Крум Зарков пита редно ли е прокуратурата да следи за качеството на сладоледа

По реда на надзора за законност са нареждани и проверки, които очевидно целят решаване на конкретни казуси, нямащи нищо общо с прокурорската дейност, като например преписката за ведомственото жилище на пенсиониран военен в Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" или действията на Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК "Олимпик". Всички тези примери, изброени в искането, са взети не от другаде, а от годишните доклади на прокуратурата, каза днес министър Зарков на брифинг в Министерския съвет. Това са все важни въпроси, но за тяхното решаване си има друг ред и други органи, обясни той.

Втората част от искането на Зарков е за обявяване противоконституционност на част от два текста в Закона за съдебната власт, които дават възможност на прокуратурата да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за "незаконосъобразни действия", както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е "друго закононарушение". Цитират се правни становища на изтъкнати юристи, че тези текстове разширяват конституционните правомощия на прокуратурата до степен, при която се навлиза в компетентността на изпълнителната власт, чиято задача е да установява и санкционира правонарушенията, които не са престъпления.

Текстът на конституцията гласи: "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори." Очевидното значение на този текст е, че надзорът за законност е само върху дейността на прокурорите, а не върху дейността на другите институции - към този извод води обилната аргументация в искането, подкрепена както с досегашната практика на КС, така и с академични публикации. Нито едно от правомощията на прокуратурата по конституция не предполага прокурор да упражнява надзор или да надзирава дейността на всеки правен субект в държавата или в общините, а още по-малко - да предотвратява закононарушения. Прокуратурата може да надзирава единствено законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на наказанията и на други принудителни мерки, както и може да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, но не и действия, се казва в искането на Зарков до КС.

Вместо това обаче "главният прокурор по реда на надзора за законност възлага проверки във всички сфери на управление и на всички административни нива. Примерите за това са многобройни, а информация за тях прокуратурата предоставя както в ежегодните доклади за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи, така и в средствата за масово осведомяване", пише в искането до КС.

Парадоксалното е, че самият Гешев в концепцията си за управление на прокуратурата, представена при избора му през 2019 г., е изразил опасения за прекомерното разширяване на сферите, в които прокуратурата има правомощия и "всеобхватния надзор за законност". Зарков цитира концепцията на Гешев в тази й част, както и становището му, че "очакването, че прокуратурата може и трябва да разреши всеки техен проблем, независимо от неговия характер", не е част от нейните конституционни правомощия.

Преглед на докладите за дейността на прокуратурата назад в годините разкрива още подобни примери. В искането се цитира решение №4 от 2017 г. по к. д. №16/2016 г. на Конституционният съд - че за разлика от предишната социалистическа конституция от 1971 г., която даваше на главния прокурор общ и всеобхватен "надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите", действащата конституцията не урежда т.нар. общ надзор за законност.

Но пък ако се направи преглед на годишните доклади на прокуратурата, ще се видят множество примери "за дълбоко вкорененото в прокуратурата разбиране за надзора за законност като "общ" или "всеобхватен", се казва още в искането.