Върху политическата криза - енергийна
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Не че досега всичко вървеше гладко, но следващите няколко месеца в икономиката на България и Европа ще бъдат, меко казано, турбулентни. Цените на електроенергията и природния газ вече са изключително високи и не само няма причини да тръгнат в обратна посока, но и по-вероятно ще продължат да се увеличават. Европа се намира в началото на енергийна криза, която носи рискове за висока инфлация, политическо напрежение и опасност от неадекватни реакции на управляващите в отделните държави.
Тази седмица фирмите в България получиха тройно по-големи сметки за ток от миналогодишните, а вече е сигурно, че следващите - през октомври, ще са дори още по-високи. Увеличението вече се прехвърля към хората през цените на основни стоки, като например хляб. И това далеч не е всичко. Енергоемки производства дават много ясни сигнали, че не издържат на високите цени на тока и ще затворят, което означава съкращения на хора. За да избегнат тази ситуация, държави като Испания и Гърция вече дават сериозни държавни помощи на подобни предприятия. В България обаче според служебния енергиен министър това не може да стане без работещ парламент, който да узакони подобен ход (вижте интервю с него тук).
Добър пример за това как енергийната криза се прехвърля в други сектори от икономиката е например Великобритания. Там високите цени на газа затвориха едно от големите предприятия за изкуствени торове, което като страничен продукт снабдява британската хранителна индустрия с промишлен въглероден диоксид. Той се използва за пакетиране на различни храни, включително пилешко месо. Когато няма въглероден диоксид, трайността на месото се намалява в пъти и цялата съществуваща верига на доставки може практически се разпадне. За да не се стигне дотам, британското правителство се съгласи да субсидира въпросното предприятие, така че то да започне отново производството на въглероден диоксид.
Хвърлянето на държавни пари в енергийната криза от Великобритания, Испания, Гърция и вероятно други страни, които ще последват, разбира се, има цена. Най-очевидната ще е допълнителният импулс за инфлацията, която и без това през последните месеци върви нагоре.
Това от своя страна твърде вероятно ще доведе до политическо напрежение. България е особено уязвима по две причини. От една страна, заради ниското ниво на доходите цените на енергоизточниците (директните и инфлацията от тях) ще се усетят много по-болезнено.
От друга - енергийната криза се наслагва върху политическата. Служебното правителство по принцип управлява два месеца и половина, но сега то ще бъде на власт най-малко седем месеца и половина. Неговата задача по принцип е да крепи положението в държавата и да организира избори, но този път ще му се наложи да се справя с първите ефекти от тази турбуленция.
Въпросът е дали след изборите през ноември ще има шанс за ефективно и смислено управление, което да реагира адекватно на предизвикателствата. Неадекватните политически реакции могат да засилят негативните ефекти от енергийната криза и да направят щетите за икономиката и хората дори по-големи. Това, което ще направи третото за годината гласуване за парламент по-различно, е включването в състезанието на нова партия с шансове да получи сериозен резултат - тази около служебните министри Кирил Петков и Асен Василев. В този брой й обръщаме повече внимание, защото тя има шанс да разбърка разпределението на силите в последните два парламента, които не успяха да сглобят стабилно мнозинство (вижте всичко за новия политически проект в темата на броя).
1 коментар
Парите в промишлеността не се “хвърлят“, а се подпомага реалния продукт, без който иначе би се повлякъл бизнеса и на други производства, а в края - на всеки потребител.
Затова е създаден ЕС - за да се намалят зависимостите и цените на въглишата и стоманата... помни ли някой това от амКапитал?
Затова например е по-добре да се субсидира жп транспорта и енергийните производители - по-евтино е, когато се насложи...
И - по добре на домакинства и фирми, отколкото на банки... 2008 спасихме банките - и ква стана тя... финансови спекуланти на СО2 емисии отвъд океана вдигнаха цените над 60 евра.. а ако ЕК не им тегли един шут / в Америка не им се позволява да играят на този пазар/, и шитнат цените до 90.. ко ша прай Европа - ша пълни жобовете на финансови чалгажажии ли - без да им свие перата?
Понякога е добре на финансовата иновативност и креативни продукти да се тегли един зелен .. в гъза.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.