Седмичен бюлетин за правни новини

//ТОП 3

Иван Гешев номинира Борислав Сарафов за втори мандат като директор на Националната следствена служба, Крум Зарков призова следователите да излъчат и друг кандидат

Битката за поста на следващия директор на Националната следствена служба (НСлС), който е и зам. главен прокурор, получи неочаквано бързо развитие миналия понеделник. Броени дни след като бе обявено началото на процедурата по избор на нов директор, главният прокурор Иван Гешев и още двама членове на прокурорската колегия - Светлана Бошнакова и Йордан Стоев, номинираха за втори мандат настоящия директор Борислав Сарафов, което бе съобщено в понеделник на сайта на прокуратурата. Малко след това служебният правосъден министър Крум Зарков призова следователите до изтичане на срока на номинациите да излъчат свой кандидат, когото той "няма да се поколебае" да номинира за директорския пост. Срокът за номинации изтича на 5 октомври, когато е следващото заседание на прокурорската колегия, а изборът е насрочен за 9 ноември.

КС даде зелена светлина на ВСС и на Инспектората към него да функционират и след изтичането на мандатите им

По делото за изтеклите мандати в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) Конституционият съд реши, че инспекторите следва да продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на мандатите им, ако Народното събрание не е избрало нови инспектори на тяхно място - защото е "конституционно недопустимо" дейността на Инспектората да бъде преустановена автоматично за неопределено време. Същото тълкувание следва да важи и за Висшия съдебен съвет, чийто мандат изтича на 3 октомври, а парламентът не е избрал нови 11 членове за парламентарната му квота и няма шанс това да стане скоро. Според съда по-важно е един конституционен орган да функционира, отколкото да се спазват мандатите, което обаче поставя тези органи в зависимост от парламента. Инспекторите в ИВСС вече над две години упражняват функциите си с изтекъл мандат. Решението е взето със 7 на 3 гласа, като тримата на особено мнение са Атанас Семов и Красимир Влахов (с общо становище) и Янаки Стоилов. Още по темата вижте тук

Ново осъдително решение на ЕСПЧ срещу България заради отказ за смяна на пола

Създаването на необосновани пречки за юридическата смяна на пола на транссексуалните лица е нарушение на тяхното право на зачитане на личния им и семеен живот - това за пореден път повтаря Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото P. H. v Bulgarie, обявено във вторник. Съдът в Страсбург потвърждава досегашната си практика за условията, които държавите трябва да гарантират на транссексуални граждани, поискали юридическа промяна на пола. Правото на признаване на половата идентичност на транссексуални лица е самостоятелен аспект на правото на зачитане на личния живот, което включва и тяхното право в актовете за гражданско състояние и в документите за самоличност да бъде отразен полът, с който се идентифицират. Това важи както за лицата, които са претърпели операция за промяна на пола, така и тези, които са не са преминали или не искат да се подложат на операция. Държавите трябва да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин, се казва в решението.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Да изчезнеш за 60 секунди: как се краде фирма срещу един адвокатски хонорар >> През последните години поради порочната практика на ВКС в България има истинска "епидемия" по изключване на съдружници, коментира адв. Стефан Стефанов. Във ВКС се утвърди разбирането, че съдружникът се счита за изключен не от момента на вписването на изключването му в Търговския регистър, а от решението на общото събрание. Тази практика е предхождана от точно обратната и съответна на закона - че последиците на изключването на съдружник настъпват едва в момента на вписването.

Без карти за риска от наводнения България се приближава към съдебен иск от ЕС >> ЕК призовава България да актуализира картитe на районите в риск от наводнения, придвижвайки напред наказателна процедура от февруари 2022 г., защото властите не са изпълнили задълженията си по директивата за оценка на риска от наводнения. Срокът за изготвяне на картите е изтекъл през 2019 г., а правителството има още два месеца преди комисията да сезира Съда на ЕС. ЕК започна още две наказателни процедури срещу България.

Правосъдното министерство предложи закон за защита на хората, които подават сигнали >> Министерският съвет прие проект на закон, който ще гарантира ефективна защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали. Проектът бе публикуван за обществено обсъждане още през април т.г. в правителствения портал за обществени консултации.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Всеки трети задържан от българската полиция е бил малтретиран, показва ново международно изследване. Нови данни от сравнително изследване в пет държави, членки на Европейския съюз, показва, че всеки трети лишен от свобода, който преди това е задържан в полицията, се оплаква от физическо малтретиране или по време на задържането, или вътре в полицейското управление. Сериозен е и проблемът с непряката дискриминация. Изследването тук >> БХК

КПКОНПИ иска почти милион лева от обвиняем за "НАПлийкс".Комисията е завела иск за отнемане на 982 000 лв. от обвиняемия по делото за хакерската атака срещу НАП Иван Тодоров и негова фирма. Тодоров бе привлечен към наказателна отговорност през 2019 г., но и до момента, повече от три години, прокуратурата не е внесла годен обвинителен акт в съда. Междувременно досъдебното производство срещу един от тримата обвиняеми тихомълком е прекратено поради липса на доказателства >> Сега

Съдийка се оплака от "откровен служебен тормоз" от шефа на РС - Пловдив, иска защита от произвол. В жалба до Административен съд - Пловдив, съдия Татяна Маслинкова от районния съд в Пловдив се оплака от "откровен служебен тормоз" от председателя на съда Иван Калибацев. Тя моли АдмС - Пловдив, да отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург, свързано с независимостта на съдията от административния ръководител, както и да обяви за нищожна заповедта на Калибацев, с която е лишена от премия >> Лекс.бг

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Задължителна съдебна медиация по определени категории дела от 1 януари 2024 г. ще се провежда в съдебни центрове по медиация към съдилищата

Задължителна съдебна медиация по 12 категории дела и други седем категории спорове, при които съдът по своя преценка може да задължи страните да проведат медиация при наличието на определени условия. Това предвижда проект за промени в Закона за медиацията, а заедно с това и в ГПК и Закона за съдебната власт, публикувани за обществено обсъждане. Задължението на страните се свежда до добросъвестно участие в процедура по медиация с продължителност от минимум 1 час, но не повече от 3 часа, които ще се провеждат в съдебни центрове по медиация, създадени към всеки окръжен съд с териториални поделения към районните съдилища. С обособяването на такива центрове се цели да се гарантира качеството на процедурата по медиацията и организацията й, тъй като задължителната медиация ще бъде част от съдебното производство. Предвидени са изключения, при които задължителна медиация не се допуска, като например при признание на иска, насилие, осъществено от едната страна над другата, когато едната страна в спора е държавата или държавно учреждение, потребител и др. Предвидено е законът да влезе в сила от 1 януари 2024 г.