Приятели, които не се понасят

Според председателя на фондация "Риск монитор" Стефан Попов Македония далеч не е единствената, която ще види действието на българската държава като съюзяване с Гърция. "Каквито и аргументи да измисли България, те необратимо я поставят в едно гнездо с Гърция. Това е акт на доброволно срината репутация: Гърция има много лоша слава с поведението си към Македония, с истериите за името, с блокирането на преговори за членство в НАТО и ЕС, с всякакви обструкции. В тази група светът не прави много голяма разлика между Македония, Гърция и България. Това са свадливи страни, които трябва да бъдат търпени", обяснява Попов (цялото му мнение може да прочетете в започващия другата седмица дебат "За и против политиката ни към Македония" на capital.bg).

Ще празнувате с нас или...

Ако има една линия, по която ГЕРБ и тройната коалиция са единодушни, това е нуждата от подписване на нов договор за добросъсъедство. Първоначално външният министър Николай Младенов не беше много ентусиазиран от идеята, като след встъпването си в длъжност беше казал, че "приятели не се правят с договори". После промени позицията си.

Идеята за договор между двете страни, който да е на базата на подписаната през 1999 г. декларация за добросъседство, беше предложена по времето на Ивайло Калфин в качеството му на външен министър. Той обяснява, че в него биха били защитени договореностите, постигнати от правителството на Костов - отказ от исторически претенции, антикампании и претенции за малцинства, както и гарантиране на правата на хората с двойно гражданство. Според него обаче тази инициатива е доста закъсняла и поставянето й като условие за начало на преговори рискува да произведе обратен ефект.

Като оставим настрана дали в договор може да се гарантира Македония да не обявява Самуил или Симеон Радев за свои герои, моментът за това действие безспорно е най-озадачаващ. Според Младенов: "Вече 5 години, откакто сме член на съюза, постоянно повтаряме, че трябва да започнем да се държим като страна членка, а не като уплашен кандидат. Поставянето на въпроса с Македония съвсем не беше показване на мускули пред някой по-малък или по-слаб. България трябваше да изложи позицията си пред останалите страни - членки от ЕС, и пред ЕК и да ги убеди, че в това, което казваме, има смисъл." Преди време дипломатически източник, който участва в процеса по формиране на политиката, сподели пред "Капитал", че целта е да се поставят твърди искания преди началото на преговорния процес, за да станат те част от самия процес. Това първо трудно ще стане - Европейската комисия естествено ще откаже да се замесва в исторически спорове, а българската дипломация ще стане нежелана около преговорите.

Но ако това е вярно, предстои да се разбере какви точно са тези искания. В какофонията от изказвания по темата така и не стана ясно какво точно желаем от Македония - договор, съвместни комисии, съвместно честване на дати или нещо друго - нито кога точно очакваме да се случи. Това оставя неясното, но силно впечатление, че крайната цел е съседната държава да заяви, че няма своя история, за да бъде приета в ЕС - дори по-абсурдно и неизпълнимо искане от желанието на гърците да се откажат от името си. Ако позволим тази неяснота да се проточи по-дълго, не е трудно да отгатнем, че позициите - и в българското, и в македонското общество, само ще се радикализират.

Дори сега да не изглежда така, подобен риск може в бъдеще да направи абсолютно невъзможна политическа подкрепа за македонско членство в България. А това ще е пагубно и за нея, и за съседите й.