Цените на енергията вече са убийствени, става въпрос за оцеляване
Повишеното търсене на изкопаеми горива през тази година не може да бъде задоволено заради продължителния спад на инвестициите в сектора
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Вече половин година цените на тока и газа бързо растат и почти ежеседмично чупят исторически рекорди. На 20 декември електроенергийната ни борса затвори при цена на пазара "Ден напред" от почти 700 лв/мВтч, като средната за месеца достига 450 лв/мВтч. Тези цени са около 7-8 пъти над нормалните. Енергоемката ни икономика няма как да издържи повече, а ефектите отдавна са ясно видими - цели браншове са пред фалит, а инфлацията препуска. На този фон новото правителство взе възможно най-популисткото решение, като наложи мораториум върху промяната на цените на тока, топлината и водата за домакинствата. Това може и да ги задържи още малко на власт, но със сигурност няма да реши проблема, а по-скоро ще го задълбочи и създаде домино ефект в енергийната система.
Как и защо настъпи енергийната криза?
Кризата с цените на тока и газа не е само в България, нито само в Европа. Кризата е глобална и засяга силно всички големи вносители на енергия и енергийни суровини. Засега рекорди правят цените на въглищата и газа в Европа и Азия, но и нефтът вече наднича изпод сянката на коронавируса.
Европа е най-силно засегната, защото с дългосрочните си енергийни и климатични политики сама се постави в положение на силна зависимост от внос на конвенционални енергийни суровини - всякакви фосилни горива. Също така тук цените на въглеродните квоти достигнаха екстремни стойности и тежат както на цената на тока и отоплението, така и на енергийно интензивните индустрии.
Световна енергийна криза в основата си е причинена от декапитализацията на добива на фосилни горива и ядрена енергия за сметка на прехвърляне на огромни капитали към т. нар. зелена енергия (възобновяеми енергийни източници, електромобилност и т.н.). В последното десетилетие инвеститори, фондове, банки и всякакви други институции, основно в Европа и Северна Америка, вадят от бизнеса с фосилни горива общо почти 40 трилиона долара. Русия, Китай и арабският свят малко го компенсират, но просто нямат финансите, за да затворят капиталовата бездна. Потреблението на фосилни горива продължава да расте като това включва не само нефт и газ, но даже и въглища. Липсата на достатъчно инвестиции в добива, складирането и транспорта им обаче ограничава предлагането. Това в Европа се комбинира с късогледата политика, която не осигури адекватно запълване на газохранилищата през лятото. В резултат цените експлодират и няма сила, която да ги спре - ВЕИ са безпомощни, докато няма масови и евтини технологии за складиране на ток.
Какъв е българският контекст?
Електроенергийната система на България е изградена около комплекса "Марица-изток", АЕЦ "Козлодуй" и големите ВЕЦ на НЕК. Тя е много добре защитена от външни ценови шокове, защото не разчита на скъп внос и може да работи напълно автономно. За съжаление добрите новини са до тук.
Тъй като сме част от европейския пазар и имаме отлична свързаност със съседите, производителите на електроенергия се възползват от горното конкурентно предимство и изнасят огромни количества, което дърпа и цените у нас нагоре. През последните няколко месеца лигнитните централи дават около 50% от тока ни, което ни прави уязвими и към галопиращите цени на въглеродните квоти. При 80 евро/тон СО2 само те добавят над 200 лв./мВтч към себестойността на тока от нашите ТЕЦ. Тъй като нямаме практически никакъв собствен добив, България е напълно изложена и на високите цени на газа на международните пазари. Това пък удря най-вече топлофикациите и крайните потребители на синьо гориво. Положението само ще се влошава с напредъка на зимата.
Кои са възможните спешни мерки?
Има три типа потребители, които се нуждаят от много спешна помощ в тази ситуация:
- а) малките небитови потребители на ток, които наскоро бяха извадени на свободния пазар;
- б) енергийно-интензивната индустрия, която има нужда и осигурява потребление на базов товар;
- в) всички крайни потребители на газ, които директно усещат многократния ръст на цените.
Приходите от въглеродни квоти, които са акумулирани във Фонда за енергийна сигурност, трябва да се използват за подпомагане на гореописаните групи потребители и да се намали плащането към ВЕИ.
Цените на ток и топлофикация за бита неизбежно трябва да се вдигнат в началото на 2022 г. Дългогодишната ситуация, в която бизнесът непряко субсидира домакинствата, не може да продължава повече в такъв гигантски размер. Предложените от КЕВР промени са абсолютният минимум. ДДС върху електроенергията и горивата трябва да се намали възможно най-много, за да има някаква пропорционалност в помощта към всички. Държавата така или иначе има огромни приходи в момента през държавните централи и акцизите.
Изключително важно за оцеляването на тежката ни, енергийно интензивна индустрия е осигуряването на пряк достъп към базова енергия от АЕЦ - производител на базов товар към потребител на базов товар. Това работи във Франция и други страни със силна ядрена енергетика открай време. Има логика в подобна стъпка, защото потребителите на базов товар поддържат стабилността, тоест те практически предоставят и услуга на системата. Ако ги оставим да се състезават с търговците на ток на пазара "Ден напред", много големи заводи в България ще затворят през зимата. Това би било социално-икономическа катастрофа за много региони на страната.
Всички тези мерки третират симптомите, но не адресират основните двигатели на кризата у нас - износът и въглеродните квоти. България трябва веднага да наложи таван на износа (примерно до 800-1000 мВт). Това ще ограничи натиска от високите цени в ЕС и ще предпази цялата българска икономика. Ситуацията е форсмажорна - вече говорим за физическо оцеляване и имаме всички основания да се възползваме от предимствата на запазената си електроенергийна система. Може да изглежда като непазарна мярка, но такива са практически всички, предложени от Европейската комисия към този момент. Забележително е, че нито една не адресира сваляне на цената на въглеродните квоти - единствената компонента, която е под политически контрол.
Плановете за цените на квотите от края на 2020 г. залагаха ръст от 32 до 65 евро/тон СО2 към 2030 г. Преди броени дни те вече достигнаха 90 евро/тон. Никоя европейска икономика не е готова за това, а най-тежко страда тази с най-висок въглероден интензитет - българската. Затова правителството трябва спешно да постави искане към ЕК да използва Резерва за стабилност на пазара, за да свали цената на въглерода на поносими нива.
Каквито и мерки да предприемем обаче, световната енергийна криза няма да свърши. Това, което днес ни изглежда като рекордни цени на газа, въглищата и тока, е само началото. Най-лошото тепърва предстои. А то ще дойде, когато под натиска на погрешните политики, растящото търсене, хронично ниските инвестиции и слабото предлагане изригне цената на господстващия енергиен ресурс на цивилизацията - нефтът. Тогава Европа отново ще бъде най-силно засегната, а ние в България ще бъдем напълно беззащитни.
3 коментара
Нашето оцеляване или на ЕК?
Действията на правителството в тази посока са доста неадекватни.
Стопирането ръста на битовия ток, което скалъпи коалицията, логично ще отприщи поскъпването на промишления, а на него са "вързани", хлебарници, мандри, фуражни цехове, ферми, всякакви предприятия, магазини, болници, училища, детски градини, метрото, телекомуникационни оператори, ВиК дружества - абсолютно всичко извън дома.
Защо политиците в Румъния, например, могат да определят социална квота от 350 квч на месец на домакинство по субсидирана цена, а което е отгоре - на пазарна, а в БГ и мръзнещата баба Гица, и Киро Гела, който си подгрява водата в басейна ще плащат еднаква цена на тока?
Има и друго - тези галопиращи цени са манна небесна за притежателите на ветрени и соларни паркове. Но за това в Капитал дума не се споменава, а носа ни се бута обикновено във въглищните Марици.
Фактът, че правителството нищо не прави за снижаване ръста на цените може и да се смята като ресто към един политинженерен Кръг, за който се говори, че е редил и това правителство. А и основателят на Кръга, казват, бил собственик на доста ВЕИ инсталации.
Т.е. всяка липса на мерки по темата налива милиони в притежателите на ВЕИ, включително и на един конкретен.
Т.е. вероятно Киро и Асен му връщат ангажимент по бабуването при раждането им като политици.
Който ангажимент много бързо се видя, че ще плащаме всички ние.
Все още съответните органи на държавната власт са с недостатъчно разбиране за същината на инфлацията. С тази позиция е невъзможно успешно държавно противодействие срещу проблемите при цените за електроенергия.
Прилаганият неправилен метод за предоставяне на левове за ползване със срок за връщане е водещата причина за проблемите при цените за електроенергия.
Успешното държавно противодействие по отношение проблемите при цените за електроенергия е възможно след въвеждане на подобрен метод за предоставяне на левове за ползване със срок за връщане.
Защо народните представители реално са за запазване на лошата употреба на левове и подсигуряват развитието на проблемите при цените за електроенергия?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.