Тази кола ми пречи

Някога безплатното право да си спираме колите "на пъпа на града", е на път да изчезне. Първо в София, а после и в други градове.

Просто е - когато предлагането на паркинг места е в пъти по-малко от търсенето, решението е едно - да се плаща. При това в теоретичния вариант цената рано или късно ще намери баланса. Алтернативата е да се въвеждат купони, привилегии, ротации - леко забравени инструменти, които навремето се прилагаха при дефицити като заместител на пазара. В подобни странни условия паркирането пак не е безплатно - плащаме, когато пропилеем 20 минути в търсене на свободно място. Не случайно сега подкрепата или неподкрепата за разширяването на синята зона в София вероятно минава по линията на това кой колко печели на час. (А и често плащаме за одраната си кола - случайно, защото е било тясно, или нарочно, защото на някого му е дошло до гуша. Авторката на тази корица на "Капитал" дори наскоро направи едни философско-смешни стикери, които недоволните да лепят по колите, вместо да ги дерат с пирони - "Вашата кола изцапа моя панталон", "Бих ви напсувал, но няма да го направя" и т.н.). За да приемат хората платеното паркиране обаче, има нужда и от друго. Общината трябва да гарантира, че от все по-голямата синя зона не се краде. Още по-важно е да помага за създаването на алтернативни паркинги - с определяне на места, разрешителни и честни състезания между потенциалните инвеститори за изграждането им. В София нищо подобно не се случва, а кметската администрация се държи, все едно че не дължи обяснение на гражданите. Дължи, и още как.