Дискусия по темата за Северна Македония всъщност няма

Проф. Раймонд Детрез, белгийски българист, историк и преподавател в университета в Гент, пред Deutsche Welle

Всеки ден по новините и по сутрешните блокове в България занимават зрителите с "македонския въпрос". Дискусия всъщност няма, има радикални и по-радикални гледни точки, а който изрази някакво различно мнение, е "национален предател" или "колаборационист". Единодушието е задушаващо. Аз съм на мнение, че по историческите въпроси България не трябва да прави никакви отстъпки. В същото време махането на ветото не значи, че се отказва от цар Самуил, от Гоце Делчев или от историята си. Българската историческа наука може да продължава да държи на мнението си по всички въпроси относно Македония. Какво от това, че в Северна Македония твърдят нещо друго? Още през 60-те години на XIX век според Петко Славейков "македонистите", които съществуват много преди Коминтерна и Тито, смятат, че българите били "татари". Но как ли е пострадала България от това твърдение и кой извън България изобщо му обръща внимание? България понякога доста късогледо и контрапродуктивно защитава интересите си. Например твърдението, че вписването на българите в македонската конституция гарантира правата имь веднага предизвиква въпроса как тогава се гарантират правата на малцинствата в България, чиято конституция не споменава никакви малцинства? Българската конституция признавала индивидуални граждански права, но тъкмо това прави и македонската. Член 9 гласи, че "граѓаните на Република Македонија се еднакви во слободите и правата независно од полот, расата, бојата на кожата, националното и социјалното потекло, политичкото и верското уверување". Този член защитава българите в Северна Македония по същия начин, по който са защитени турците в България. Освен това, когато България настоява, че в Северна Македония има и българи наред с албанците, турците, власите и другите, не се ли отказва от идеята, че македонците са всъщност българи? Или се получават два вида българи? Настояването да не се споменава "българският фашистки окупатор" също е доста проблематично. Нека първо уточним едно: македонците не твърдят, че българите са фашисти, а само че е имало фашистки окупационни войски. Тези войски и в България през Втората световна война официално се наричат "окупационни". Аз никога не съм смятал, че в България е съществувал фашистки режим, но самите българи 45 години наред настояваха, че е имало монархо-фашизъм, а някои продължават да го твърдят и днес. Само се огледайте колко много паметници има на "борци против фашизма", а още стоят и паметниците за съветските "освободители". От какво са освободили те българите, ако не от фашизма? България е съюзник на фашистки Италия и Германия. За "освобождаването" на Македония се благодари на цар Борис III и на Хитлер.

Ако българите толкова държат да не бъдат смятани за фашисти, целесъобразно ли беше българският културен клуб в Битоля да се кръсти "Иван Михайлов"? Европейските партньори трябва само да кликнат неговото име в Уикипедия (дори българската), за да се натъкнат на един поръчител на убийства и терористични атаки, който е поддържал връзки с Хитлер и Мусолини и е личен приятел на Анте Павелич. В Европа вече не важи възгледът, че в името на нацията можеш да извършваш и убийства. От тази гледна точка паметникът за солунските атентатори в центъра на Скопие е също толкова неуместен. Аз разбирам тези емоции, но само защото от години се занимавам с Балканите. По същия начин гърците не могат да забравят Константинопол, сърбите - Косово, румънците - Молдова, и т.н. В Западна Европа такива силни иредентистки емоции вече не съществуват. Франция и Германия, които векове наред са водили войни за Елзас и са дали буквално милиони жертви, решиха да оставят миналото зад гърба си. ЕС не може да си позволи присъединяването на Западните Балкани да бъде непрекъснато възпрепятствано от подобни символически разногласия. А България наистина можеше да играе историческа роля на Балканите, ако следваше не примера на Гърция, а този на Франция и Германия, оставайки миналото зад себе си.