България не може да е буфер на Русия

За България активизирането на Русия в посока връщане на "буферната зона" между нея и големите западни сили е лоша новина. Напрежението в Украйна не изглежда да се уталожи бързо или лесно. Източна Европа прекара три десетилетия след 1989 г., за да излезе от архетипа на мрачна и сива провинция, подвластна на нечия чужда воля. България и съседите ѝ трудно могат да си позволят да загубят още толкова време в борба да не бъдат разглеждани отново така. Русия има ресурсите, хората и лостовете, с които да въздейства в много части на региона, и без съмнение ще продължи да го прави все по-активно.

Основен приоритет на новото правителство трябва да бъде не само недопускането това да се случва, но и постигане на национален консенсус, така че да има устойчива политика през следващите години.

Положителната част е, че новата заплаха изигра сплотяваща роля в НАТО, който през последните години, лишен от основен враг, изглеждаше като организация, загубила посоката си. Дори Турция, която често прилича на държава, наполовина член на алианса, сега има интерес да играе в тон със съюзниците си. За България това е добре, защото проблеми с Анкара е последното, от което сега има нужда новият кабинет.

Един по-малко очакван ефект би могъл да бъде при инфраструктурата. Част от причината за бързото възстановяване и добрите влакови връзки в Западна Европа след войната например е нуждата войски да бъдат местени скоростно заради съветската заплаха. Изоставането на България в редица области - мостове, тунели, жп линии - сега може да се окаже повече от просто инвестиционен и регионален проблем.