Икономическите рискове при Pandexit

От икономическа гледна точка няма съмнение, че незабавните последствия от завръщане към нормални социални взаимодействия ще са положителни. Изследователи в Банката за международни разплащания - BIS (нещо като международна банка за централни банки), изчисляват, че пандемията е довела до 8% спад на БВП за развитите страни през 2020 г. и прогнозират по-нататъшен спад от малко над 2% за тази година. Облекчаването на правилата за пътуванията и на други ограничения би трябвало да доведат до мощно възстановяване през 2022 г., въпреки че обхватът му ще варира значително в различните държави в зависимост от степента на заразяване и ваксинация. И, разбира се, общият ръст на инфекциите или повторните инфекции може да предизвика трета вълна от икономическа болка, ако допълнителни ограничения върху човешката дейност се окажат необходими.

Не всички от икономическите ползи от Pandexit ще са без примеси. Централните банкери например вече се тревожат. Докато базовият им икономически сценарий е положителен, те виждат и значителни рискове. "Взимащите решения все още са изправени пред застрашителни предизвикателства. Публичният и частен дълг са много високи, а неблагоприятните наследства от пандемията са големи", каза наскоро генералният мениджър на BIS Агустин Карстенс.

Ключовото послание на Карстенс е, че икономическите щети, създадени от COVID-19, бяха смекчени с "безпрецедентно разхлабване на макроикономическата политика": много ниски лихви и масивни дози количествени облекчения заедно със солидна фискална подкрепа. Степента на бюджетни помощи варира от държава до държава и е много по-голяма в САЩ, отколкото в Европа например. Но държавният дълг нарасна рязко навсякъде и вече е на невиждани досега нива в страни като Италия и Япония.

На фона на тези развития BIS идентифицира два опасни негативни сценария. Първият по същество е епидемиологичен: появяват се нови варианти на коронавируса, което налага допълнителни локдауни и още фискална подкрепа за бизнеса, което може да се окаже неосъществимо за някои правителства. Според мен обаче новите локдауни ще се докажат като политически невъзможни. Така че, ако новите мутации на вируса се разпространят бързо, ще трябва да се справим възможно най-добре предвид обстоятелствата и да се надяваме, че ваксинациите свеждат до минимум смъртните случаи в резултат на ковид.

Вторият отрицателен сценарий, който смятам за по-вероятен, е, че сегашният ценови натиск ще се усили, а инфлацията ще продължи да расте, което в крайна сметка ще наложи монетарен отговор от страна на централните банки. Инфлацията на потребителските цени в САЩ до юли тази година е 5,4%. Индексът ?altic dry, който следи международните цени за морския превоз на основни суровини (зърно, метали, горива и др.), се е повишил с около 170% тази година. В много региони се появяват и ограничения в предлагането.

Официалната позиция на Федералния резерв на САЩ и други централни банки е, че този инфлационен скок е преходен. Но както гласи френската поговорка, нищо не трае толкова дълго, колкото временното (Rien ne dure comme le provisoire). Ако настоящият консенсус на централните банки се окаже погрешен, както бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс и други смятат, че е, сме изправени пред бъдещи проблеми.

Монетарно затягане по време на Pandexit ще има повече сериозни последствия от обикновено. Тъй като централните банки са поели толкова много държавен дълг, средният матуритет на държавните облигации ефективно се е скъсил, така че балансите на публичния сектор са по-чувствителни от обикновено към промените в краткосрочните лихвени проценти. Правителствата няма да са доволни от централните си банкери, ако започнат да затягат политиките си, защото това може да има директни фискални последици.

Освен това затягането на лихвите по заемите в развития свят, особено в САЩ, ще бъде силно нежелателно за развиващите се пазари. Повечето от тях все още се борят за овладяване на пандемията и имат много по-ниски нива на ваксинация срещу COVID-19 от Европа или Северна Америка.

В отговор на самата пандемия всички се сблъскахме с подобни предизвикателства, а комбинацията от политики, използвани от правителствата, е в общи линии една и съща. В периода на Pandexit всичко това може да се промени. Мерките, които биха могли да имат смисъл за държави с ниски нива на заразяване и управляем публичен дълг, могат да доведат до икономическа катастрофа за други.

Ето защо Карстенс призовава нормализирането на монетарната политика "да бъде много постепенно", въпреки че, както би могло и да се очаква, отстоява първенството на контрола върху инфлацията и независимостта на централните банки. Тук той можеше да добави, че ще се нуждаем и от повече международна координация между централните банки - нещо, което почти не се е случило през последната година и половина. Самата Банка за международни разплащания има работа за вършене.