Имагинариумът на д-р Груевски

Сред множеството монументи в "Скопие 2014" се откроява този на Александър Македонски на централния градски площад "Македония". Паметникът е открит на 8 септември 2011 по случай 20-годишнината от обявяването на независимостта на страната от Югославия. Висок е 25 метра и представлява статуя на Александър, яхнал коня си Буцефал, под която има фонтан, от който в синхрон с класическа музика и разноцветни светлини тече вода. Самата статуя на Александър Македонски е висока 14.5 метра, а в подножието й са монтирани сцени от сраженията му и осем лъва, от устите на които излиза вода. Бронзовата статуя струва 4.5 млн. евро, а фонтанът до нея – 4 млн. евро.

Никола Гелевски, критик на "Скопие 2014" Фотограф : Елена Героска

От другата страна на Вардар, точно срещу паметника на Александър Македонски, на площад "Карпошово въстание", се намира статуята на баща му Филип II. Докато разговарям с Никола Гелевски на втория етаж на един от ресторантите в Старата скопска чаршия, виждам как огромен кран поставя поредната бронзова статуя на полегнал лъв в подножието на 28-метровия паметник на Филип II. Статуята на Филип е част от по-голям мемориален комплекс, който включва скулптура на съпругата му Олимпия с малкия Александър Македонски на ръце и три по-малки фонтана.

"Филип ли? - поглежда Гелевски през прозореца - Грозно е и страшно! От едната страна е джамията, от другата - църквата, а по средата този паметник. Крайно безвкусно. Всичко в "Скопие 2014" е такова –  нагласено, претенциозно и много евтино", казва Гелевски.

Всъщност "Скопие 2014" не е никак евтин проект.

Не и в буквалния смисъл на думата. По предварителни изчисления в него досега са изсипани над 200 млн. евро, а според някои източници след завършването му тази сума ще нарасне до половин милиард евро.

Детайл от Градския търговски център, строен през 70-те Автор : Елена Героска Преглед на оригинала

Със "Скопие 2014" премиерът Никола Груевски, който както сам призна, е идейният баща на проекта, изглежда, върви по стъпките на лудия баварски крал Лудвиг II, известен с екстравагантните си замъци. Един от тях, наречен "Нойшванщайн", става особено известен, след като вдъхновява Замъка на Пепеляшка в "Дисниленд".

"Груевски е необразован примитивен автократ. Иска да остави следа във времето и мисли, че това е начинът. Самият той вярва отчасти в проекта, другото е пропаганда. От художници знам, че премиерът решава за всичко. Колко големи да са скулптурите, от какъв материал да бъдат изработени, какви да са внушенията... Всичко! Сякаш сме в средните векове – монархът решава вместо народа", казва Никола Гелевски.

Официалното име на паметника на Александър Македонски е "Воин на кон". Статуята на баща му Филип II на другия бряг на Вардар, на входа на Старата чаршия, пък е известна като "Баща на воина на кон".

"Причината да не нарекат нещата с истинските им имена е, че не искат да дразнят гърците. Друга причина е, че двата паметника бяха построени, без това решение да бъде гласувано официално в парламента. Защото, ако това беше се случило, албанците щяха да скочат и да попитат "а паметниците на нашите герои къде са", обяснява Никола Наумоски от "Площад Слобода", една от многото неправителствени организации, която се противопоставя на "Скопие 2014". 29-годишният Наумоски е един от активистите, които на 28 март, 2009 г. заедно с представители на т.нар. Първа архибригада, неформална група млади архитекти и студенти от Факултета по архитектура, се събират, за да демонстрират против построяването на православен храм на площад "Пела".

Паметникът на Александър Македонски Автор : Елена Героска Преглед на оригинала

"Бяхме против издигането на верски обекти на площада и организирахме протест, на който, без да искаме, се превърнахме в "звезди", защото група националисти ни наби", разказва Наумоски. Той признава, че преди този случай е бил заблуден, че може да спре строежа на църквата, като организира граждански референдум в община Център. Общината обаче блокира референдума, като отказва да признае събраните от Наумоски подписи.

Все пак протестите на "Площад Свобода" и Първа архибригада оказват необходимия ефект, защото храмът така и не е построен. Но мястото не остава празно – на него днес се издига триумфалната арка "Порта Македония", завършена през януари 2012 г. Тя е висока 21 метра, струва 4.4 млн. евро и е построена в чест на 20-годишнината от обявяването на независимостта на Македония. Арката предизвика скандал още с откриването й през януари тази година, защото на нея Македония е изобразена с граници, по-големи от актуалните, които включват територии на днешна Гърция, Албания и България.

Автор на идейните проекти за паметниците на Александър Македонски, Филип II и "Порта Македония" е неизвестната до този момент скулпторка Валентина Стефановска. По-възрастните колеги на Стефановска са, меко казано, скандализирани от факта, че една 38-годишна художничка, която е в началото на творческия си път, е получила поръчка за трите най-крупни монумента в историята на Македония...

Light се свърза със Стефановска, за да получи отговор на този и други въпроси, но тя отказа коментар и обясни, че е творец не иска да навлиза в политически дискусии. Стефановска отказа да отговори дори на такива неполитически въпроси като чие е било решението за размерите, материалите и стилистиката на проектираните от нея монументи и дали "Порта Македония" ще бъде използвана за сватби, каквато информация има в "Уикипедия"... Стефановска не пожела да коментира дори критиките, че паметниците на Филип и Александър са прекалено патриархални и в тях мъжете са представени стереотипно, като воини и машини за покоряване и убиване, а жените като майки, чиято функция е да раждат и гледат мъжки чеда. Впрочем, в YouTube има клипове, в които граждани на Скопие твърдят, че статуята на Филип Македонски всъщност е на бившия премиер Бранко Цървенковски. Други пък смятат, че това е Сюлейман Великолепни от турския сериал "Великолепният век"...

Професионалистите в Македония са разделени в отношението си към "Скопие 2014".

Асоциацията на архитектите в Македония, най-старата съсловна организация, основана през 1954 г., категорично не одобрява проекта.

Архитектът проф. Вангел Божиновски Фотограф : Елена Героска

"Ние се дистанцираме от проекта "Скопие 2014" такъв, какъвто е, защото не му достига времеви, географски, политически, икономически, културен и социален контекст и като цяло е художествено неиздържан", каза Даница Павловска, председател на Асоциацията на архитектите в Македония, и определи "Скопие 2014" като "псевдоисторически кич".

Разбира се, "Скопие 2014" има своите поддръжници като скулптора Константин Янев, който смята създаването на толкова много паметници за "малка арт революция". Янев е автор на два от четирите лъва, които красят моста "Гоце Делчев" над Вардар. Статуите струват 1.2 млн. евро и са толкова гротескно стилизирани, че скопяни ги наричат "Трансформърсите". Не по-малко фамозна е боядисаната със златна боя ограда на моста на стойност 370 хил. евро.

Друг защитник на "Скопие 2014" е 62-годишният архитект проф. Вангел Божиновски. Срещата с Божиновски е в кафене на централната скопска улица "Македония", точно срещу проектираната от него къща-музей на Майка Тереза – една от най-еклектичните и противоречиви сгради в Скопие, открита лично от премиера Груевски през януари, 2009 г.

Божиновски започва разговора с уточнението, че не възприема "Скопие 2014" като проект в архитектурния смисъл на думата, а по-скоро като "предизборно обещание" на премиера Груевски, което той се опитва да спази, докато е на власт. Божиновски е твърд поддръжник на идеята за антична Македония и още от края на 90-те изнася лекции на тема "Континуитет на македонския език, писменост и култура от древността до днес". Според него корените на македонската архитектура и култура трябва да се търсят не в епохата на Александър Македонски, а още по-назад - във времето на неолита. Божиновски е автор и на друга, не по-малко противоречива теза – че барокът като стил е съществувал още преди векове в Скопие.

"През 1689 г. австрийският генерал Пиколомини запалва Скопие и унищожава барока му. За щастие има една литография от холандеца Якоб Харевейн, на която се вижда, че в града този стил е съществувал. Ето защо смятам, че на Скопие трябва да се върне този архитектурен стил, отнет му насила", казва Божиновски.

Изглежда, управляващите подкрепят тезите на Вангел Божиновски, защото част от сградите на левия бряг на Вардар са в стил барок. Фасадите на вече съществуващи модернистични сгради от 60-те и 70-те години пък ударно се "барокизират", за да се впишат в променения архитектурен контекст. Така например само преди два месеца беше завършена новата орнаментирана фасада на хотел "Пелистер", на метри от паметника на Александър Македонски. Пред промяна е и фасадата на сградата на Владата, проектирана от архитекта проф. Петар Муличковски, която мнозина смятат за един от най-зрелите образци на македонския модернизъм от 60-те години на миналия век.

Детайл от Градската поща - един от зрелите образци на модернизма в Скопие Автор : Елена Героска Преглед на оригинала

"Груевски мрази модернизма, защото свързва този архитектурен стил с комунистическия македонец, изкуствено създаден от Коминтерна. Така сякаш се опитва да каже: "Ние, македонците, не сме създадени в XX в., а преди две хиляди години. Ето защо ще унищожим всичко, що е модернизъм", коментира Никола Гелевски, който определи унищожаването на модернистичното наследство на Скопие като "нечувано варварство", а Груевски като "ужасно деструктивен автократ".

На 26 юли 1963 г., в 5 и 17 сутринта мощно земетресение разрушава Скопие до основи. Земният трус с магнитуд 6.1 по скалата на Рихтер унищожава близо 80% от града. Повече от хиляда души загиват, а три хиляди са ранени. В следващите години Скопие е изграден повторно върху градоустройствен план на световноизвестния японски архитект Кензо Танге.

В началото на 90-те урбанистът проф. Мирослав Гърчев изготвя нов градоустройствен план на т.нар. "Малък ринг" от плана на Танге, който обхваща централната част на Скопие. По ирония на съдбата драмата "Скопие 2014" се развива именно върху урбанистичния план на Гърчев, който е известен като един от най-яростните противници на проекта.

Мирослав Гърчев

е член на ръководството на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония, в периода 1996-2000 е кмет на община Център, а днес преподава урбанизъм във Факултета по архитектура на Скопския университет. Срещата с Гърчев е в дома му във "Водно" – квартал в околностите на македонската столица, който някои наричат скопския Бевърли хилс.

Урбанистът проф. Мирослав Гърчев Фотограф : Елена Героска

"Дебатът върху стилистиката на "Скопие 2014" е всъщност дефокусиране на реалността и същинския дебат – този за загубата на гражданските права и свободата в Македония, за раждането на един националсоциалистически монструм", твърди Гърчев. Според него дискусиите за естетическата издържаност на самите сгради и паметници и тяхната цена е пропагандна манипулация, която работи в полза на Груевски и правителството му, чиято цел е "да банализира злото и да мине време, през което народът да свикне с него или да затъпее".

"Груевски взе най-важната урбанистична ос в Скопие, разположена между площад "Македония" и площад "Карпошово въстание" и споена от Каменния мост и издигна на двата й полюса паметници на Александър Македонски и баща му Филип. Така премиерът показа, че смята за най-заслужили за съществуването на македонската нация и държава Александър и татко му заедно с коня Буцефал и една менажерия лъвове. Това е такава гротескно-кичозна лъжа!", възмущава се Гърчев.

"Велич и Гърчев дискутирали разликата между понятията "катастрофа" и "нещастие". "Ето, да кажем, ако Скопие го удари земетресение, това би била катастрофа. Но ако при труса се сринат само сградите и паметниците от проекта "Скопие 2014", това въобще не би било нещастие, нали така", риторично попитал Велич.

С този черен хумор от сборника "Скопски приказки от 2014 г." Никола Гелевски под псевдонима Пандалф Вулкански шеговито обяснява катастрофалния ефект на "Скопие 2014" върху облика на града. По последни проучвания 2/3 от гражданите на македонската столица не одобряват проекта, но това не спира Груевски и грандиозните му строителни планове.

Паметник на революционера Димитър Попгеоргиев срещу монумента на Александър Македонски Автор : Елена Героска Преглед на оригинала

"Хората разбраха, че е безсмислено да се бунтуват, казва Гелевски. Всъщност колкото повече се бунтува народът, толкова по-инспириран е Груевски да строи. Така например, ако някой се възпротиви и каже, че не бива да се променя някоя фасада, за Груевски това е мотивация да действа по-бързо и по-драстично."

Какво би било решението на един толкова комплексен проблем, какъвто е "Скопие 2014"? Според някои,  след като Груевски си замине от властта, трябва да се организира сериозен международен конкурс, за да се реши какво да се прави със стореното от него. Част от паметниците могат да бъдат ремонтирани и преместени, както това стана в България с "Музея на социализма". Други като урбаниста Мирослав Гърчев са доста по-крайни.

"Аз въобще нямам съмнение какво трябва да се направи с паметниците и сградите от "Скопие 2014". Те трябва да се разрушат! Това ще е като вадене на тумор, развил се върху един заболял, но все пак млад организъм. Тези паметници не бива да бъдат запазени като знак за детските години на македонската демокрация", категоричен е Гърчев.

Новопостроеното Министерство на външните работи Автор : Елена Героска Преглед на оригинала

"Груевски е тестван два пъти. И двата пъти спечели изборите, и то с голямо мнозинство. Това показва, че "Скопие 2014" не е проект на правителството. Това е дело на целокупния македонския народ. С какво право тогава някой ще руши нещо, построено от народа", пита риторично на свой ред архитектът Вангел Божиновски.

"Има някои интересни предложения за "Скопие 2014". Например триумфалната арка да се превърне в детски център, а стените й да се предоставят като пространство за графити. Говори се, че част от сградите могат да бъдат отдадени за ползване от чужди фирми или продадени. Реално има опасност започнатите сгради да не могат да бъдат завършени поради липса на средства и да не могат да бъдат въведени в експлоатация. Тоест да останат едни черупки...", казва Никола Гелевски.

*Перифраза на репликата "Тия римляни са луди" на Обеликс, герой от комикса "Астерикс".

Патиниране на паметника на Филип Македонски Фотограф : Елена Героска

Новостроящият се Археологически музей на Македония Фотограф : Елена Героска

Паметник Първо заседание на АСНОМ Фотограф : Елена Героска

Поставяне на поредната статуя на Моста на изкуствата Фотограф : Елена Героска

Сградата на македонскатта Влада, чиято фасада предстои да бъде променена Фотограф : Елена Героска