Руската империя трябва да умре
По-доброто бъдеще изисква поражението на Путин и края на империалистическите му стремежи
Ан Апълбаум
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
По време на 25-годишното си официално съществуване Московското училище за гражданско образование нямаше кампус, учебна програма или професори. Вместо това то провеждаше семинари за политици и журналисти, водени от други политици и журналисти от Русия и целия свят. Оперираше от московския апартамент на своите основатели Лена Немировская и Юрий Сенокосов. Те се бяха срещнали през 70-те години на миналия век по време на работата им за съветско философско списание и споделяха омразата към насилствената своеволна политика, която бе оформила по-голямата част от живота им. Бащата на Немировская беше затворник в лагера ГУЛАГ, а Сенокосов веднъж ми каза, че не може да яде руски черен хляб, тъй като вкусът му напомня за бедността и трагедията на неговото съветско детство.
- Руският елит започва да мисли за бъдеще без Путин
- Ходорковски: Сега не е време да се настоява за мирни преговори в Украйна
И двамата вярваха, че Русия може да се промени. Може би не много, може би не драматично, но все пак да се промени. Немировская казваше, че голямата й амбиция е да направи страната "малко по-цивилизована" чрез излагането на хората на нови идеи. Тяхното училище - продължение на разговорите, водени в кухнята им, трябваше да постигне тази единствена нереволюционна цел.
Дълго време то процъфтяваше. От 1992 г. до 2021 г. според Немировская над 30 хил. души - парламентаристи, членове на градския съвет, бизнесмени и журналисти, са посетили техните семинари за правото, изборите и медиите. Аз присъствах може би на десетина семинара, като говорех предимно за журналистика.
Училището остана руска организация, изградена от руснаци за руснаци. Темите бяха подбирани, защото интересуваха руснаците, а по-късно и грузинците, беларусите и украинците, които посещаваха някои сесии. По онова време този проект не изглеждаше наивен, идеалистичен или радикален, да не говорим подстрекателен. Немировская ми каза, че никога не си е мислела, че създава "дисидентска" организация. Напротив, нейните усилия са били да подкрепят точно тази трансформация, която онези, които бяха на власт в Русия през 90-те години, твърдяха, че искат. Но бавно те бяха или изтласкани, или промениха мнението си.
ленове на руската тайна полиция започнаха да се появяват на семинарите и да задават въпроси. Негативни статии за училището започнаха да се излизат в руската преса. Накрая държават го определи като "чужд агент" и постанови, че то трябва да се представя като такъв.
През 2021 г. училището беше затворено. Немировская и Сенокосов продадоха апартамента си и се преместиха в Рига, Латвия, където все още провеждат семинари, но сега за напуснали страната. Много от техните приятели, колеги и бивши студенти също си тръгнаха от Русия. През пролетта на 2022 г. след инвазията в Украйна се стигна до истинска вълна - десетки хиляди руски журналисти, активисти, адвокати и артисти напуснаха страната, отнасяйки със себе си, каквото бе останало от независимите медии, издателства, култура и изкуство.
И все пак дори десетилетията на страх и бедност, последвали Руската революция, не успяха да елиминират вярата, че една друга държава е възможна. Нови поколения на мислители продължиха да се появяват от съветския мрак. Някои от тях спомогнаха за сформирането на модерните движения за човешки права. Други, като основателите и студентите на Московското училище за гражданско образование, опитваха да създават една алтернативна Русия в годините след колапса на Съветския съюз.
Те загубиха, разбира се, заради един друг диктатор, който използва империалистическата война, за да елиминира враговете си и да разпростре страх над страната. Но дори сега, когато повечето руснаци остават тихи, когато са сплашени от пропагандата или са повлияни от националистките слогани, над 17 хил. руснаци в страната протестираха както срещу режима, така и срещу своите апатични сънародници, изправиха се срещу руския империализъм и в резултат бяха арестувани. Опозиционният политик Алексей Навални, който бе хвърлен в затвора през януари 2021 г. и е държан в изолация, на съдебно заседание на 21 септември осъди "криминалната" война и обвини президента Владимир Путин, че иска да "потопи стотици хиляди в тази кръв". На 30 септември той публикува есе, изнесено тайно от килията му, което говори за една Русия пост-Путин и призовава за замяна на настоящата президентска система, което сега се превърна в пълна автокрация, с парламентарна република. Вместо да се представя за нов спасител на империята, Навални призовава за една напълно различна Русия.
Извън страната стотици хиляди руснаци започват да разбират колко близко са свързани империята и автокрацията. Мнозина се обявяват против войната от чужбина чрез рускоезични сайтове, които предават новини за инвазията и се опитват да доставят информацията до руснаците в Русия.
Палитра от групи и хора искат да запазят жива една друга идея за Русия, да създадат "алтернативно гражданско общество" извън страната. Гари Каспаров - бившият световен шампион по шах, който се обърна към демократичната политика, спомогна за организирането на улични демонстрации в Москва преди двадесетина години и сега е персона нон грата в страната, където преди бе герой, наскоро ми каза, че се надява да изгради нещо като "виртуална Южна Корея" - една опозиция в изгнание, която да контрастира на Русия, заприличваща все повече на Северна Корея.
Всички тези изгнаници на XXI век са в чужбина или в затвора заради една ужасяваща война, основаваща се на империалистически поход. Много от тях са не само против режима, а и против империята. За първи път някои твърдят, че не само режимът трябва да се промени, а самата дефиниция на нацията. Каспаров е един от много, които казват, че само военна загуба може да донесе политическа промяна. Той вярва, че демокрацията ще бъде възможна, само когато "Крим е освободен и украинският флаг се вее над Севастопол".
Идеята, че може да има една друга Русия - Русия, която е национална държава, а не империя, не е много популярна в момента в Украйна. Дори напротив, много украинци смятат руската демократична опозиция за точно толкова виновна, империалистическа и отговорна за войната, колкото и недисидентите. Настина не всички, които са наричани "руски либерали", в миналото са били против империята или против Путин. Някои са технократи, които искат диктатура в стила на Пиночет, или са от онези хора, чийто либерализъм се изчерпва със снимки от европейски ваканционни дестинации в социалните мрежи. Мнозина се питат: Къде са масовите протести на руснаци в Лондон и Тбилиси? Защо хилядите в изгнание, а не само малцината, пишещи в сайтовете, не изразят мнението си?
Аргументът, че няма "добри руснаци" има дълбока емоционална, както и политическа логика, при това не само за украинците. Все пак руските либерали са се проваляли и преди. Не успяха да спрат Путин, не успяха да предотвратят случването на тази катастрофа. Някои от тях не успяха, поне доскоро, да разберат как руският империализъм подхрани руската автокрация; да разберат защо империята трябва да умре.
Можете да усетите гнева от този провал в промяната на тона в речите на украинския президент Володимир Зеленски. В навечерието на войната той се обърна към руснаците в Русия, призовавайки ги да предотвратят това, което ще се случи: "Искат ли руснаците война? Отговорът зависи само от вас, граждани на Руската федерация". След като Путин обяви своята мобилизация през септември, Зеленски бе пределно ясен - руснаците не трябва да напускат страната си, за да избягат от повиквателните, а трябва "да се борят на своите улици за своята свобода". Украинският философ Володимир Йермоленко също твърди, че руснаците, напускащи страната, не бягат от войната, а само от повиквателните: "Ако само тези стотици хиляди, бягащи от мобилизацията, се изправят срещу войната вътре в Русия, войната ще приключи. Страхливци."
Няма наистина начин да се оспори тази логика. Разбира се, че руснаците трябваше да се борят и трябва да се борят. Но е важно да се помни, че някои от тях го правят и винаги ще го правят. Може би тази група има нужда от ново име - те не са "руски либерали", а "антиимпериалистически руснаци" или "продемократични руснаци". Някои са стигнали до този извод чрез внимателен анализ, други - инстинктивно. Но в скорошни разговори те ми обясняват, че се надяват тяхната страна да вкуси решително военно поражение.
Случайности стават, неочаквани събития се случват. Страните еволюират, понякога създавайки по-добри правителства, друг път - по-лоши. Империите се провалят - руската империя падна, съветската империя падна, рано или късно новата руска империя на Путин също ще падне. Леонид Волков - лидерът на организацията на Навални в изгнание, миналата година ми каза, че смята, че най-важното нещо, което той и колегите му могат да направя, е просто да бъдат подготвени за промяната, когато и да се случи.
Случайностите обясняват и защо скромната цел на Лена Немировская - да направи Русия малко по-цивилиована, не е напълно наивна. Защото няма нищо неизбежно, нищо генетично, нищо предопределено за никоя нация или за нейното правителство. Само диктаторите смятат, че има исторически закони, които трябва да се спазват. Противно на тях, демократите знаят, че държавата в крайна сметка ще се приспособи към обществото, а не обратното, и че обществото по дефиниция винаги се променя.
Бъдещето на Русия ще бъде оформено не от мистичните закони на историята, а от това как нейните лидери и граждани възприемат и интерпретират трагедията на тази шокираща, брутална и ненужна война. Най-добрият начин, по който външните лица могат да помогнат на страната да се промени, е да гарантират, че Украйна ще си върне украинската територия и ще победи империята. Също така можем да подкрепяме тези руснаци, колкото и да са малко, които разбират защо поражението е единственият път към модерността; защо военният провал е необходим за създаването на едно по-проспериращо и отворено общество; защо още веднъж империята трябва да умре.
Не трябва да търсим идеализираните "добри руснаци" - няма да се появи спасител, който да поправи страната, нито сега, нито никога. Но руснаците, които вярват, че бъдещето може да бъде различно, ще продължат да опитват да променят своята държава и някой ден ще успеят. Междуверенно никой никога не трябва да дава правото на Путин да определя какво означава да бъдеш руснак. Той няма тази власт.
16 коментара
От Москва до Владивосток, всички държави, които в момента съставляват руската империя на злото, трябва да получат своята независимост. Самите те биха живели по-добре ако сами решават своята съдба, а и целия свят би бил едно много по-мирно място за всички.
До коментар [#1] от "Любопитната Съседка":
Не е точно така,Руската империя се грижи да няма вътрешно брожение и наказва инакомислещите,Всеки ще иска да е свободен и ще се отцепи и Тогава няма Империя а Русия през вековете е съществувала само като империя значи ще се разпадне и Китай ,Япония Корея ще си вземат от Територията й .Тези народи от бившата Руска империя не могат да работят ,деградирали са пияни и крадливи как ще си вадят хляба.е може би само наемни войници.или бандити ама Китайците не обичат никак такива.
Само със заклинания, като тези на Ан, видимо не става.
Но пък и опитите на терен не се преставали.Като се започне от след Петър Велики, та без пауза до ден днешен.
Всъщност авторката подробно описва във времето механизмите на опитите за разрушаването отвътре на Русия, представени като "озападняване" на руското общество. И вечните провали на тези опити.
Ако Ан беше се заровила и още по-назад във времето - отпреди народоволците и граф Лев Николаевич - , щеше да се натъкне на едно и също с това, срещу което реално се бунтува в протяжния се текст: нескончаемите проявления на консервативната богобоязлива национална психология на русите.
Тази настройка на общественото съзнание се корени в чувството за национално величие, което досега винаги е надделявало над опитите на "озападняване" на империята.
Двигател на "озападняването" винаги, ама винаги - пряко или косвено - е Британската империя или частта от острова, дето остана от нея.
Малко фактология:
След Втората коалиция срещу Наполеон, когато император Павел I изпраща експедиционен корпус начело с ген. Суворов в Италия и Швейцария, през 1801 г той обявява неутралитет и заема враждебно отношение към Британия.
Едрото руско помешчичество, което изнася храни и кожи за Лондон, на часа организира заговор, убива царя и възкачва сина му Александър I.
Който веднага включва Русия в Третата антинаполеонова коалиция, циято цел е да предпази Острова от френско нахлуване. Александър получава от Британия за участието във войната със 100 000 войници 12,5 млн златни рубли.
По-късно: Ленин в пломбиран вагон, за да разруши империята в края на Първата.
Следва Интервенцията.
После Троцкий и разцеплението.
След това се залага на Ельцин.
И до там!
P.S. Ако западните ментори не бяха подлъгали Навальный да се върне в Русия, за да го превърнат в антируски мъченик, подобно на Гуайдо/Тихановская/Ходорковски и вся ..., щеше да марширува от Талин през Варшава до Брюксел и Вашингтон и обратно.
И репликите му щяха да са като писани от Ан Алъбаум.
И тема за размисъл на малобройната останала мислеща част от публиката: днешният антирусизъм плътно ходи в обувките на Химлеровия антисемитизъм: същото черно-бяло представяне на фактите и обстоятелствата, същото сочене на единствения виновник за всичките ни беди, същите ограничения за "малоценните", същото зомбиране на простосмъртните, същото дехуманизиране на врага, което прави концлагерите, газовите камери и разстрелите по гетата нещо в реда на нещата!
И ми се струва, че този път историята няма да се повтори като фарс, а като стар филм: отново с цветя пред танковете по Царя, отново със "Здраствуйте, братушки!"...
Умишлено ли пропускаш, докторе, че след цветята по танковете и рецитациите по Вазов идва и съд за виновните за "поредната национална катстрофа"?
Четох коментарите ти за пропагандата. Превиването на пръчката, на което сме свидетели и обект на въздействие, води до обратен психологически ефект. Бързо, ударно и трайно. Емблематичен пример е ефектът от прохитлеристката пропаганда в България 1941-1944 г, който подкрепен с американските бомбардировки над София, с възторжените вестникарски опуси за победите на вермахта на Източния фронт (а ВВС говори друго), със снимките на труповете на шумкарите по мегданите, с изпратените в Треблинка евреи от Новите земи, подготвя, мотивира и обяснява огромните митинги пред Съдебната палата с плакати, на които пише "смърт на виновните".
И аз мисля, че с днешните политико-пропагандни маньоври отново отиваме натам. Като в машина на времето сме!
До коментар [#4] от "D-r D":
До коментар [#5] от "amidala":
Съвсем умишлено. Когато съм подхващал темата за търсенето на отговорност тук, винаги ме цензурират и ми спират възможността да пиша. Но това, че не я споменавам не означава, че няма да се случи. Спомнете си не 9.9.1944 г, а историята на Английската, Френската,Октомврийската революции. Еднотипни повтарящи се исторически процеси.
При това задаващата се трансформация ще бъде глобална и ще излезе извън границите на конкретна държава.
И в този смисъл дългият текст на Апълбаум е темпорално неадекватен, защото разчита на личности и движения, проводници на чужди за националната психология на страната идеи и интереси, и които личности и движения и досега не са дали никакво впечатление, че се справят.
Пък и Западът с експропиацията на руските частни, фирмени и държавни авоари, сама заради това, че са руски, реално уби (в преносен смисъл) петата си колона в Русия.
Западът в безпомощноста си подходи по същия начин, като идеолозите на нацизма - отрече етнос и го натовари с всички възможни вини.
И тъй като колективна вина няма, неминуемо е търсенето на персонална.
Трудна работа ! По скоро кристалното кълбо показва отцепващи се щати ...
Съпоставката на нацисткия антисемизъм със западния антирусизъм, както го извежда D-r D, е много точно попадение! Като пропагандни инструменти и внушения плътно се припокриват. Ефектът ще бъде същия, защото победителите пишат правилата.
До коментар [#3] от "D-r D":
Докторе, подценяш аудиторията! Не зная дали този тандем с апартамента в чиято кухня са се провеждали озападняващи семинари е клатил стабилността на дръжавата (по Борисов, да се свети името му!), но гаранция тоталната мафиотизация на Русия и концентрацията на власт в един тесен кръг изтрещяли дедковци-чекисти, доведе до пълната самозабрава на несменяемия вожд-чекист. Ако в Русия имаше някакъв, макар и "особен", политически процес, който, макар и бегло да прилича на демокрация, няма как да се случат нещата, дето се случиха последните години. Истината за мен е: Измамиха го Путин. И неговите, и враговете. Патрушев, Бортников, Золотов, Лавров, Герасимов, Шойгу (всичките на 70+, всичките тотално загубили връзка с реалността) го подмамиха, че ще е като в Крим - за три дена, "их там нету", слагат една марионетка и хоп!... Властта укрепена, рейтингът вдигнат, а пиндостанците от Запад с пръст в уста (изненадани). Глупаци.
Искам да те помоля: Като човек, с богата обща култура и жив интерес към историята, да ми дадеш пример на такава спечелена война. Има два варианта: от историята на Русия - Крим, финландска война, японска война, Афганистан или от историята на "врага" САЩ - Ирак, Афганистан, Сирия, Виетнам, Корея. Дори и САЩ, дори когато "печелят" войната, обесват Саддам, накрая им се налага да си събират дирмите от Ирак. Дори и САЩ, превземат Афганистан, тренират, въоръжават и накрая...
Помисли, моля те. Дай пример. Че тези дваминцата с апартамента не са интересни - ясно. Че статията е бла-бла - и това ясно. Ама като отъждествяваш гнусните антисемитски действия на фашистка Германия с неудобрението на нас обикновените глупаци на агресията на Русия в Украйна, трябва да си наясно, че и ние четем Уикипедия, пушим цигари Кент и дъвчем бонбонки тик-так.
До коментар [#9] от "ysn521107712":
Няма кратка война. Войната като продължение на политиката с други средства преминава от един език на общуване на друг. Това задейства други процеси - политически, психологически, икономически - и става едно перпетум мобиле. Досега войните свършваха поради физическата невъзможност на едната страна да се съпротивлява. При ядрените държава такава възможност вече не съществува, защото почувстват ли се застрашени зад определена граница - човечеството изчезва.
Да, и аз мисля, че руското ръководство не е очаквало такава съпротива, а масово хвърляне на оръжието и дезертьорство на украинците. Тридневната война не стана. Затова и окупирането на Киев бе свалено.
Конфликтът навлезе в зона на изтощение. За сметка на Украина, която не е субект в тая война, а място на бойни действия в западна прокси война.
Историята не е просто прашни книги, а дава психологическата рамка, която хомо сапиенсът изключително рядко прекрачва. Т.е. познавайки историята (и психологията) с достатъчна доза вероятност може да се предвиди всяко едно значимо събитие.
Конфликтът в Украина стартира горещата фаза на преразпределението на света. Дали войната ще остане локална проява или ще се разпространи - както е ставало досега с всички войни в Европа . зависи от разума на политическата класа.
Като изключим двама-трима нейни представители, останалите са на ужасяващо ниско равнище.
И това ме притеснява.
А иначе словоблудството с понятия като демокрация, свободен избор, права на личността и пр. е елемент от войната и се използва за разкашкване на мозъчетата на хората от противниковия лагер.
А дали това ще става в кухни, от платени медии и гумени глави по телевизорите е въпрос на технология.
Позволявам си да ви пратя линк към една безкрайно песимистична гл.т, която споделям, за ефекта от 3 десетилетия усилена пропаганда над нашата нация:
https://www.youtube.com/watch?v=3QVvGpYaO6A
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.