Ход за вдигане на ветото за Скопие се очаква в петък
Депутати от управляващата коалиция събират подкрепа от опозицията за декларация, която ще даде мандат на правителството за решение на казуса
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Докато в сряда се очаква парламентът да решава съдбата на кабинета "Петков", външната комисия трябва да вземе не по-малко важно решение - какво да се прави с казуса "Северна Македония".
Към момента ситуацията е следната: в четвъртък започва съвет на върха в ЕС, който е последният за френското председателство. Париж и лично Еманюел Макрон приеха за кауза започването на преговори със Скопие и Тирана за членство - жест, който ще затвори част от раните на Западните Балкани и ще ги привърже още повече към ЕС.
Това, което спира този жест, е ветото на София, която има своите проблеми за решаване със съседната държава и я обвинява в неспазване на договора за добросъседство от 2017 г.
За да се преодолее блокажът, френското председателство направи нещо, което доскоро беше разглеждано като немислимо: предложи вкарването на част от българските искания в преговорната рамка, която Европейската комисия ще отвори със Северна Македония.
След като Кирил Петков вдигна ръце от темата и я прехвърли на парламента, предложението, както и решението какво да се прави с ветото де факто отиде в комисията по външна политика. В сряда тя може да излезе с позиция, а може и да не реши нищо - още повече предвид очакваното насрочване за същия ден на гласуването по вота на недоверие.
Ключът е в ГЕРБ
Засега изглежда, че на самата комисия нищо няма да се случи. Което означава, че на срещата на върха, България няма да каже "да" или "не" на предложението.Възможно е обаче до края на седмицата да има движение по казуса все пак. Депутати от управляващите формации обмислят да внесат в петък декларация в парламента, подобна на тази за военната помощ за Украйна, с която народните представители да заявят, че Народното събрание се обединява около решение за деблокиране на процеса за започване на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Такава декларация би отвързала ръцете на който и да е премиер да вдигне ветото.
Има обаче неясноти - първо няма решение кой да е вносител. Второ и по-важно, дали управляващите ще могат да съберат мнозинство за прокарването на такава декларация.
Твърдо против вдигането на ветото са три политически сили в парламента - ИТН, "Възраждане" и една от управляващите партии - БСП. От останалите две управляващи партии - ПП и "Демократична България" се надяват на подкрепа от ГЕРБ или ДПС, ако се стигне до гласуването на документа. Засега от ДПС казват, че нямат решение по въпроса и ще чакат да мине гласуването на вота на недоверие.
От ГЕРБ също твърдят, че нямат решение по казуса, но признават че с тях се водят сондажи за евентуална подкрепа за декларацията. Според депутати от най-голямата опозиционна партия френското предложение е приемливо за България. Те смятат обаче, че София е трябвало да настоява гарант за изпълнението на българските условия да бъде Съветът на ЕС, защото там нашата страна може да блокира процеса по присъединяване, ако Северна Македония не изпълнява условията.
ГЕРБ обаче настояват правителството да вкара решение в парламента, което те да подкрепят, а не да се гласува декларация на депутати.
Какво казват документите
В понеделник външното министерство уточни, че документите, внесени в деловодството на Народното събрание, нямат гриф "секретно" и могат да бъдат четени. Оказа се обаче, че това не засяга най-важния от тях: двустранния протокол със Скопие, договорен между дипломатите от двете страни.Към него именно реферира френското предложение, в което се казва, че един от измерителите на напредъка на страната в преговорния процес ще бъде изпълнението на Споразумението за добросъседство от 2017 г. и двустранните протоколи към него.
Двустранният протокол не е публичен, заради "чувствителната информация" и за двете страни, обясниха пред "Капитал" депутати. Според народен представител, чел документа, Северна Македония се е съгласила с българските условия "4+1" с леки корекции. Едната е свързана с настояването за промени в конституцията, в която да бъдат включени българите в съседната страна. Скопие настоява това да стане преди отварянето на първата глава "Основни принципи", а не преди официалното начало на самите преговори. Другото е свързано с цар Самуил и промяната в учебниците, което според македонското външно министерство не може да стане за такъв кратък период от време.
От ПП казват, че основният проблем е, че протоколът не е подписан от Теодора Генчовска и македонския външен министър Буяр Османи. Те са поискали такива подписи и дори се обмисля вариант правителството да даде мандат на Генчовска на заседанието на МС в сряда да подпише документа. Ако това се случи, може още в четвъртък на извънредно заседание на комисията по външна политика да се обсъди проект за декларация в подкрепа на вдигане на ветото, която евентуално да бъде внесена за гласуване в пленарната зала в петък.
На днешния съвет "Общи въпроси" в Люксембург, заместник външният министър Васил Георгиев е благодарил на френското председателство и е приветствал включването на гарантирането правата на българите като условие за започване на преговори, но е припомнил необходимостта от произнасяне на българския парламент.
Като цяло предложението на Париж е най-доброто, което към момента България е получавала по темата. В проектодекларацията на лидерите се казва, че преговорният процес ще бъде започнат тогава, когато македонската конституция бъде променена, за да включи споменаването на "хора от други нации, като българската". В преговорната рамка пък е заложено, че комисията ще надзирава прогреса по спиране на дискриминацията спрямо "малцинства и групи", ще се съветва със страните членки по развитието на преговорите и ще затвори последна главата с основните изисквания, където се намира и въпросът с различните групи, живеещи в страната.
5 коментара
"Решение на казуса"! Забележителен евфемизъм за изуването на потурите и последващото действие. Браво!
Некои видимо се натискат да бъдат бити с камъни...
Дано да се ограничим само в преносния смисъл и да ги оставим под чертата на изборите наесен: 4П, БСП, ДБ. Наситихме им се страшно бързо и на меда, и на жилото.
И да попитам: някой вярва ли изобщо, че Франция ще си сложи на сърце да гарантира нещо за БГ?
Досега поне такова нещо не се е случило:
- Франция беше гарант по договор на "независимостта и териториалната цялост" на Полша. На 1 септ.1939 г , когато вермахтът нахлу в Полша някой да знае Франция да е направила нещо?
Ами не е.
- Франция (като част от Нармандската четворка) беше гарант на Минските споразумения от 2015 г. Някой да знае Франция да е направила нещо за изпълнение на споразуменията?
Ами не е!
Защо точно сега българите трябва да очакваме, че за сефте Франция ще се размърда?
Ами пак няма да се размърда!
С потребителското си мислене западняците смятат, че и ние като дивите маори и бушмени се прехласваме по лъскавите стъкълца, които в ХХI в са заменени с лъскави думи на обещания. Които никой и не възнамерява да изпълнява. Може би, защото нашите управници продължават да се държат като вождовете на въпросните маори и бушмени и срещу огледалце или чикийка за лично ползване преотстъпват земята на племето си?
И след като сме съвсем наясно, че сегашните управници-клетвопрестъпници карат по същата историческа схема, да очакваме ли нещо различно? ...
И тъй като темата е важна за мен, да попитам лично уважаваните Велина и Огнян за тяхното частно мнение: какъв смисъл влагат в словосъчетанието " решение на казуса"?
1. Когато две страни имат претенции (казуси) една към друга, за да се постигне съгласие не следва ли и двете да направят някакви отстъпки? Какви отстъпки знаете, че е направило за 5 години Скопие?
2. Моято родина претендира за някои простички неща, които са съвсем нормални за отношения между съседни страни в това хилядолетие:
а) да се спре говора на омразата в БЮРМ. Никой в ЕС не нарича съседа си татарин/фашист при това "мръсен". Те защо продължават да го правят?
б) да не се преследват хората, които се самоопределят като българи. БГ е дала гражданство на над 120 000 жители на БЮРМ, които са подали декларации, че са с български произход и българско самосъзнание. На преброяването през октомври в Повардарието са обчетени едва 3 500 българи. Какво става с данните според вас?
в) да се впишат българите като народотворен народ в БЮРМ-ската конституция, редом до сърбите, албанците, турците, власите, черногорците, хърватите, бошняците, словенците, пакистанците и пр.
Бабата и дядото на жена ми са от Битоля. Бежанци от Битоля през Междусъюзническата. Те твърдяли, че са българи и че са живеели заедно с турци, арнаути (албанци),гърци и власи (и цигани - естествено) в Османската. Видимо тогава не са срещали македонци като народност.
Откъде са се появили македонците впоследствие?
г) да се поограничи историческата, културна и цивилизационна клептомания на БЮРМ. Защото, ако братя Миладинови са родом от земите на днешна БЮРМ и е въпрос на фотошоп на премахнеш прилагателното "български" от фототипното издание на техните Български народни песни от Македония, що ще "Руфинка е болна легнала" в БЮРМ-ските песнопойки?! А калоферецът Христо Ботйов в историческия им календар?!
Клептомания, национални комплекси, ама нека да е с мярка, моля!
Отсрещната страна (БЮРМ) отказва категорично да разгомваря по тези теми. Т.е. компромисна договореност не може да се постигне.
Е, за какво "Решение на казуса" пишете тогава?
3. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски днес заяви, че отхвърля т.н. френско предложение. И тъй като това е реално най-значимата в момента славомакедонска партия и само ударното забогатяване ("осъзнаване" по Кировата терминология) на един албански депутат от албанска партия, коалиционен партньор на ВМРО, който гласува със СДСМ, попречи Мицкоски сега да е премиер в Скопие. Но, съдейки по резултатите от скорошните местни избори, много скоро ще стане.
Та питането ми, Велина и Огнян, е: след като и силните на деня в Скопие реално отхвърлят т.н. френско предложение, ние с какво се съгласяваме?
Сигурен съм, че въпросите ми ще увиснат във въздуха.
Но ви моля у дома да се опитате да кажете истината на децата си.
Какъв казус бе, нали имаме договор.
Когато се изпълнят точките от него(от Скопие) - тогава да получат покрепата от България.
Това е.
Договорите са за да се изпълняват!
"Потребителското мислене на западняците"!
Разстроих се.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.