Започва дълга и тежка конфронтация с Русия

Дотук Путин успя да се превърне в център на световното внимание и да постави Русия на масата със САЩ като велика сила. Освен това дестабилизира Украйна и едва ли не се представя като неин спасител. Не е изключено агресивната му тактика да доведе до някои отстъпки от страна на САЩ и НАТО. А във вътрешен план ситуацията му позволява да заеме позата на голям държавник и да отклони вниманието от икономическите трудности и репресиите срещу опозицията, включително започналото ново дело срещу намиращия се в затворническа колония Алексей Навални.

От друга страна обаче дългосрочните ефекти от авантюрата му по-скоро са против интересите на Русия. Както отбелязва сп. The Atlantic, "Путин направи Америка отново велика", ангажира я активно с Европа и обедини опонентите на Русия около президента Джо Байдън. НАТО, обявено за изпаднало в "мозъчна смърт" от френския президент Еманюел Макрон и за "реликва от миналото" от предшественика на Байдън Доналд Тръмп, е съживено и енергично засилва отбраната на източния си фланг. Държави като Швеция и Финландия, които винаги са стояли извън военни съюзи, възобновяват вътрешния си дебат за членство в НАТО. САЩ, ЕС и Великобритания вече обявихи санкции и подготвят още, които обещават да са по-тежки от наложените на Русия след анексирането на Крим през 2014 г. За изненада на мнозина Германия взе решение да замрази сертифицирането на газопровода "Северен поток 2".

Дали санкциите на Европа и САЩ ще са достатъчни да предотвратят разгарянето на пълномащабна война в Украйна не е сигурно. Но ако Путин се е надявал, че действията му ще бъдат посрещнати с разнобой в редиците на Запада, очакванията му не се оправдават.

Какво иска Путин...

"Путин е ревизионист. Той не приема реда в Европа, установен след Студената война, с неговия основен принцип за самоопределение и суверенитет на държавите. Той иска право на вето върху вътрешните и външни работи на съседите на Русия," казва пред "Капитал" Йорг Форбрих, директор за Централна и Източна Европа в German Marshall Fund. Освен обграждане с васални държави, това осигурява и още един плюс - защита на автократичния режим в Русия. Развитието на Украйна, Грузия и Молдова - въпреки руската намеса - е стигнало ниво, при което "Кремъл чувства, че това се превръща в реална заплаха за управлението му. Към това се добавя и вътрешната слабост на режима на Путин," посочва Форбрих.

Но освен по-голямата тема за имперската носталгия и желанието за пренареждане на архитектурата за сигурност в Европа, има и специална фиксация върху Украйна. "Путин наистина е обсебен от желанието да се сдобие с контрол върху Украйна, За него това е решаващото, а предоговарянето на споразуменията за сигурност в Европа е от второстепенно значение," казва пред "Капитал" Кадри Лийк, анализатор от Европейския съвет по външна политика (ECFR). Докато за руското външно министерство начело със Сергей Лавров приоритетът е друг - постигане за споразумение на цялостната система за европейска сигурност и оттам ще последва мястото на Украйна в нея и всичко останало. "Външното министерство губи. Путин и неговата амбиция да сложи ръка върху Украйна минира опитите за обсъждане на реда в Европа," допълва Кадри Лийк.

След признаването на самопровъзгласилите се "народни републики" в Донбас и изпращането на руски "миротворци" в тях, Минските споразумения (договорености с участието на Русия, Украйна, Франция и Германия за постигане на мир в Източна Украйна) са на практика мъртви. "Нещо повече, Русия задвижи най-голямата военна машина в Европа от края на Втората световна война насам. Кремъл очевидно е решен да приложи насилие. И ясно показва, че е решен да унищожи и подчини Украйна. Това на практика не оставя пространство за мирно решение," посочва Йорг Форбрих.

Според Кадри Лийк с убийството на Минските споразумения Москва губи силен потенциален лост за влияние върху политическите решения в Киев, но печели военно присъствие в Донбас и възможност за значими териториални претенции към контролирани от украинското правителство области. "Така Русия намери нов начин да разпалва напрежение, да печели влияние и да оказва натиск. А също може би и коз, който да използва при преговори," казва анализаторът от ECFR.

С елиминирането на процеса от Минск Кремъл на практика лиши Франция и Германия от роля в украинския конфликт. Което обяснява гневните реакции в Париж и Берлин, които в прав текст обвиниха руския президент, че играе двойна игра и лъже. Въпросът е дали в тази ситуация все още има възможност за дипломатически изход от кризата. "Според мен Русия все пак иска да продължи диалога със Запада и най-вече със САЩ. Но е трудно да се каже за какво биха могли да бъдат тези разговори," посочва Кадри Лийк. Отмяната на насрочената среща на Лавров и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, показва, че САЩ не виждат особен смисъл да говорят с Русия в момента.

Предположението е, че контактите на някакво ниво ще бъдат подновени, може би след известно време. Преговорите за стратегическа стабилност и за контрола върху въоръжаването са нещо, от което и двете страни все още са заинтересувани. "Беше забележително, че Байдън прие да обсъжда сигурността в Европа по начин, който не е предлаган на Русия преди. Но признаването на ДНР и ЛНР изпари много от добрата воля към Москва. Остава да се види доколко може да бъде възстановена дипломацията и кога. Много зависи от следващите стъпки на Русия и какво се случва на бойното поле. Ако тя остане в границите на де факто съществуващите самопровъзгласени републики, това е едно и тогава може да видим възстановяване на разговорите под някаква форма. Но ако Русия продължи с военните действия, това ще е съвсем различна игра," казва Кадри Лийк.

Факт е, че с действията си Путин на практика гарантира оставането на САЩ в Европа. "Но не мисля, че това може да накара Путин да спре и да премисли. Кремъл така или иначе приема присъствието на САЩ в натовските държави като неизбежно. И целта е да бъдат държани извън НАТО страни като Украйна и други от периметъра на постсъветското пространство," смята анализаторът от ECFR. И добавя, че Кремъл може да има още една цел - провокиране на сблъсък между Европа и Русия, за да бъде легитимиран нов европейски ред. Защото Парижката харта, на която се основава сегашния ред и която гарантира на всяка държава правото да взима решения за мерките за обезпечаване на своята сигурност, е писана за един мирен континент. "Така за Русия има смисъл да демонстрира остро, че Европа не е мирна и има опасен конфликт, който трябва да бъде решен. И трябва да има предоговаряне на реда и на въоръжаването. Не мисля, че можем да кажем, че с ескалирането Русия се прострелва сама в крака, като кара Америка да остане тук. Планът според мен е различен," казва Кадри Лийк.

...и може ли да бъде спрян

Ако си представим за момент, че Путин успее да установи пълен контрол върху Украйна, това би означавало нова фронтова линия в Централна Европа, пише в свой анализ за в. Washington Post Робърт Кейгън. Руски сили ще бъдат разположени по сухопътните граници на Полша, Словакия, Унгария и Румъния, а също и през Черно море срещу България. Което сериозно ще повдигне темата как НАТО - и най-вече САЩ - ще защитава източния си фланг. Още повече, че в този момент Китай заплашва да подпали ситуацията в Източна Азия с евентуална атака от някакъв тип срещу Тайван. И тук вече паралелите с двата фронта през 30-те години на миналия век и действията на Германия в Европа и Япония в Азия стават съвсем плашещи.

Дори извън тези кошмарни сценарии, ситуацията е достатъчно тревожна. "Не мисля, че Путин иска да си вземе обратно прибалтийските републики или Полша по начина, по който го прави с Украйна. Но всяка мащабна война в Източна Европа естествено ще повиши напрежението в региона ще има опасност от "преливащи ефекти" от конфликта, случайни инциденти, сблъсъци," посочва Кадри Лийк. Към военния риск се прибавят икономическите щети от санкциите, несигурността на газовите доставки, инфлацията.

Въпросът е дали конфликтът може да бъде предотвратен. "Не изглежда възможно продължаващата агресия да бъде спряна напълно. Но за ограничаване на щетите Украйна и нейните западни партньори могат драстично да вдигнат цената, която Русия ще плати за действията си," смята Йорг Форбрих. Това включва снабдяване на Украйна с отбранителни оръжия в допълнение към засилване на политическите и икономически санкции срещу Русия. "В краткосрочен план те трябва да подкопаят материалната база на режима на Путин и да го лишат от приходите, финансирането и технологиите, които захранват руската военна машина. А в дългосрочен план западните демокрации и руските съседи трябва да намалят зависимостта си от руската енергия и да засилят устойчивостта си срещу кремълска намеса. Трябва спешно да се подготвим за дълга и тежка конфронтация с една агресивна Русия," посочва анализаторът от German Marshall Fund. Защото историята не само не е свършила, но заплашва да последва максимата на Карл Маркс и да се повтори първо като трагедия, а после може би и като фарс.