Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Не е необходимо да сте специалист по външна политика, за да разберете какво се случва спрямо Македония тези дни. Първо външният министър Николай Младенов направи изненадващ тур на Югозападна България, за да "разбере настроенията" там.
След това Младенов за пръв път формулира ясно, че България може и да не подкрепи започването на преговори между ЕС и Македония. Като капак президентът Росен Плевнелиев отхвърли предложението на македонския си колега Георге Иванов да се празнуват заедно Денят на Европа и признаването на Македония от България, като предложи вместо това да се празнува рождението на Гоце Делчев. Тонът на София спрямо Скопие изведнъж се втвърди.
Причината е, че в края на тази година Европейската комисия най-вероятно ще успее да натисне Гърция да свали ветото си заради името и да отвори най-накрая пътя към преговорите за членство с Македония. Българските управляващи внезапно се оказаха в ситуация гласът им наистина да има значение за бъдещето на Македония. И го използват лошо.
Заплахата от вето днес е безсмислена - самите преговори, а не започването им, са най-мощният инструмент за промяна на една държава. Перченето няма да доведе до нищо, а посещението на комисаря по разширяването Щефан Фюле в България тази седмица вероятно е намек към София да не прекалява. Да се превърнем в главен враг в очите на македонците може да е желан резултат само за управляващите в Скопие.
Така България изпуска дълго гонения шанс да бъде добрият по-голям брат. Разбира се, че е добре да формулираме ясни искания, които ЕК да защитава при преговорите. Но "уважавайте историята" е лозунг, не ясно искане. Ако целта е ЕС да накара македонците да празнуваме заедно рождението на Гоце Делчев, това е също толкова смешно, колкото и "античните" сгради в центъра на Скопие.
106 коментара
Има разлика между това да си добър и да си малодушен.
Младенов и Плевнелиев са доста по-дипломатични отколкото много други наши и чужди политици.
България плати висока цена за да стане пълноправен член на ЕС (Реакоторите в Козлудуй), но сега всеки който иска да стане член на ЕС ще трябва да се съобразява с нас. Така е на всякъде. Спомняте си Словения какви спънки правеше на Хърватска заради неуреден териториален спор. Унгарците също тормозеха Румъния заради унгарското малцинство, а преди това Австрия принуди една от съседките си да се откаже от АЕЦ защото било близо до границата и (не помня дали Унгария или Чехия). В този ред на мисли чест им прави на гърците (които иначе не харесвам), че бяха коректни към нас. Та ако мога да перефразирам една реклама. Някой неща не се купуват с пари! Да гледаш как дори мишок, като Плевнелиев се гаври с "античките". Безценно!
Поредните абстрактни заклинания на издание на "Икономедиа", чиито материали за Балканите традиционно са на доста ниско и шаблонно ниво. Казва ни се назидателно какво е лошо и какво е добро по отношение на БЮРМ, но защо е така и какви са различните алтернативи - не.
Съгласен съм с вас позицията на президента е необяснима и много лош ход,ако така подхождаме в отношенията си с Македония,ще ги накараме още повече да се капсулират и да продължават с анти-българската политика и пример за това са отношенията с Гърция,не мисля,че блокажа който са направили гърците има някакъв положителен ефект.Същото между другото е и начина по който действа Доган,който като създава фалшиво впечатление за някаква заплаха над електората му ги кара повече да застават зад него,същото ще се случи и с македонците ако започнем да ги нападаме,политиците в Скопие ще го използват това,за да го настроят още повече срещу нас,Има много по-умни,тактични и тънки начини да постигнем своето,без заплахи.
До коментар [#4] от "simeonov_":
Живо ме интересува кои конкретно са тези:
[quote#4:"simeonov_"]... много по-умни,тактични и тънки начини да постигнем своето,без заплахи.[/quote]
Вероято най-слабата точка в текста на "Капитал" е тази, тя е на нивото на неаргументирана обида:
"Ако целта е ЕС да накара македонците да празнуваме заедно рождението на Гоце Делчев, това е също толкова смешно, колкото и "античните" сгради в центъра на Скопие."
До коментар [#5] от "Югозомби":
Мога да ти кажа моето мнение,а то е че много по-голям успех срещу пропагандата на управляващите в Македония ще имаме не като ги заплашваме,а като направим така,че максимално много от младите македонци да дойдат да учат и да работят в България и да видят тук на място ,че това което им говорят не е истина,също така добра политика би било по-големия износ на български стоки за Македония,както и повече инвестиции и създаване на работни места там,сигурно има и много други такива идеи,които биха свършили много повече работа от директните заплахи,но това си е мое мнение.
"След това Младенов за пръв път формулира ясно, че България може и да не подкрепи започването на преговори между ЕС и Македония. Като капак президентът Росен Плевнелиев отхвърли предложението на македонския си колега Георге Иванов да се празнуват заедно Денят на Европа и признаването на Македония от България, като предложи вместо това да се празнува рождението на Гоце Делчев. Тонът на София спрямо Скопие изведнъж се втвърди. "
А те двамината вместо да се направят на истински дипломати, (поне за пред чужденците), наиситна тотално осра*а пейзажа с техните наперени изказвания. Вместо да се представи, като един истински съвременен, европейски политик и Президент, Плевнелиев с отказа си тотално показа, че не само Македония е настроена анти-европейски, но явно и България все още не е заслужила определението "европейска държава" и си остава негативно Балканска. То хубаво де, ама да не бяхме влизали поне в ЕС и да си седим на едно ниво с макетата!?
Росен Плевнелиев е длъжен, повтарям ДЛЪЖЕН да защити интересите на България в Европа, защото в момента се решава кой е крив и кой прав. Да си остави за момент амбициозните планове за бизнеспарк и да свърши маалко работа, защото наистина е належащо. Определено трябва да покажем на македонците кой е шефа.
До коментар [#7] от "simeonov_":
Точно това и очаквах в отговор, неубедителност и пожелателно мислене. Нека се върнем към реалността. Повечето от изброените подходи вече са изпробвани в практиката и резултатът им съвсем не е този, който описвате. Първо, тук на място малцина македонски граждани биха се занимавали с теми като история или диалектология, повечето биха ограничили интереса си до молове и курорти. Впрочем сблъсъкът с битовата действителност и българската история далеч не винаги води до решителен отказ от митовете, понякога дори предизвиква затваряне в собствения свят заради фрустриращото изживяване на загуба на достойнство. Второ, колко и какви работни места може да предложи на македонски граждани българската икономика, в която безработицата надвишава средното европейско равнище, а заплащането на неквалифиирания труд все още не е чувствително по-високо от това в БЮРМ? Трето, нивото на българското висше образование и цената на живота в България за постепенно обедняващото македонско население са такива, че броят на македонските студенти през последните години намалява. Едва ли може да се очаква българската страна да поеме повече от разходите на студените от една враждебна страна предвид недостига на ресурс за собствените студенти. Отделен въпрос е колко от следващите у нас претърпяват дълбока промяна в мисленето и отношенито си, това също не е еволюция, изживявана от всички. Четвърто, българската държава не изнася стоки, това е занимание на частния бизнес. Пето, и инвестициите са дело на частния бизнес. Само че... пред него оттатък границата нерядко се поставят прегради, формални или неформални, които, уви, изглежда държавата ще трябва да преодолява. И последно, всички изброени "алтруистични" средства за въздействие, дори и да имат силен ефект, в което доста се съмнявам, биха дали промяна на македонската държавна (!) образователна и пропагандна политика на индоктринация в "патриотична" българофобия в едно по-далечно бъдеще, а това означава израстване на поне още едно или две поколения македонски граждани, обреенени от ненаист към българското. И то... в европейска среда! Съжалявам, но не мисля, че това би бил задоволителен резултат. Няма смисъл да се самозалъгваме. В последните си интервюта Виктор Канзуров разказва как по време на прожекциите на "Трето полувреме" в киносалоните се чува псуване по адрес на българите и българските майки... Това са практическите резултати на държавно финансираното насаждане на ненавист. Пред нас не стои задачата да подобрим приятелски отношения, такива просто не съществуват, а да спечелим една студена война. Безкръвна, но свирепа война. Опасявам се, че ние не може да очакваме македонският българофобски елит да еволюира в обозримо бъдеще. В момента на власт в Скопие са млади хора, Груевски е на 42 години, Владимир Пешевски също, Зоран Ставрески е на 48, Никола Попоски на 35, Гордана Янкулоска на 37, Панче Кралев на 32 и така нататък. Това поколение яростни българофоби ще е активно и след 10 години. С тези хора "алтруистичният" подход просто няма да сработи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.