Война и "мир(отворци)" в Украйна

Краят на дипломацията

Всичко това се случва на фона на уверенията на френския президент Еманюел Макрон от понеделник, че е на път да уговори Джо Байдън и Владимир Путин за провеждането на среща на високо равнище, посветена на най-тежката военна криза в Европа от края на Втората световна война. Още същия ден обаче стана ясно, че досегашната дипломация е отишла в кофата за боклук, особено след произнасянето на вече историческата реч на Владимир Путин, в която той на практика отрича правото на Украйна да съществува като автономна държава.

По същото време лидерите на сепаратистките Донецка и Луганска "народни републики" поискаха Русия да признае тяхната независимост. Руският президент светкавично прие да го направи и обяви, че ще изпрати свои въоръжени сили в отцепническите украински региони, за да "гарантират мира и сигурността". В подкрепа на допускането, че руската армия няма просто да охранява териториите, контролирани от сепаратистите в момента, беше и първоначалното изказване на руското външно министерство от вторник, според което границите на двете новопризнати "държави" тепърва ще се уточняват. Бързо последва уточнение на самия Путин, че юрисдикцията на "народните републики" ще се разпростре над целите украински окръзи Донецк и Луганск, които всъщност са около три пъти по-големи от настоящите бунтовнически територии. "Интересите на Русия, сигурността на нашите граждани, не подлежат на преговори", обяви Путин в сряда, на практика почти затръшвайки вратата за бъдеща дипломация.

Какво да очакваме

Вариантите за развитие на кризата оттук нататък ще зависят основно от волята за съпротива на украинците и от контрамерките на Запада. Путин би могъл да спре своето поетапно настъпление, едва когато се сблъска с последствия, от които наистина да го заболи. Засега такива твърде болезнени мерки не идват - нито от ЕС, нито от САЩ, с изключение може би на замразяването на газопровода "Северен поток" 2. Предстои да видим какъв ще е втория кръг от планираните санкции, които би трябвало да бъдат наложени в случай на масирано руско нахлуване отвъд т.нар. линия на съприкосновението в Донбас и останалите държавни граници на Украйна.

Преглед на оригинала

Паралелно населението на Украйна и официалната власт в Киев вече започват да се подготвят за отбрана при масирана инвазия и за тотална война. В сряда външното министерство призова всички украинци да напуснат територията на Русия заради нарастващата опасност от конфликт. Парламентът пък одобри на първо четене законопроект, който ще позволи гражданите на 41-милионната държава свободно да притежават огнестрелно оръжие и да могат да го използват за самозащита.

Също така бе задвижена процедура по въвеждане на извънредно положение на територията на цялата страна за 30 дни, както и за мобилизация на всички резервисти. За момента обща военна мобилизация на наборниците или на цялото население не се предвижда, за да не бъде парализирана и без това задушената украинска икономика. "Обединени сме във вярата си, че бъдещето на европейската сигурност се решава тук, сега, в нашия дом, в Украйна", драматично обяви президентът Володимир Зеленский в сряда. Паралелно Русия започна да изтегля от страната целия си дипломатически персонал.

Провокации и "поводи" за война

Формалните поводи за официално избухване на война, независимо дали са фабрикувани или реални, също вече започват да се трупат.

В сряда руското контраразузнаване ФСБ обяви, че е предотвратило подготвян "терористичен акт" в анексирания Крим. Задържани са шестима руски граждани, които симпатизирали на украинска екстремистка група, както и компоненти за взривни устройства. Украйна от своя страна обяви, че един неин войник е бил убит, а шестима ранени през последните 24 часа в нарушение на прекратяването на огъня в Донбас, като са използвани забранени оръжия като тежка артилерия и реактивни системи "Град".

Потребители в белоруските социални мрежи пък разпространиха снимки от наземното транспортиране на разглобен боен самолет Су-24, какъвто няма на въоръжение в авиацията на страната, но се използва от съседна Украйна. Според тях е възможно машината да бъде използвана за симулация на въображаемо "сваляне" на машината при инсценирано "нападение" срещу тактически разположените по границата руски сили.

По-рано в понеделник пък руските военни обявиха, че нейни части са предотвратили проникване на украинска "диверсионно-разузнавателна" група в региона Ростов на Дон. При инцидента била унищожена една украинска бронирана бойна машина, а петима бойци били убити. Същия ден Москва обвини украинската армия, че е стреляла с оръдие към нейната територия пак в региона Ростов на Дон и е унищожила гранична постройка, използвана от Федералната служба за безопасност (ФСБ). Украйна категорично отхвърли твърденията като "фалшиви новини".

Бойци от сепаратистките сили в т.нар. Донецка народна република (ДНР) пък твърдят, че в понеделник са влезли в престрелка с украинска "група за саботажи", която е взривила склад за боеприпаси на нейна територия. Ден по-късно те отново обвиниха правителствената армия, че е изпратила диверсанти, които поставили крайпътна бомба, убила трима цивилни. Независимо потвърждение за тези инциденти липсва, а официалните власти в Киев отхвърлят и тези обвинения.

Мобилизация в "народните републики" и още...

През уикенда лидерите на сепаратистките Донецка и Луганска "народни републики" разпоредиха и евакуация на жените и децата, които трябва да се изтегля на руска територия и обявиха обща мобилизация на мъжкото население, което няма прав да пътува зад граница. Последното на практика означава, че стратезите в Кремъл замислят вариант, при който първоначално могат да хвърлят срещу редовната украинска армия "наборни" войници от двете предимно руски говорещи области на Украйна. В сряда сепаратистките лидери уточниха, че мобилизацията ще бъде ускорена в очакване на "агресия". Москва от своя страна продължава да не изтегля своя 30-хиляден контингент, изпратен за учение в Беларус, който трябваше да напусне страната в неделя. Оттук руската армия най-бързо може да достигне до украинската столица Киев, намираща се на разстояние от около 100 км.

По-нататъшните варианти за ескалация от страна на Русия в общи линии са няколко: опит за пълно завземане само на регионите Донецк и Луганск, за "прокарване" на сухопътен коридор до Крим, за завладяване на цялото черноморско крайбрежие на Украйна и за тотална война по цялата територия на страната (или поне на източната част от нея). При всички положения Путин ще се опита да проведе блицкриг, защото затъването в окопна и/или партизанска война ще го съсипе икономически - Русия няма как да поддържа ресурсно твърде дълга военна операция от такъв мащаб.

При всички варианти на нехибридна агресия трябва да се очаква и директен удар по Киев за сваляне на правителството и установяване на проруски марионетен режим. Ако обаче настоящата официална власт се окаже достатъчно устойчива, а украинското население има достатъчно воля да се съпротивлява срещу евентуалната окупация, най-вероятно столицата на страната ще се премести в Лвов в непосредствена близост до полската граница.

По-агресивен натовски ер полисинг?

Преминаването към "горещата" фаза на кризата ще има пряко отражение и за държавите от източния фланг на НАТО. Освен предно разполагане на съюзнически батальони, на първо време може да очакваме и друг тип възпиращи мерки, като например промяна в правилата за използване на сила от страна на бойната авиация и преминаване от мирновременен "ер полисинг" към "противовъздушна отбрана", както намеква бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили ген. Филип Брийдлав. Според изказване на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг алиансът е разположил в Източна Европа над 100 съюзнически бойни самолета (включително четири испански Eurofighter-a у нас), a САЩ обявиха, че освен изпратените до момента 24 броя F-15 и F-16, ще пребазира още осем стелт-машини F-35. Два броя F-35 на Кралство Нидерландия трябва да бъдат базирани и у нас.

В момента, в условията на мирновременен "ер полисинг", изтребителите на алианса могат да прихващат и съпровождат чужди самолети, но имат право да стрелят, само ако бъдат нападнати. В режим "противовъздушна отбрана" обаче военните пилоти ще могат да предприемат проактивни мерки, дори само при нарушаване на съюзническото въздушно пространство. Това би трябвало да ограничи възможностите за действие на руските ВВС над Украйна, особено в районите в близост до източния фланг на НАТО. Те едва ли ще рискуват повторение на инцидента със сваления Су-24 над турско-сирийската граница и пряко въвличане на запада във войната.

При всички положения предстои разполагане на нови американски войски в Европа и разместване на съществуващите - размерът им ще зависи от мащабите на военната ескалация. Елементи от щатската 82-ра въздушнопреносима дивизия вече бяха разположени в Полша в близост до украинската граница, което е на около 50 км. от Лвов. Трябва да очакваме предно развръщане и на елементи от Силите за отговор на НАТО (NRF), които според коментар Йенс Столтенберг от сряда са приведени във висока степен на бойна готовност, но още не са разположени. Част от натовските сили за бързо реагиране VJTF, които в момента са под френско командване, вероятно ще бъдат изпратени в съседна Румъния и ще изградят ядрото на бъдещата френска батальонна бойна група в северната ни съседка. Германия, която също е част както от VJTF, така и от подкрепленията Initial Follow-On Forces Group, вече започна пък да изпраща свои подкрепления за усилване на отбраната в Литва.

За България всичко това ще значи край на снишаването в НАТО. Страната ни неизбежно ще трябва да направи шокови инвестиции в отбраната, защото близо 20 години целенасочено пести от бюджетното перо за външна сигурност. Също така обаче трябва да се подготвим за потенциални хибридни атаки и политически сътресения, организирани на русофилските формации и "петата колона" на Москва.