Къде изчезнаха всичките тези пари?

Правдоподобна генерализация е, че увеличаването на количеството пари в икономиката чрез QE дава голям временен тласък на цените на жилищата и финансовите ценни книжа, като огромна полза от това извличат притежателите на тези активи. Малък дял от това увеличено богатство се стича и до реалната икономика, но по-голямата му част циркулира във финансовата система.

Стандартният кейнсиански аргумент е, че всеки икономически срив, независимо от причините за него, води до силно нарастване на презапасяването с пари в брой - спестяванията "за черни дни" се увеличават, а разходите намаляват. Ето защо Кейнс смята, че икономическите стимули след срив трябва да са фискални, а не монетарни. Правителството би трябвало да бъде "разходващият от последна инстанция", за да гарантира, че новосъздадените пари се използват за производство, вместо да се спестяват.

В "Трактат за парите" обаче Кейнс представя по-реалистична теория, базирана на "спекулативното търсене на пари". По време на рязък икономически спад, твърди той, парите не се натрупват непременно, а текат от "индустриално" към "финансово" обращение. Парите в индустриално обращение поддържат обичайните процеси на производство, но във финансовото те се използват в "бизнеса с притежаването и размяната на съществуващи права към богатство, включително транзакции на фондови борси и парични пазари". Икономическата депресия се характеризира с прехвърляне на пари от промишлен към финансов оборот - от инвестиции към спекулация.

Така че причината, поради която количествените облекчения почти не са повлияли на общото ниво на цените, може би е, че голяма част от новите пари са подхранили спекулациите с активи и по този начин са създали финансови балони, докато цените и производството като цяло останаха стабилни.

Икономическата депресия се характеризира с прехвърляне на пари от промишлен към финансов оборот - от инвестиции към спекулация.

Едно от последствията от това е, че QE генерират собствени цикли на възход и спад. За разлика от ортодоксалните кейнсианци, които вярват, че кризите се случват в резултат от външни шокове, икономистът Хаймън Мински е смятал, че икономическата система може да генерира шокове от собствените си вътрешни динамики. Според него банковото кредитиране минава през три фази, които той определя като хедж, спекулация и "Понци". Първоначално доходът на кредитополучателя трябва да бъде достатъчен, за да изплати както главницата, така и лихвите по заема. В следващата фаза той трябва да е достатъчно висок, за да покрие само плащанията на лихви. И в последния етап финансите просто се превръщат в залог, че цените на активите ще се повишат достатъчно, за да покрият кредитирането. Когато неизбежното обръщане на цените на активите доведе до срив, увеличаването на фиктивното богатството изчезва, като по пътя си завлича надолу и реалната икономика.

Мински би гледал на количествените облекчения като на пример за създадена от държавата финансова нестабилност. Днес вече има ясни признаци за ексцесии на ипотечния пазар. Цените на жилищата във Великобритания са се увеличили с 10.2% между март 2020 г. и март 2021 г., най-бързият ръст от август 2007 г. насам, в САЩ индексите за надценка на пазара на жилища "светят в яркочервено". Иконометрично изследване на Сандя Кришнан от Икономическата академия "Десай" в Мумбай не показва каквато и да е зависимост между цените на активите и цените на стоките във Великобритания и САЩ между 2000 и 2016 г.

Малък дял от увеличеното чрез количествени облекчения богатство се стича до реалната икономика, но по-голямата му част циркулира във финансовата система.

Във футуристичния роман "Орикс и Крейк" на Маргарет Атууд от 2003 г. центърът за разработка на лекарства HelthWyzer, който произвежда първокласен бранд мултивитамини, вкарва вирус на случаен принцип в своите хапчета, надявайки се да спечели от продажбата както на хапчетата, така и на антидота, който е разработил за вируса. Най-добрият вид болести "от бизнес гледна точка", обяснява лудият учен Крейк, "биха били тези, които причиняват продължително боледуване [...] пациентът или ще се оправи, или ще умре точно преди всичките му пари да свършат. Това е много прецизно изчисление".

С количествените облекчения измислихме чудодейно лекарство, което лекува макроикономическите заболявания, причинени от него. Ето защо въпросът кога QE трябва да бъдат оттеглени e предмет на подобно "прецизно изчисление".

Антидотът обаче е пред очите ни. Първо, правителствата трябва да изоставят фикцията, че централните банки създават пари независимо от правителството. Второ, само те трябва да харчат парите, създадени по тяхно нареждане.

Това ще доведе до възстановяване, без да създава финансова нестабилност. И е единственият начин да се отървем от десетилетната вече зависимост от количествените облекчения.