредата и превишените норми на замърсяване.

Действително пределно допустимите норми за фини прахови частици и азотен диоксид се основават на предположения за сериозни вреди. Само по себе си обаче това не доказва, "че страданията на определени хора се дължат на превишаването на пределно допустимите стойности и в пропуските на плановете за качеството на въздуха", пише Кокот. Тя сочи три условия, които трябва да са налице за доказването на връзка между определен здравословен проблем и атмосферното замърсяване.

На първо място, засегнатото лице трябва да докаже, че достатъчно дълго е пребивавало в среда със системно замърсен въздух, като това може да е местоработата, жилището или други места, на които се пребивава по-често. За целта не е достатъчно да се пребивава в зона, "в която пределно допустимите стойности на един или няколко пункта за вземане на проби са превишени". Увреденият трябва да докаже, че нормите за замърсяване са нарушени конкретно на местопребиваването му. Ако там няма устройство за измерване на замърсителите, нивото на замърсяване би следвало да се определи с помощта на дигитално моделиране.

Доколко продължителността на пребиваване на съответното място води до здравни проблеми, следва да се докаже от медицинска експертиза. Засегнатият трябва да докаже още, че здравословните му проблеми биха могли да са в резултат на атмосферното замърсяване.

"Възможно е това доказателство да се облекчи чрез оборима презумпция, че в случай на достатъчно дълго пребиваване в среда с превишени стойности на замърсяване типичната вреда за здравето се дължи на това превишаване", сочи Кокот, но допълва, че налагането на подобна презумпция е отвъд обхвата на настоящото питане.

България по пътеката към исковете за обезщетение

Като една от европейските страни с най-високи нива на атмосферно замърсяване България е сериозен кандидат за индивидуални искове за обезщетения. Още през 2017 г. СЕС постанови, че държавата не е предприела нужните мерки, за да поддържа нивата на фини прахови частици в норма. Близо четири години по-късно Брюксел заведе нов иск срещу България, тъй като не е изпълнила предходното решение. Предстои съдът да се произнесе.

"За наднормените нива с фини прахови частици няма как да очакваме друго решение освен осъдително. То ще бъде първо в такъв порядък. По 3156 евро на ден от 2017 г. до произнасянето на съда по второто дело, което е 11 млн. лева. После 28 386 евро на ден след решението до преустановяване на проблема. Което означава 20 млн. лева на година, докато не преустановим проблема с наднормените нива на ФПЧ във въздуха", каза министърът на екологията Борислав Сандов в изявление пред парламента през януари.

Междувременно пловдивската и софийската община, които управляват градовете с най-високо ниво на замърсяване, последователно бяха осъдени от граждани за системни превишения в нормите на фините прахови частици. Ищците по двете дела нямаха имуществена претенции. Това обаче не изключва възможността засегнати граждани да използват тези съдебни решения за основа при бъдещи искове за обезщетения на вреди от атмосферното замърсяване.