Право

ГЕРБ готви четвърти закон за конфискация, а Съдът в Страсбург пак ни осъди заради предишния

Трето решение на Европейския съд за правата на човека показва едни и същи дефекти на гражданската конфискация у нас в няколко поредни закона

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Когато българските власти създават един конфискационен закон, трябва ясно да дефинират неговата цел и това не може да е общата фраза за "отнемане на незаконно придобито имущество", защото самото българско правителство не може да обясни какво означава то. Освен това органът, който се занимава с т.нар. гражданска конфискация, трябва да носи една първоначална тежест да докаже, че имуществото, чието отнемане се иска, принципно произтича или може да произтича от съответната престъпна дейност, която е послужила като за основание за образуване на производство.

Това е основното заключение от обявеното днес поредно осъдително решение срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по повод на българските конфискационни закони и практиката на съдилищата по тях. Решението по делото "Йорданов и други срещу България" е по две обединени жалби за отнемане на имущество по т.нар. втори конфискационен закон - Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г. С него ЕСПЧ заявява, че България за пореден път е нарушила основни права на български граждани в процедурата по гражданска конфискация, като е отнела имущество като незаконно придобито, без да доказва каквато и да е връзка на това имущество с предполагаема престъпна дейност или с други сериозни правонарушения. Това става в един процес, който създава прекомерни затруднения за защитата на засегнатите за сметка на държавните институции, които са освободени включително и да доказват произволни и необосновани оценки на имуществото

Днешното решение на Страсбург идва в много подходящ момент, тъй като в края на миналата седмица от ГЕРБ обявиха, че буквално до дни ще внесат проекта на нов закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Смисленият подход към една такава стъпка би бил първо да се направи сериозен анализ на това последно решение на Съда в Страсбург и предходните по темата. Защото България вече трайно е осъждана от ЕСПЧ заради конфискационната си политика, която уж е насочена срещу организираната престъпност и корупцията, но всъщност не е засегнала нито един представител на високата корупция или организираната престъпност. А законът, който е повод за днешното решение, е изготвен и приет от мнозинството на ГЕРБ.

Диана Ковачева, основен идеолог на закона от 2012 г., заради който ЕСПЧ ни осъди, сега е кандидат за съдия в Страсбург

Един от парадоксите около този закон от 2012 г. е, че той беше писан, докато настоящият омбудсман Диана Ковачева бе правосъден министър. Сега Ковачева е един от тримата кандидати за нов български съдия в Съда по правата на човека в Страсбург. Именно тя през 2011-2012 г. защитаваше законопроекта пред парламента и обясняваше в публичните си изяви, че ние ще имаме най-напредничавото конфискационно законодателство, а европейците ще ни дишат праха. (За това преди няколко години припомни в своя публикация адв. Георги Атанасов, който отблизо следи конфискационното законодателство и практика.) Законът на Ковачева се оказа калпав, ГЕРБ, които го промотираха, после го смениха - с настоящия закон, който е още по-калпав, а днес, когато ЕСПЧ осъжда държавата за неговото приложение, за този "принос" на Ковачева очевидно е забравено, щом тя бе оценена за Страсбург.

България вече е трайно осъжданаза гражданската конфискация

Всъщност решението от днес не е изненада, съдът вече е излагал същите стандарти в две знакови за България осъдителни решения, в които ясно се идентифицират залитанията на българската държава да отнема имущество, без да сочи ясна легитимна цел, без да си дава труда да доказва връзка с престъпна дейност и мотивирана с бакалски сметки за приходи и разходи. Първото от тях е решението по делото "Димитрови срещу България" от 2015 г., заведено от вдовицата и сина на Константин Димитров (Косьо Самоковеца), в което държавата беше осъдена заради нарушения на базисни принципи по защитата на правото на собственост при прилагане на прословутата глава III от социалистическия Закон за собствеността на гражданите. По този закон, приет през 1973 г., но прилаган избирателно и през първите 15 години на прехода до 2005 г., изобщо не става дума за конфискация на облаги от престъпления, а на "доходи, несвързани с работа".

Второто решение е по делото "Тодоров и други срещу България", по което държавата е осъдена по няколко обединени жалби за нарушения при прилагането на т.нар. първи конфискационен закон от 2005 г. - Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, известен още като закона "Петканов", по името на един от авторите му - покойният министър на правосъдието и преподавател по финансово право Георги Петканов.

С обявеното днес решение държавата е осъдена за следващия, втори, конфискационен закон, с който законът "Петканов" бе заменен през 2012 г. - Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). С него властите се опитаха да разширят случаите на прилагане на т.нар. гражданска конфискация не само за доказани престъпления, но и за различни други нарушения при много занижен стандарт на доказване. В новото решение ЕСПЧ заявява, че "значителен брой от недостатъците" на закона "Петканов" от 2005 г. "са запазени и в следващия закон от 2012 г.".

Така или иначе, днешното решение на Страсбург дава ясно да се разбере, че принципите и стандартите, от които трябва да се води българският законодател при работата върху конфискационните закони, са вече ясно изредени в решенията на ЕСПЧ и те ще бъдат прилагани по всички действащи и следващи закони. Това заяви за "Капитал" и бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева.

Здравка Калайджиева: "Българският експеримент" в т.нар. гражданска конфискация трябва да се подчини на принципите на конвенцията

Противно на хвалебствията на създателите и поддръжниците на "българския експеримент" в областта на т.нар. гражданска конфискация, в мотивите си към решението по делото "Йорданов и други" ЕСПЧ припомня както заключенията си, че отнемането на "нетрудови доходи" е лишено от легитимна цел в обществен интерес (делото "Димитрови" по Глава Трета от ЗСГ), така и заключенията си, че практиката на националните съдилища (делото "Тодоров и други" по закона от 2005 г.) не всякога съответства на изискването за пропорционалност на постановените мерки спрямо твърдяното незаконно поведение на засегнатото от тях лице и наличие на причинно-следствена връзка между тях.

Противно на очакванията на мнозина, решението по делото "Йорданов и други срещу България" заличи и неоправданото очакване, че принципите, залегнали в тези две осъдителни решения, са неприложими по отношение на закона за т.нар. гражданска конфискация от 2012 или по отношение на ЗПКОНПИ от 2018 г., или на друг евентуално последващ ги закон, който предвижда отнемане на имущество, което законът нарича "незаконно придобито", но не е придобито в резултат от конкретна незаконна дейност.

В момент, когато законодателят обмисля нови закони в същата област, това решение припомня, че принципите на конвенцията са относими към всички национални закони.

Решението на Страсбург

Съдът в Страсбург припомня своята практика по въпроса за конфискацията, според която правото на мирно ползване на притежанията допуска отнемане от държавата на имущества, както и контрол върху използването на собственост в съответствие с обществения интерес, но при условия, определени в закона, преследващи легитимна цел в обществен интерес и при справедлив баланс между частните интереси и тези на обществото.

Един от основните проблеми, които ЕСПЧ до момента идентифицира по делата за гражданската конфискация в България, е невъзможността да се формулира и защити легитимната цел, която се преследва. В случая правителството твърди, че законът от 2012 г. ЗОПДНПИ е преследвал две цели - да подкопае икономическите основи на корупцията и организираната престъпност чрез елиминиране на необяснимо богатство, натрупано в резултат на престъпни дейности, и да предотврати и ограничи възможностите за незаконно придобиване и прехвърляне на активи, което впрочем не присъства в мотивите му и в презентацията на закона на международно ниво.

Българското правителство обаче не е успяло да обясни пред Съда в Страсбург "какво може да бъде значението на "незаконно придобиване на активи" извън основния смисъл на "активи, придобити в резултат на престъпления или административни нарушения". Това само по себе си е легитимна цел в обществен интерес, но законът по никакъв начин не въвежда изискване да се установи каквато и да е връзка между активите, чиято конфискация се иска, и някаква престъпна дейност. Всъщност такова изискване и имало в предишния закон ("Петканов"), но то се премахва в закона от 2012 г., казва ЕСПЧ. И подчертава, че през 2018 г. Върховният касационен съд приема тълкувателно решение, според което, за да се постанови конфискация по закона от 2012 г., трябва да е налице връзка на имуществото с престъпна дейност. Веднага след това, парламентът, доминиран от мнозинството на ГЕРБ, прие промяна в закона, с която изрично изключи доказването на такава връзка, за да елиминира ефекта от тълкувателното решение. Фронтмен на тези действия беше юридическото острие на ГЕРБ Данаил Кирилов, тогава председател на правната комисия, после и правосъден министър.

Друг дефект на закона е практическата невъзможност на засегнатите лица да се защитят - заради огромния период назад, за който се прави проверка на имуществото, стоварването на цялата тежест на доказване върху тях, при ограничени възможности и др.

На практика по конкретните казуси, по повод на които е образувано делото пред ЕСПЧ, националните съдилища не са успели да обсъдят каквато и да е престъпна дейност или административно нарушение, които биха могли да са източник на активите, или да установят връзка между тези активи и всяка такава дейност. Това нарушава справедливия баланс между интересите на обществото и засенатите, който според конвенцията трябва да се търси във всеки от тези случаи.

Всъщност основните проблеми около всички досегашни закон за конфискацията, включително и настоящият, идват оттам, че властите в действителност не искат да санкционират доходите от корупция и друга незаконна дейност по високите етажи, а да създадат възможност за несанкционирана избирателна репресия, така че самите те да са защитени. Оттам и невъзможността да защитят целта на закона и преценката за необходимия баланс между интересите на обществото и отделната личност, пропорционалността на наложените мерки и т.н. Съдът в Страсбург констатира тези дефекти, но политическите причини за тях могат да бъдат назовавани само в България.