🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмичен бюлетин за правни новини

Две нови дела в Конституциония съд, едното е питане за надзора за законност, Проект за пълна дигитализация на имотния регистър чрез създаване на електронни партиди на имотите

Александър Корнезов е преизбран за председател на състав в Общия съд на Европейския съюз (ЕС), съобщиха от съда. Корнезов беше избран за председател на Осми състав през 2019 г., а новият му тригодишен мандат започва от 19 септември 2022г. и продължава до 31 август 2025 г.
Александър Корнезов е преизбран за председател на състав в Общия съд на Европейския съюз (ЕС), съобщиха от съда. Корнезов беше избран за председател на Осми състав през 2019 г., а новият му тригодишен мандат започва от 19 септември 2022г. и продължава до 31 август 2025 г.
Александър Корнезов е преизбран за председател на състав в Общия съд на Европейския съюз (ЕС), съобщиха от съда. Корнезов беше избран за председател на Осми състав през 2019 г., а новият му тригодишен мандат започва от 19 септември 2022г. и продължава до 31 август 2025 г.
Александър Корнезов е преизбран за председател на състав в Общия съд на Европейския съюз (ЕС), съобщиха от съда. Корнезов беше избран за председател на Осми състав през 2019 г., а новият му тригодишен мандат започва от 19 септември 2022г. и продължава до 31 август 2025 г.
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) обяви начало на процедурата по избор на нов шеф на Националната следствена служба. Петгодишният мандат на сегашния директор на НСлС и зам. главен прокурор Борислав Сарафов изтича на 18 декември, а изборът е насрочен за 9 ноември, макар че не е известно дали и в какъв състав ще функционира ВСС тогава. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков заяви, че ще се възползва от правото си да номинира кандидат.

Министерският съвет одобри искането на министър Крум Зарков до Конституционния съд (КС) за тълкуване на правомощието на главния прокурор по надзора за законност (вижте по-долу). Междувременно главният прокурор атакува пред КС текста на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс (НК), в частта, която предвижда отнемане на превозното средство, послужило за превоз на незаконно добити подземни богатства, включително и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението (искането на Гешев вижте тук). Това предопредели и докладчиците по двете дела - за докладчик по искането на главния прокурор е определен Филип Димитров, а по искането за тълкуване на надзора за законност е наред Таня Райковска - когато то постъпи в съда и делото бъда образувано.

Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Това предвижда проектът за промени в НК, който кабинетът прие в сряда. Той бе предложен за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието още през март.

//ТОП 3

Крум Зарков обяви питането си до КС за мандата на главния прокурор

Какво точно се включва в правомощието на главния прокурор по надзор за законност и може ли той да се позовава на него, за да инспектира всички сфери на управление и на всички административни нива. Този въпрос е първата част от искането на Министерския съвет до Конституционния съд за тълкуване на правомощието по надзора за законност (чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Конституцията). Втората част от искането е за обявяване противоконституционност на част от два текста в Закона за съдебната власт, които дават възможност на прокуратурата да възлага на всякакви институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за "незаконосъобразни действия", както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е "друго закононарушение". Искането е изготвено от служебния правосъден министър Крум Зарков, който го обяви в сряда след заседанието на МС. Очаква се то да бъде изпратено в КС в понеделник. Още по темата вижте тук.

Законопроект предвижда пълна дигитализация на имотния регистър чрез създаване наелектронни партиди на имотите и електронни партидни дела

Министерството на правосъдието публикува за обсъждане проект за промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, чиято цел е пълна дигитализация на имотния регистър, воден от Агенцията по вписванията, чрез създаване на електронни партиди на имотите и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи. Става въпрос за забавената повече от 20 години законодателна реформа в системата на вписванията чрез преминаване от персонална към реална система на вписване, като имотният регистър да се води не само на хартия, но и паралелно в електронен вид. Дигитализирането на вписаните актове е задължителна предпоставка за създаване на електронни партидни дела за всички недвижими имоти в съответните съдебни райони, а в службите по вписванията съществува огромен архив от вписани актове на хартиен носител за периода от 1900 г. до 2009 г. - приблизително 40 610 656 страници според преброяване през 2018 г., се казва в мотивите.

Конституционният съд отклони искането на състав на ВАС срещу текст от Закона за мръсните пари

Единодушно Конституционният съд отклони искането на петчленен състав на Върховния административен съд с председател и докладчик Георги Чолаков, за установяване на противоконституционност на чл. 101, ал. 4, изр. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който възлага на Висшия адвокатски съвет да приеме единни вътрешни правила срещу прането на пари, задължителни за адвокатите в страната. Любопитни са мотивите в определението на КС на докладчика Соня Янкулова, в което се припомня, че за да бъде валидно сезиран КС от съдебен състав, трябва съответната законова разпоредба да е е приложимо право по висящия пред този състав съдебен спор. В случая обаче петчленният състав е сезиран с определение на тричленния състав, с което делото е прекратено заради неотстранена в срок нередовност на жалбата и заради недопустимост, след като съставът приема, че актът не подлежи на оспорване, защото не е административен. В този контекст чл. 101, ал. 4, изр. 2 ЗМИП не е приложимо право за петчленния състав по делото за проверка на обжалваното пред него прекратително определение.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Десет промени в Кодекса на труда, които засягат човешките ресурси >> Едни от последните закони, гласувани от 47-ото Народно събрание, са промените в Кодекса на труда, посветени на редица нови права на работниците и служителите във връзка с трудовото договаряне и въвеждане на някои нови отпуски, което съответно поражда и редица задължения за работодателите. За част от новостите практиката тепърва ще се изгражда, а някои от тях изискват изменения във вътрешните правила на предприятията или в друга документация.

МВР, прокуратурата, КЗЛД. Колко институции пазят "Възраждане" >> Над половин година държавната машина издирва кой е издал, че депутати антиваксъри са имунизирани. Прокуратурата си е отворила възможност да подслушва журналистката от Би Ти Ви Мария Цънцарова, като е образувала досъдебно производство за неправомерен достъп до информационна система (чл. 319а, ал.1 НК). Шефът на КЗЛД не смята ваксинационния статус за "лични данни", но търси източника. По време на пандемията сертификати за ваксинация се изискваха за допуск до всички публични сгради - явно и пред всички.

Правото на вето в ЕС става остър проблем на външната политика >> ЕК и големите западноевропейски държави настояват за реформи в гласуването на решенията. За промяна на договорите на ЕС няма съгласие сред повечето страни, затова министрите по европейските въпроси разглеждат възможността за активиране на преходните клаузи на ЕС - механизъм, който позволява на страните да преминат от гласуване с единодушие към гласуване с мнозинство в Съвета, без да е необходимо да се променят договорите.

БИПИ: Мандатите в агенциите губят значение и отстъпват на политическите назначения >> Анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) на нормативната рамка и практиката при назначаването на ръководители в публичната администрация, показва, че те са изцяло политически - на база на субективното усещане на съответния министър за доверие и лоялност. Кадруването никога не е обвързано с конкретни цели, а по правило и назначенията, и уволненията не са мотивирани, което означава пълна липса на прозрачност. Мандатите съществуват само на хартия в закона.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

По предложение на ВСС: С промени в ГПК въвеждат задължителна медиация по 12 вида дела. Два законопроекта, изготвени от Висшия съдебен съвет, за промени в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за медиацията, предвиждат задължителна медиация по 12 вида дела - от развод, през делба до търсене на отговорност на управителя за вреди на ООД, както и 7 вида дела, по които съдът може, но не е длъжен, да задължи страните да участват в медиация >> Лекс.бг

Съдия се усъмни в две разпоредби от НПК и ги изпрати на проверка в Люксембург. Питането на съдия Иво Хинов от Софийския градски съд е във връзка с чл. 384, ал. 3 НПК, че когато делото е в съдебна фаза, споразумение с един подсъдим може да се сключи само със съгласието на останалите и защитниците им, и чл. 384а - по споразумението в съдебна фаза се произнася не съдът, който разглежда делото, а друг състав >> Лекс.бг

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Инструкции за начина, по който ДАНС, НСО и Министерството на отбраната ще оказват съдействие на Бюрото за защита

Във връзка с дейността на Бюрото за защита на застрашени лица министърът на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на три инструкции за взаимодействие съответно с ДАНС, НСО и Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Инструкциите се издават на основание на чл. 5, ал. 8 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, според който министърът може да издава такива съвместни инструкции за взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление.

Промени в Закона за правната помощ целят подобряване на достъпа до правосъдие

Проект за промени в Закона за правната помощ цели подобряване на достъпа до правосъдие чрез използване на съществуващите видове правна помощ в извънсъдебни производства и процедури за извънсъдебно решаване на спорове, разширяване на кръга от лица с достъп до системата за правна помощ, освобождаване на гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански и административни производства по преценка на съда, в случаите когато им е допусната правна помощ по социални причини, установени с документи от съответните органи и невъзможност да платят за адвокатска защита и др.

Все още няма коментари
Нов коментар