Мините в Черно море вече приличат на диверсионна операция
Дори и да не са 420, както твърди Русия, свободно плаващите експлозиви ще създадат психоза, която ще застраши свободата на корабоплаването към България, Румъния, Грузия и частично Турция
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
На пръв поглед пропагандната история за свободно плаващите мини из Черно море, разпространена миналата седмица от бойния флот и контраразузнаването на Руската федерация, започна да придобива все по-реални и заплашително форми. Първата тревожна новина дойде от турската армия в събота, която съобщи, че рибарски кораби са локализирали кръгъл обект, плаващ в горната част на Босфора, в близост до зоната за закотвяне. Впоследствие това действително се оказва мина, която е обезвредена от водолази на военноморските сили (ВМС). Тази сутрин сигналите за свободно плаващи експлозивни устройства започнаха да се множат - първо в акваторията на турското Черноморие, на 15 км от Резово, а после - още една на 43 морски мили от румънския бряг и на 37 морски мили югоизточно от българския нос Галата. Впоследствие от българските ВМС уточниха, че са обследвали два сигнала за евентуални мини, които са се оказали фалшива тревога - при единия не е открито нищо, а при другия - плаващи черни пластмасови кутии.
Според руската версия, разпространена на 18 март, става дума за около 420 мини, поставени от Украйна в района на Одеса и околните пристанища, които са се откъснали от котвите заради буря. Украйна от своя страна още тогава шумно отрече да има нещо общо с всичко това. И съвсем резонно отбеляза, че точният брой на морските мини може да бъде известен само на този, който ги е поставил. Според украинците целенасоченото разпространяване на подобна информация от Русия може да е или дезинформация, или подготовка за блокиране на корабоплаването в Черно море със свободно плаващи взривни устройства.
Миналата седмица командването на българските военноморски сили изрази силен скептицизъм за достоверността на разпространената от Русия информация. Според адмиралите ни целта най-вероятно е насаждане на страх и създаване на психоза. През последните дни вълнението в Черно море е било 2-3 бала близо до брега и 3-4 бала по-навътре, което прави почти изключено скъсването на минни баражи край Одеса, твърдяха тогава от българския боен флот. Което на практика почти напълно изключва версията евентуалните мини да са украински.
От Центъра за корабоплаване на НАТО потвърдиха за "Капитал", че въз основа на съответните навигационни предупреждения съществува висока степен на риск за цивилните кораби в Черно море, включително свързан с мини. "Рисковете включват също така заглушаване на GPS-сигнала и кибератаки. Тъй като няма потвърдени подробности за естеството на заплахите, не сме в състояние да коментираме детайлите", уточни официален военен представител на алианса. Центърът за корабоплаване на НАТО препоръчва плавателните съдове в Черно море да предприемат всички предпазни мерки, да докладва на съответните органи за всички инциденти, включително обекти, наблюдавани в морето, както и да предупреждава другите кораби в района.
Откъде идват?
Въпросът чии са мините в Черно море трудно може да получи еднозначен отговор и вероятно ще остане в сферата на догадките или поне на трудно доказуемите тези. Тук е важно да се отбележи, че дори да приемем за достоверни руските твърдения, че буря е разкъсала баражите в района на Одеса, експлозивите би трябвало да са достигнали до Босфора за рекордно кратко време. Въпреки че в тази посока има течение, започващо от устието на река Дунав, става дума за разстояние около 360 морски мили, или около 650 км. Взривяването на първата регистрирана мина в Босфора обаче става само 8 дни след съобщението на руските спецслужби и боен флот. Дори в случай на постоянни северни ветрове, каквито през последния месец няма, експлозивите би трябвало да плават между 20 и 25 дни от Одеса до Истанбул, твърдят експерти по морско дело.
Също така при подобен сценарий взривните устройства би трябвало да се появят първо в румънската акватория, после в българските води, а след това - в турските. Събитията от последните три дни са в точно обратен ред - първо беше открита мина в Босфора, после - на българско-турската граница, а след това - в Румъния. Важно е да се отбележи и че първата обезвредена от турците мина е от стар съветски тип, но според военните е била с чиста повърхност, без следи от ръжда и залепнали водорасли - нещо, което винаги се случва при по-продължителен престой във водата.
Как се използват?
Военноморските мини са безшумно и пасивно оръжие, което се прилага от повече от един век. То е сравнително евтино и лесно за използване, но за сметка на това с висока ефективност, защото позволява на държави с по-слаб флот да се борят с по-могъщ противник, който има технологично превъзходство. Макар и да не прилича на съвременните авангардни оръжия, то е от типа "стреляй и забрави" и безшумно очаква своята жертва (понякога с години) неволно да влезе в контакт с него. Проблемът е, че то представлява заплаха не само за противника, но и за всеки, който не знае за неговото съществуване и местонахождение. Затова и според конвенциите за прилагането им мините трябва да са закотвени, а зоните, където са разположени, се обявяват официално.
Този тип оръжия имат и огромен психологически ефект. Дори самата възможност в определена акватория да са сложени морски мини е достатъчна, за да парализира дейността на морските оператори и ефективно да спре или забави корабоплаването в определен стратегически участък, каквито например са Босфорът и Дарданелите. Дори не е нужно те да взривят някой плавателен съд, за да постигнат целта си. Така че морските мини се определят като оръжия от типа A2AD (Anti-access/Area Denial), които блокират достъпа на вражески кораби в критични морски участъци или проливи.
Чии са?
Украйна попада точно в тази категория страни с по-ограничени възможности. Определено има логика в това армията на Киев да се опитва да държи големите руски кораби далеч от бреговете си, особено десантните, които са се прицелили в стратегическия едномилионен пристанищен град Одеса.
На практика обаче украинците няма как да извършат подобна операция, при условие че бойният флот на Руската Федерация контролира Северното Черноморие дори отпреди началото на войната, която започна преди месец. Разполагането на баражи от стотици взривни устройства също така изисква много време, защото е сложна и деликатна задача, и тя ще особено трудна в акватория, наблюдавана от руснаците в 24-часов режим.
Друг начин за поставянето на мини е със специални самолети или подводници, което в случая с Украйна обаче е невъзможно, защото армията им не разполага с такива. За разлика от Русия.
По неофициални данни на западните разузнавания руските военноморски сили поддържат в Черно море 4 или 5 подводници клас Kilo. Всяка от тях може безшумно да пусне в морето до 24 мини, без да се показва на повърхността. Това би могло да е едно от логичните обяснения защо взривните устройства в Черно море започнаха да се появяват в ред, обратен на течението от Одеса към Босфора. За жалост трудно може да бъде доказано или оборено.
(Допълнено - 30.03.2022)
Във вторник вечер Украйна и Русия си размениха нова порция взаимни обвинения по повод мините в Черно море. Руският ген.-полк. Михаил Мизинцев повтори тезата на Кремъл, че "опасността от украински мини, свободно плаващи около крайбрежието на черноморските държави, продължава да съществува". Украинският външен министър Дмитро Кулеба отговори с официални изявление, според което Русия използва стари украински мини, конфискувани през 2014 г. при анексирането на Крим и ги пуска в морето, "за да дискредитира Украйна пред международните й партньори".
По повод зачестилите инциденти българският началник на отбраната адмирал Емил Ефтимов обяви във вторник, че ежедневно се извършва наблюдение по утвърдените маршрути за морския трафик в българската акватория. Според него в момента няма нужда да искаме от НАТО да изпрати постоянната противоминна група на алианса, тъй като говорим за плаващи взривни устройства. Адмиралът твърди, че специализираната флотилия на алианса е предназначена най-вече за прочистване на участъци, където има котвени или дънни мини. В настоящата ситуация подозрителните обекти се откриват предимно визуално, "така че всеки морски съд или летателно средство може да бъде достатъчно ефективно", обобщава Ефтимов.
В този контекст обаче началникът на отбраната уточни, че в момента страната все пак ни привежда в оперативна готовност единия от двата стари нидерландски миночистача, които страната ни придоби, и който ще се присъедини към минния ловец "Цибър", който е бивш белгийски плавателен съд. Другият стар нидерландски кораб най-вероятно ще бъде използван за резервни части. Предстоят преговори за още кораби с Белгия, от която флотът ни преди години получи три фрегати и един миночистач. Според Ефтимов страната ни е изпуснала възможност да закупи "на политическа цена" още един боен съд от Нидерландия, който обаче е отишъл "при съседна държава", най-вероятно Румъния.
"За момента България, Румъния и Турция разполагат средства за наблюдение на района и за обезвреждане на откритите мини. НАТО ще прецени как да разположи най-подходящите средства, когато е необходимо, и ще го направи в тясна координация с регионалните съюзнически държави. В зависимост от техническите и оперативните фактори, това би могло да включва или да не включва изпращане на групи за противоминни мерки", коментираха за "Капитал" от съюзното военноморско командване на алианса. Въпросните корабни оперативни групи в момента са част от основните морски способности на Съвместната оперативна група с много висока степен на бойна готовност (VJTF), чиито сухопътни елементи вече са разположени в Румъния. "Съюзното морско командване ще продължи да гарантира, че разполага постоянна актуализирана оценка, както и че ще координира усилията на съюзниците по отношение на тази ситуация.", обобщават от алианса.
