Свят

Опитите на Китай да стабилизира имотния си пазар причиняват сътресения

Може ли това да бъде постигнато без големи щети за икономиката

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

6 октомври 1979 г. беше красива събота във Вашингтон. Не приличаше на онези дни, които предвещават сериозна промяна в икономическата политика. Но на тази дата Пол Волкър, тогавашният председател на Федералния резерв на САЩ, обяви радикален план за справяне с продължителната инфлация. Преди битката да бъде спечелена, лихвените проценти в Америка достигаха 20%, а безработицата надхвърляше 10%. Търговците на автомобили му изпращаха в ковчези ключовете на автомобилите, които не успяваха да продадат.

Китай сега е изправен пред свой собствен "момент на Волкър", твърди Тинг Лу от японската банка Nomura. Целта на правителството не е да ограничи инфлационната спирала (потребителските цени на Китай се повишават умерено), а да прекъсне порочен кръг от спекулации с имоти и кредитна експанзия. Регулаторите затрудняват строителните предприемачи да набират средства и домакинствата да купуват жилища. Новите правила вече изтласкаха до ръба няколко фирми за недвижими имоти, включително най-големия строител на жилища в страната, Evergrande, и допринесоха за спад на продажбите в сектора. Но готови ли са китайските управници да преживеят същия икономическия дискомфорт, който Волкър причини, за да постигнат целите си? Светът може би е на път да разбере.

Колко е важен домът

Домът на англичанина е неговата крепост. В Китай домът е много повече от това. Освен че осигуряват подслон и сигурност, жилищата често служат като обезпечения, резервни средства, спекулативни инвестиции, "откуп" за булката и пропуск за добро училище. Жилищният фонд съставлява три четвърти от богатството на домакинствата според финансовото проучване на домакинствата в Китай - набор от данни на китайски учени. Той представлява най-голямата част от дълга на домакинствата, който според една оценка надхвърля 70% от БВП в края на миналата година. Местните власти събират 30% от приходите си, като продават земя на предприемачи. А политиците често разчитат на жилищното строителство, за да съживят икономиката при криза.

Собствеността приема и други форми. Високата цена на жилищата често се оприличава на "голяма планина" (заедно със скъпото здравеопазване и образованието) и "сив носорог" (очевиден, но пренебрегван риск). През март Гуо Шуцин, ръководител на банковия и застрахователен регулатор на Китай, предупреди, че ако цените на жилищата паднат, хората, притежаващи множество имоти, не само ще понесат "огромни загуби", но и могат да изпаднат в просрочие по своите ипотеки, което би застрашило банките и би довело до "икономически хаос".

Правителството иска имотите да играят по-скромна роля. През декември 2016 г. президентът Си Цзинпин заяви, че домовете са "за живеене, а не за спекулации" - фраза, която сега длъжностните лица често повтарят. През 2019 г. комунистическата партия обяви, че собствеността не е инструмент за краткосрочни икономически стимули - мнение, потвърдено на заседание на управляващото Политбюро през юли.

Реакцията на Пекин

Властите застават пред "сивия носорог" по-категорично, като се опитват да се справят с финансовите слабости на индустрията. Миналата година регулаторите сложиха таван на дела на ипотеките и заемите, свързани с имоти, които банките могат да отпускат. Те също така наложиха "три червени линии" на видни строителни предприемачи, като ограничиха размера на дълговете им спрямо техните активи, собствен капитал и пари в брой. Сега, когато президентът на Country Garden, предприемач на високо ниво, говори за целта си да "стане по-зелен", той няма предвид околната среда, а стремежа му да стои настрана от тези линии.

За да засили растежа, Китай може да се опита да построи повече субсидирани жилища.

Влиянието на ограниченията върху пазара на имоти става все по-силно. Продажбите на нови жилища в 30 града, проследени от фирмата за финансови данни Wind, намаляха с 23% през август в сравнение с година по-рано, като спадът е по-слаб през юли и юни. Продажбите са по-ниски и в сравнение със същия период на 2019 г., преди пандемията. Лу от Nomura казва, че инвеститорите трябва да се подготвят за "много по-лошо от очакваното забавяне на растежа, повече невъзможност за плащания по заеми и облигации и потенциални сътресения на фондовия пазар".

Ще се пречупят ли регулаторите? В миналото политиците бързаха да облекчат ограниченията на имотния пазар при спадове. Голямо намаление на продажбите или цените на жилищата в продължение на няколко месеца вероятно би "тласнало правителството към по-мека позиция", твърди Розалеа Яо от консултантската компания Gavekal Dragonomics. Но Лу вярва, че за лидерите ще бъде трудно да обърнат посоката. Те публично са се ангажирали с по-строга политика и са създали бюрократична инерция зад нея. По-рано тази година централното правителство уволни служители в южния град Шенжен, защото не са успели да удържат цените под контрол.

Ограниченията могат да се разглеждат като част от новия приоритет на правителството за създаване на "общо благоденствие". Непосилните цени на жилищата влизат в конфликт с тази цел. Изследване на трима китайски учени - Гуанхуа Уан, Чен Уанг и Ю Ву - установи, че цените на жилищата са в основата на около 75% от неравенството на богатството в Китай. Това може да е и една от причините защо китайските семейства сега имат толкова малко деца - тенденция, която правителството следи с нарастваща тревога.

За да засили растежа, Китай може да се опита да построи повече субсидирани жилища. Правителството нареди на 40 града да построят почти 1 млн. жилища с ниски наеми тази година. Но ще отнеме време начинанието да достигне достатъчно голям мащаб. Дотогава растежът на Китай ще срещне други заплахи. Секторът на услугите може да пострада от свързани с пандемията затваряния. Износът вероятно ще расте по-бавно, тъй като производството в чужбина се възстановява. Разходите за инфраструктура също ще спаднат, ако местните власти не могат да продадат толкова земя на предприемачите.

Трудно е да си представим Китай да докара нещата до положението на Волкър. И все пак самият Волкър не е предвиждал размера на икономическите щети, които ще последват онази красива събота. Силно притиснатите китайски предприемачи може да се окажат с много непродадени имоти през следващите месеци. Къде ли ще изпратят ключовете?