(Икономическа) свобода или (енергийна) смърт

Какво може да се направи за облекчаване на проблемите в енергетиката?

арх. Христо Генчев

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

След много години образование и работа в чужбина се върнах в България. Започнах да работя сам и по-късно убедих чуждестранни партньори да инвестират в моите начинания. Днес, 18 години по-късно, фирма "Прототип" е най-голямото проектантско бюро за фасадно проектиране в Европа. Български инженери проектират от години остъкленията на най-престижните проекти по света - Британския музей в Лондон, Лувъра в Абу-Даби, Икономическия университет във Виена, Музея на Библията във Вашингтон и много други. Освен проектантско бюро създадохме и производство на елементи за фасади. Практически всички наши услуги и продукти се изнасят.

В момента много от това, което нашият екип е градил през годините, е изложено на риск. Без време за адаптация бяхме изправени пред шоково покачване на цените на електрическата енергия. Стигнахме дотам, че в производството разходите за енергия надминаха разходите за социално осигуряване. Още по-лошо, разходите за енергия станаха напълно непрогнозируеми. Дори за нови поръчки ние не сме в състояние да пресметнем себестойността на продукцията ни, защото цената на електроенергията се променя в големи диапазони.

Така в момент на нарастваща инфлация ние не сме в състояние да индексираме трудовите възнаграждения на работниците в нашия завод. Финансово по-слаби предприятия стават нерентабилни и спират дейност. Това е видно и от данните на НСИ - безработицата нараства.[1]

Всички знаем какви са причините за случващото се - високите цени на природния газ, които повишават цената на алтернативните видове енергия, най-вече на електроенергията. Вероятно има и икономически картел, който допълнително се възползва от създалата се ситуация. За жалост след седмица и половина ще има допълнителен стимул за растеж на цените - предлагането на електроенергия ще намалее, когато три немски атомни електроцентрали бъдат изключени.[2]

Изкуствено ниските цени на битовата електроенергия ще повишат консумацията от битови потребители, което от своя страна допълнително ще бъде стимул за покачване на цените на свободния пазар.

Тези проблеми се увеличават от свръхрегулацията на енергийния пазар. Като управител на фирма аз мога в голяма степен да реша нашия проблем, като се договоря с производител на енергия или изградя собствена централа. Но това не е толкова просто. Законът не ми разрешава да предложа на производител на електрическа енергия дългосрочно изкупуване в замяна на стабилни цени. Също така законът за устройство на територията и правилата за присъединяване на някои електроразпределителни дружества създават пречки за бързото изграждане на нови енергийни мощности - например фотоволтаици или котли, изгарящи биомаса с когенерация на ток. Така, от една страна, не може да избираме откъде да купим, а от друга, е сложно да си произведем сами. Накратко - пазар няма.

Така погледнато, ние можем да направим следните неща:

Премахване на законови и бюрократични пречки пред изграждането на нови мощности - особено тези от ВЕИ.[3]
Либерализация на енергийния пазар - всеки, който купува или произвежда електроенергия, да има право да я продава или преподава на краен потребител.
Цената за бита да нарасне, като социално слабите потребители да получават помощи за ограничено количество електроенергия (предложено от множество експерти през последните дни).

За мое съжаление настоящите мерки на правителството са фокусирани не в освобождаване на механизмите на пазара, а в тяхното допълнително ограничаване. Това води до абсурдни резултати. Така например мораториумът върху цените за бита облагодетелства богатите домакинства, които употребяват много субсидирана енергия, докато енергоемките работните места на най-уязвимите части на населението губят конкурентоспособност.

Освен всички други недостатъци този подход стимулира и непазарно поведение[4] на битовите потребители.

В момент, в който всички погледи са насочени към митичните 12 милиарда евро от плана на възстановяване на ЕС, аз бих обърнал поглед към 100-те милиарда лева спестявания на български фирми и физически лица, които се обезценяват. Либерализация на режимите за изграждане на зелени мощности и на търговия с енергия би насочило немалка част от този неизползван български капитал към продуктивни и доходоносни[5] начинания за генериране на електричество и топлина.[6] Това би довело до създаване на ново поколение от микро- и макропредприемачи. (Фотоволтаичните централи например дават възможност както на хора със спестени 10 000 лв., така и на фирми с многомилионни капитали да инвестират.)

Убеден съм че, настоящата криза може да бъде превърната във възможност, ако изберем пътя да дадем свобода на потърпевшите да търсят решение. От друга страна, опитът за запазването на настоящия модел може да взриви обществото ни в рамките на няколко месеца, наподобявайки случилото се с правителството на Жан Виденов.

Вярвам, че в този нелек момент трябва да заложим на българската предприемчивост, а не на поредната доза обречена на провал държавна намеса.

---------

[1] https://www.bloombergtv.bg/a/9-bulgaria/101314-bezrabotitsata-dostigna-48-prez-noemvri

[2] https://www.bmu.de/themen/atomenergie-strahlenschutz/nukleare-sicherheit/aufsicht-ueber-kernkraftwerke/kernkraftwerke-in-deutschland

[3] Законът за устройство на територията би трябвало експлицитно да премахне необходимостта от виза за проектиране на фотоволтаици и да постанови, че фотоволтаичните инсталации не се явяват допълващо застрояване. Разрешението за строеж на фотоволтаични централи би трябвало да отпадне, ако те се изграждат върху покриви (да помислим за блоковете!). При изграждане на фотоволтаични централи за собствени нужди режимът за съгласуване с електроразпределителните дружества трябва да е уведомителен.

[4] В момента битови потребители не използват пелетните си котли, защото цената на топлината от пелети е с ок. 20% по-скъпа от отоплението на ток.

[5] При 250 лв./мВтч рентабилността на покривна фотоволтаична централа е над 20%.

[6] Потенциалът за генериране на електричество и топлина от биомаса в България е практически неограничен. Пелети от милионите тонове слама от българското земеделие могат да покрият всички нужди от отопление.