Костадин Ангелов и службите са знаели за трафика на органи в България. Не са направили нищо

В официално писмо от 28 октомври 2020 г. до министъра на здравеопазването Костадин Ангелов агенция "Медицински надзор" пише: "Посолството на Сирийската арабска република ни информира, че не може да потвърди роднинска връзка между гражданите на Султанат Оман и Сирийската арабска република. Посолството на Индия ни уведомява, че апостилите на Акта за раждане и на свидетелството за брак са фалшификат."

Най-драстични обаче били примерите от Израел, където донорите били млади хора от Украйна и Молдова, а получателите - граждани на Израел, но с арабски имена и с мюсюлманско вероизповедание. Техните документи за самоличност също се оказват фалшифицирани.

Накратко, казусът с търговия с органи в болница "Лозенец" обхваща 14 трансплантации на чужденци през 2019-2020 г., като в повечето случаи донорите са били млади хора от Украйна и Молдова, а реципиентите - посочени за техни роднини от Израел, Сирия, Оман, Германия и дори Япония.

Агенцията за медицински надзор решава, че случаят е прекалено сериозен да чака, и уведомява както министъра, така и ДАНС, на която препраща и всички данни за фалшиви документи. След известно време ДАНС отговарят на ИАМН, че случаят не е за тях, и го препращат към ГДБОП. Оттам нататък няма никакви новини. Не се случва нищо.

Нещо повече - през първите месеци на 2021 г. Костадин Ангелов преназначава като изпълнителен директор на болница "Лозенец", където се е случвало всичко това, проф. д-р Любомир Спасов, който лично извършва трансплантации в лечебното заведение. Министерството на здравеопазването дори не е сезирало прокуратурата за казуса.

Самият Костадин Ангелов коментира пред "Нова телевизия", че Министерството на здравеопазването не е разследващ орган и след получаване на първите информации в ИАМН е разпоредено всички документи да бъдат изпратени в ДАНС и ГДБОП, като Министерството на здравеопазването да бъде своевременно уведомено.

"Вероятно резултатите са вече факт и това позволява на Стойчо Кацаров да ги изнесе. Институциите сме си свършили работата, за да може сега да говори, защото единственото, което виждам от него, са само приказки", отбеляза Ангелов.

По принцип институцията, която трябва да бъде уведомена, когато се предполага извършването на престъпление, е прокуратурата. Самите ДАНС и ГДБОП след разследване също могат да изпратят преписката до държавното обвинение, ако открият данни за престъпление, но явно не са го направили до момента, в който д-р Кацаров разкри схемата.

Служебният здравен министър д-р Кацаров също намекна, че предишните двама здравни министри са били наясно с казуса и не са реагирали.

Твърде вероятно това се е случило и заради още един казус с трансплантациите, за които пряко отговорно е здравното министерство, и той е пререждането на българи в листите на чакащите точно с помощ от здравните институции. Както и казусът за търговия с органи, така и този с пренареждането след обаждане "отгоре" бяха разкрити миналата седмица от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров, който уволни цялото ръководство на болница "Лозенец".

"Капитал" научи от източник, пожелал анонимност, че в края на април тази година директорът на агенцията Георги Деянов устно е наредил на служителите си да насочат черен дроб за трансплантация от ВМА в болница "Лозенец". Става въпрос за казуса, при който високопоставен държавен служител, разкрит от bird.bg като Веселин Даков, бивш главен секретар на Министерския съвет при Бойко Борисов, е получил черен дроб от трупен донор, като е изпреварил още трима души в листата на чакащите, които са били по-подходящи от него.

Самият здравен министър по онова време проф. Костадин Ангелов обясни пред "Нова телевизия", че никога не се е обаждал на никого в хода на една трансплантацията, нито е знаел кои са донорите и реципиентите.

От кабинета на проф. д-р Любомир Спасов оттовориха, че при първа възможност той ще върне обаждане.

Двата казуса поставят под огромен въпрос дали държавата може да гарантира справедливост и еднакво третиране на нуждаещите се от трансплантация над 1000 пациенти в България, както и дали в една от големите университетски болници, дълго субсидирана от държавата, е работил международен канал за търговия с органи. И то в момент, в който страната е на едно от най-ниските нива на развитие на трансплантациите в ЕС. Случаят е изключително важно да се реши, включително и заради почтените лекари на бившата правителствена болница и пациентите, които имат доверие в нея.

Службите мълчат

"Усъмнихме се в истинността им, тъй като много зачестиха случаите на донори от Украйна и Молдова, а реципиентите бяха от Израел. В Израел даряването на органи от роднини се насърчава, цялата процедура е абсолютно безплатна, а здравната система е една от най-добрите в света. За нас беше странно защо израелски граждани ще пренебрегнат собствената си държава и ще пожелаят да бъдат трансплантирани в България. Затова решихме, че има проблем с доказването на роднинските връзки, и писахме до посолствата. Правеше впечатление, че реципиентите са представени за израелски граждани, но пък са с мюсюлманско вероизповедание и арабски имена", разказват източниците на "Капитал". Те не знаят колко са заплащали за трансплантациите чуждите граждани на болница "Лозенец", защото държавата не разполага с тази информация.

Според публичната информация за трансплантации в Израел наистина има много строги правила за пряка роднинска връзка и затова част от гражданите ѝ пътуват за трансплантации предимно в Турция и Пакистан.

Цялата налична информация обаче не е попречила на процедурите по трансплантации, дори и след отговори от посолствата, че става въпрос за фалшифицирани документи, нито пък замесените са били наказани. Както "Капитал" вече писа, директорът на болница "Лозенец" проф. Спасов винаги е разчитал на изключително силна политическа подкрепа основно от ДПС.

Според адвокат Стоян Мадин в Наказателния кодекс има специален текст, който засяга нарушаването на правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи за трансплантация, като наказанието е лишаване от свобода от една до три години, а ако деянието е извършено с користна цел - от три до пет години. В случая трансплантациите са платени от чуждите граждани по тарифата за частни пациенти. "При всички положения, ако има документи с невярно съдържание и те са създадени от длъжностни лица, те също носят наказателна отговорност до пет години, а всяко ползване на фалшифицирани документи с умисъл представлява отделно престъпление", казва адвокат Мадин.

Да бъдеш първи в листата

За другия скандален казус, разкрит от служебния министър - този, при който с телефонни обаждания пациент е включен в последния момент в листата на чакащите като четвърти и изпреварва по-подходящите от него трима други, доскорошният изпълнителен директор на ИАМН д-р Георги Деянов обяви публично, че това не е ставало с негово обаждане и на него никой не се е обадил. Казусът е бил решен по този начин от трансплантационните екипи.

Лекарите да си разменят сами орган и да решават без санкция на ИАМН обаче е невъзможно. При наличие на трупен донор, агенцията информира трансплантационните центрове и прави списък на потенциално подходящите пациенти, които са записани в нейния регистър и листата на чакащите. Лекарите преценяват дали моментното състояние на пациентите позволява трансплантация, кои са най-спешните и заедно с агенцията правят списък и решават къде да отиде органът и да бъде извършена трансплантацията. В конкретния случай двата трансплантационни центъра за черен дроб са ВМА и болница "Лозенец".

Подборът на реципиенти става не само по лабораторни данни за съвпадение между реципиента и донора, а и по допълнителни критерии, като например по-дълго чакащият в листата има приоритет пред тези, които са включени по-скоро.

"При донор на бъбрек на възраст до 35 г. се търси най-напред реципиент на възраст до 18 г., при реципиент на сърце и черен дроб с предимство също са по-младите пациенти. След подбор на реципиент агенцията за медицински надзор предлага на съответната болница пациента или пациентите, подходящи за реципиенти, а окончателното решение се взема от лечебното заведение. Или казано с други думи, ако някой пререди някой друг - това най-напред е станало в ИАМН, особено при положение че е имало няколко подходящи реципиенти в различни лечебни заведения", коментира адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Шаркова и партньори". Тя допълва, че човекът е бил в безизходица и е търсел изход, но това не оправдава действието на конкретни лица от ИАМН и "Лозенец", които са предложили точно него и са наредили да се осъществи трансплантацията именно на него, независимо от това, че е имало по-подходящи реципиенти.

"Чакащите за чернодробна трансплантация със статус на спешност са в огромен риск за живота си. И в случай че не са получили черен дроб заради нарушение на правилата, държавата може да отговаря за вредите, които са претърпели. Броят извършени трансплантации на черен дроб от трупен донор през първите пет месеца на тази година е пет, а листата на чакащите е над 90 души", казва Шаркова.