Банки и финанси

Новата доктрина на Пауъл

Фед направи дързък облог под ръководството на Джером Пауъл. Ще дочака ли да види резултата?

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Никой не може да го обвини в непоследователност. През последната година председателят на Федералния резерв Джером Пауъл отново и отново използва една и съща фраза за начало на пресконференциите си за обявяване на лихвените проценти. "Добър ден. Ние във Федералния резерв сме силно отдадени на целите на паричната политика, възложени ни от Конгреса - максимална заетост и ценова стабилност." Подобно начало едва ли учестява пулса. Но точно такъв иска да бъде Пауъл - с излъчване на контрол над ситуацията, облечено в думи, които всеки ученик би разбрал.

Простият изказ прикрива необикновената еволюция в политиката и практиката на Фед при неговото ръководство. Пауъл организира мащабен паричен отговор срещу забавянето, причинено от ковид. Фед е купил активи за повече от 4 трлн. долара по време на пандемията (еквивалентно на 18% от БВП), правейки действията му след световната финансова криза да изглеждат нищожни и надувайки баланса му до 8.3 трлн. долара. Пауъл пренастрои начина, по който централната банка комуникира, насочвайки съобщенията си към обикновените американци, а не към икономистите. Той поведе забележителна промяна и на начина, по който Фед обмисля лихвените проценти. И междувременно печелеше в смел облог, като държеше политиката на централната банка крайно разхлабена дори при повишаваща се инфлация. За поддръжниците му - каквито има много - той е спасил Америка от икономическа катастрофа. Според критиците му - води страната към опасност.

Ще бъде ли преназначен

Тези дни голяма част от разговора за г-н Пауъл се върти около това дали президентът Джо Байдън ще го преназначи. Четиригодишният мандат на председателя приключва през февруари 2022 г. Очаква се в идните седмици Байдън да обяви в дали ще поднови мандата на Пауъл, или ще номинира друг за негов наследник, като даде на пазарите време да се подготвят за промяната, ако има такава. Прогресивните сред демократите биха предпочели председател, който е по-строг към банките, обвинявайки Пауъл, че бавно оттегля правилата, предназначени да направят финансовата система по-сигурна. Лаел Брейнард, единственият член на управителния съвет на Фед, който последователно се противопоставя например на намаляване на ограниченията на банките за левъридж (заемането на средства), е предпочитаният от тях кандидат.

Все пак, повечето наблюдатели очакват Пауъл да получи втори мандат. Залозите са за 85% вероятност това да се случи. Повечето демократи и републиканци смятат, че той е свършил добра работа при тежки обстоятелства. Икономиката се възстановява и акциите са близо до невиждани върхове. Защо да клатят лодката? От политическа гледна точка също би изглеждало добре. Байдън ще възстанови прецедента, нарушен от президента Доналд Тръмп, да се преназначават шефове на Фед, първоначално избрани от президент от другата партия. Също така би имало смисъл за всеки, който следи траекторията на управлението на Пауъл. През изминалите четири години той направи големите си залози. Тестът дали е бил прав или безразсъден ще дойде през следващите четири.

Каква е оценката

Оценката за мандата на Пауъл може да бъде разделена на три периода. Първият беше преди пандемията. Най-забележителното му постижение според някои беше политическо. Фед беше изправен пред най-тежкото предизвикателство за своята независимост от десетилетия, когато Тръмп се противопостави на повишаването на лихвените проценти. Пауъл го обезвреди, като се придържаше към плана на Фед и търпеливо обясняваше, че президентът няма правомощия да го уволни, но освен това отказа да бъде въвлечен във война на думи. Пауъл също демонстрира интелектуална гъвкавост. Когато инфлацията спадна през 2019 г., Фед бързо смени предавката и намали лихвените проценти - и ги задържа ниски, дори когато безработицата спадна до нива, които според икономистите можеха да доведат до ценово напрежение. "Той позволи на икономиката да отива все по-далеч и по-далеч, отколкото някой си мислеше, че може да стигне", казва Джейсън Фурман, икономически съветник на президента Барак Обама.

За поддръжниците му Пауъл е спасил Америка от икономическа катастрофа. Според критиците му - води страната към опасност.

Вторият период започна с настъпването на пандемията. С внезапното спиране на американската икономика през март 2020 г. акциите се сринаха, а кредитните пазари замръзнаха. На Пауъл не му отне много време да планира мащабно спасяване, като намали лихвените проценти до нула и започна изкупуване на широк набор от активи - не само държавни облигации и обезпечени с ипотеки ценни книжа, но също така, за първи път, и корпоративни облигации. В рамките на три месеца активите на Фед се увеличиха с 3 трлн. долара.

Третият период от мандата на Пауъл, който се развива сега, е най-спорният. Мнозина, които аплодираха стимулите на Фед в най-тежките периоди на пандемията, смятат, че е трябвало да започне тяхното оттегляне. Месечните покупки на активи в размер на 120 млрд. долара имат малко смисъл и наистина могат да създадат проблеми, когато инфлацията е над 5%. При твърде бавно движение, за да се отпуснат, финансовите пазари могат да прегреят (някои видни инвеститори като Джеръми Грантъм твърдят, че те вече са "нажежени до червено"). Ако движението е прекалено бавно, сривът на пазара би бил пророчество, което се изпълнява само и имащо отзвук в световната икономика. Сонал Десай от мениджъра на активи Franklin Templeton го нарича "най-трудното балансиране на въже, което сме виждали от дълго време".

Пауъл се опитва да се справи с това, като дава на пазарите много предупреждения с надеждата да избегне повторение на кризата, предизвикана от спирането на паричната експанзия, която удари пазарите през 2013 г. На 27 август, когато той говори на ежегодното събиране на Фед - обикновено провеждано в Джаксън Хоул, Уайоминг, за втора поредна година то се случва онлайн поради COVID-19 - Пауъл, както и се очакваше, каза, че намаляването на покупките на активи може да започне по-късно през годината. Много наблюдатели очакват промяна в три стъпки: предварително обявяване на срещата за определяне на лихвения процент на централната банка през септември, че на нейното ноемврийско заседание ще излезе съобщение за оттеглянето на механизма, последвано от реалното оттегляне през декември.

На цената на съвършенството

Предположенията за времевата рамка на спирането на експанзията обаче са само един елемент от дебата, който сега се върти около дневния ред на Пауъл. Миналата година той въведе нова рамка за паричната политика (надграждайки промяна, започнала при неговите предшественици Джанет Йелън и Бен Бернанке), като обяви, че Фед ще се насочи средно към 2% инфлация в дългосрочен план и същевременно ще се стреми да позволи икономиката да достигне пълна заетост. Той също така обеща, че Фед няма да повишава лихвите, докато инфлацията не достигне 2% и се очаква да остане над нея за известно време. Намаляването на експанзията може да започне по-рано, ако има "значително по-голям напредък" - умишлено неясна фраза - към постигане на целите за инфлация и заетост. Това, което той не успя да предвиди, беше изключително неравномерното възстановяване от пандемията, с повишаващи се цени и равнище на безработицата, оставащо все още с почти с 2 пр. пункта по-високо в сравнение с началото на 2020 г.

"Федералният резерв сам си върза ръцете и закъсня с премахването на приспособяващата парична политика", казва Уилям Дъдли, бивш президент на нюйоркското звено на Фед. Дъдли смята, че новата рамка на Фед е правилна, но се притеснява, че прилагането е било твърде строго. Той казва, че би подкрепил по-малко крайни условия за оттегляне на покупките на ценни книжа или повишаване на лихвените проценти. Фурман предупреждава, че Пауъл може да проправи пътя за непредсказуема политика, която би довела до същите пазарни шокове, които е искал да избегне. "Донякъде се разчиташе, че всичко ще се получи точно както трябва, и нямаше много комуникация с обществото за последствията, ако не стане", казва той.

И все пак много други икономисти и ветерани от Фед подкрепят подхода на Пауъл. Рамката за средна инфлация е проектирана в по-широк контекст: стабилно по-ниската инфлация поддържаше лихвените проценти ниски и ограничаваше паричното пространство на Фед. COVID-19, макар и изключително предизвикателство, е малко вероятно да промени тези дълготрайни структурни сили. До голяма степен скорошното нарастване на инфлацията, изглежда, произтича от краткотрайни фактори като "запушените" глобални вериги за доставки. Дейвид Уилкокс, бивш директор на научните изследвания във Фед, казва, че докато инфлационните очаквания останат закотвени на 2%, Фед вероятно ще има търпение да изчака. "В този смисъл внезапният ход за затягане може да бъде скъпоструваща грешка", твърди той.

Ако инфлацията се задържи и проникне в заплатите след година или повече, ще бъде друга история - но умереното превишаване не е непременно нежелателно. "Ако инфлацията се покачи, това е предпочитаният проблем и имат инструментите да се справят с него", казва Алън Левенсън от мениджъра на активи T. Rowe Price. В сегашния си вид основната прогноза на членовете на комисията по определяне на лихвения процент на Фед е инфлацията да се върне към приблизително 2% през следващата година. Пазарното ценообразуване на държавните облигации подсказва подобен изход.

При всички противоречия относно паричната политика на Пауъл неговият подход към финансовото регулиране е най-големият гръмоотвод за неговите политически опоненти, особено от прогресивното крило на Демократическата партия. "Виждам ход след ход, целящи да отслабят регулацията на банките от Уолстрийт", каза сенатор Елизабет Уорън на изслушвания през юли. Защитниците на Пауъл смятат, че подобно твърдение е несправедливо. Федералният резерв например премахна лимитите от периода на пандемията за обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти в края на юни, но това беше едва след като ги подложи на три стрес теста, за да потвърди, че имат повече от достатъчно капитал. В други области Фед под ръководството на Пауъл беше строг. През март той отхвърли исканията на банките за удължаване на освобождаването от ограничението за левъридж, което им помогна по време на забавянето през миналата година.

Ако Байдън иска да запази Пауъл на позицията му, но и да сигнализира за по-голяма строгост при регулирането, той има очевидно решение. Мандатът на Рандал Куарлс като заместник-председател на Фед, отговарящ за банковия надзор, приключва през октомври. Вместо да посочи г-жа Брейнард за председател, той може да я избере за приемник на Куарлс. За пазарите подобна смяна би намалила турбуленцията от персоналните промени в такъв критичен момент. Политически би било ловко. Също би дало шанс на Пауъл да отговори на фундаменталния въпрос, поставен от неговата политика - дали голямото изливане на пари, толкова необходимо миналата година, може да бъде премахнато сега, без да нанесе голяма вреда на икономиката.