Юристите пред КС: Законът за съдебната власт е "надписал" функции на прокуратурата

Общо 13 становища са постъпили в Конституционния съд по делото за правомощието на главния прокурор по надзора за законност, според осем от тях законът дописва конституцията

Очакванията са Конституционният съд да реши по делото, образувано по искане на служебния министър Крум Зарков, до края на февруари.

Мирела Веселинова

Очакванията са Конституционният съд да реши по делото, образувано по искане на служебния министър Крум Зарков, до края на февруари. © Цветелина Белутова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Законът за съдебната власт разширява правомощията на прокуратурата далеч извън пределите на конституцията. Това е преобладаващото мнение дузината становища, изпратени до Конституционния съд (КС) по делото за правомощията на прокурорите да възлагат проверки и ревизии за незаконосъобразни действия, различни от престъпление, както и да предприемат превантивни марки за да предотвратят закононарушения, които не представляват престъпления.

Делото бе образувано по искане на служебния правосъден министър Крум Зарков на първо място с искане за задължително тълкуване на конституционното правомощие на главния прокурор по надзора за законност, но в тази част на искането то бе отклонено с мотив, че самото питане не съдържа аргументи за неяснота на конституционния текст, а по-скоро акцентира на неправилна практика по приложението му, включително от законодателя и от самата прокуратура.

Докладчик по това дело - №18 /2022 г., е съдия Таня Райковска. По информация от съда решението по него трябва да се чака най-вероятно до края на февруари.

Общо 12 становища по това искане бяха депозирани в КС до последния ден на яунари, а осем от тях са в подкрепа на тезата, че атакуваните разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са противоконституционни (съответно част от тях), защото законът е разширил компетенциите на прокуратурата извън конституционната й рамка, като практически е дописал конституцията. На практика чрез придаване на допълнителни правомощия на прокуратурата нейните функции навлизат в правомощията на изпълнителната власт и стават почти идентични със cъщecтвyвaлия в кoнcтитyциятa oт 1971 г. "oбщ нaдзop зa зaĸoннocт", се казва в осемте становища по един или друг начин. Сред тях са институции и организации като Върховния касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, фондация Български адвокати за правата на човека, като и юристите проф. Васил Мръчков, бивш главен прокурор и учен с висок академичен авторитет, Андрей Янкулов, бивш прокурор,доц. д-р Деяна Маркова.

На обратното мнение - че няма нищо противоконституционно в сегашните текстове на закона за правомощията на прокурорите, са главният прокурор Иван Гешев, Камарата на следователите в България, асоциация "Форум" и доц. Николета Кузманова.

След публикуването на тази статия в КС бе депозирано още едно становище - на Пленума на Върховния административен съд, в което се застъпва тезата, че текстовете не са противоконституционни. В този контекст съотношението за и против става 8 към 5.*

Правомощията на прокурора, cвъpзaни cъc cъбиpaнe нa дaнни, вĸлючитeлнo чpeз извъpшвaнe нa пpoвepĸи личнo или чpeз възлaгaнe нa ĸoмпeтeнтни opгaни, са предназначени да обслужват функциите му в наказателния процес и да му помогнат при преценката дали са налице предпоставки зa oбpaзyвaнe нa дocъдeбнo пpoизвoдcтвo. Прокуратурата също така има правомощие да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове (чл127, т.5 от конституцията). Но правомощието й да възлага проверки и ревизии при данни за незаконосъобразни действия, които не са престъпления, недопустимо paзшиpявa нeйнaтa ĸoмпeтeнтнocт извън aтaĸyвaнeтo нa нeзaĸoнocъoбpaзни aĸтoвe, пpи тoвa чpeз нeяcния изpaз "нeзaĸoнocъoбpaзни дeйcтвия", ĸaĸвитo нe ca зaĸoнoвo peглaмeнтиpaни нитo в гpaждaнcĸия, нитo в aдминиcтpaтивния пpoцec. Toвa вoди дo възмoжнocт зa пpoтивopeчивo тълĸyвaнe нa oбcъждaнoтo пpaвoмoщиe, нaпpимep в cмиcъл, чe пoд нeзaĸoнocъoбpaзни дeйcтвия cлeдвa дa ce paзбиpaт нeзaĸoнocъoбpaзни aĸтoвe нa aдминиcтpaциятa, пocтaнoвeни чpeз ĸoнĸлyдeнтни дeйcтвия, се казва в становището на ВКС, постъпило последно преди няколко дни.

На свой ред друг текст в Закона за съдебната власт (чл.145, aл.1, т.6) peглaмeнтиpa пpaвoмoщиe нa пpoĸypopa дa пpилaгa пpeвантивни мерки за предотвратяване на престъпления и други закононарушения, което на практика е навлизане на съдебната власт в правомощията на изпълнителната, на която е възложено да ycтaнoвявa и caнĸциoниpa пpaвoнapyшeниятa.

Прокуратурата няма правомощия по превенция - нито по отношение на престъпленията, нита за други закононарушения, се казва в становището на ВКС, като се отбелязва, че в иcĸaнeтo aтaĸyвa caмo пpaвoмoщиeтo зa пpeдoтвpaтявaнe нa "дpyги зaĸoнoнapyшeния", paзлични oт пpecтъплeния.

Аналогично е и становището на Висшия адвокатски съвет, според който прокуратурата следи за спазването на законността само чрез способите, посочени изчерпателно в конституцията. Тя обаче не е оправомощена да следи за законността на абсолютно всички действия, които не са престъпления или не са намерили израз в конкретен нормативен акт. Прокуратурата може да следи законността на действията на други органи извън нейната система, но само по повод ръководството на досъдебното разследване или изпълнение на наказателните и други принудителни мерки. Недопустимо е обаче прокурорът да възлага проверка за спазването на правилата за движение по пътищата от пешеходците или, за спазване на трудовата дисциплина в определено учреждение или предприятие, но няма пречка например да следи за спазването на правата на лицата задържани в затвори и и арести, или за действията на разследващите прокурори и следователи. И двете институции, както и много от другите становища се смята, че неоснователно е искането за обявяване на правомощието на прокуратурата да иска ревизия, защото това е способ за обезпечаване на функцията по разследването, казва адвокатурата.

Съществува възможност прокурорът чрез актовете си да регулира чисто гражданскоправни провоотношения - например при опасност от неизпълнение на договор. Това би довело до произвол, доколкото такива актове на прокурора няма да подлежат на съдебен контрол, няма да почиват на ясен закон и ще са в нарушение на принципа на правовата държава, се казва в становището на Български адвокати за правата на човека.

Правомощието на прокурора да прилага някакви съвсем неясни мерки за предотвратяване на бъдещо вероятно престъпление или друго закононарушение категорично няма конституционна основа, казва Андрей Янкулов. Предприемането на конкретни мерки за предотвратяване на бъдещи правонарушения/престъпления, включително и извършвани към момента, несъмнено е прерогатив на изпълнителната власт като част от осигуряването на обществения ред и вътрешната сигурност, допълва той.