Михаел Мартенс, ФАЦ: При липса на реформи задържането на пари от ЕС е по-ефикасен инструмент

Пиша за Югоизточна Европа от 20 години. Един от фактите, които трябваше да приема, е, че много малко хора в Германия се интересуват от това, което става в Югоизточна Европа. Вероятно част от обяснението е, че от гледната точка на Париж, Берлин, дори Мадрид, а преди това и на Лондон се знае, че Югоизточна Европа съществува, тя е там, но почти никой не се вглежда много отблизо. Има много малка група от хора, която следи случващото се. Ако отидете в Берлин и попитате някой какво мисли за липсата на отчетност на главния прокурор в България, бих казал, че дори и 98% от политиците няма да разберат за какво точно става въпрос. За определени хора в България това всъщност е добре, защото, ако никой не се интересува, те могат да продължават да си играят игрите.

В Югоизточна Европа почти никой не се вглежда много отблизо и така местните политици могат да си играят игрите.

Виктор Орбан от друга страна, играе своята игра по много по-различен начин. Той казва: "Аз съм срещу вас и ви го казвам в лицето", докато от България посланието към ЕС е по-скоро: "Харесваме всичко, което правите, но ни оставете у дома да правим онова, което ние предпочитаме." Източник, който смятам за достоверен, ми каза преди години, че Бойко Борисов се е оплаквал, че Орбан правел опит да оказва натиск върху него: "Бойко, ела в нашия лагер, позиционирай се срещу Меркел." Разбира се, не мога да съм напълно сигурен в това, тъй като не съм присъствал, но не бих се изненадал, ако е вярно.

По повод връзките между баварския Християнсоциален съюз (ХСС), клона на фондацията му "Ханс Зайдел" в България и създаването на ГЕРБ с Бойко Борисов трябва да се знае какво представляват германските политически фондации. Парламентарните партии разполагат със свои фондации. Средствата, с които те работят, идват от данъкоплатците, а размерът им се определя в зависимост от резултатите на последните три парламентарни вота в Германия. Или, грубо казано, взимат се предвид последните 12 години.

Когато фондациите изпращат някого зад граница, те обикновено им казват: направи добри проекти за укрепване на демокрацията. Но едно от нещата, които те обикновено искат, е да се открият местни политически партньори, като тук нямам предвид конкретно само България. А когато страната е в ЕС, това става дори по-важно, защото се очаква местният партньор да гласува заедно с общото политическо семейство в Европейския парламент. Така че между фондациите съществува истинска конкуренция за политически партньори. Разбира се, има определени граници и не всяка фондация може да се сдружи с коя да е партия.

За пръв път дойдох в България пред 2002 г. и при една от първите си срещи се видях с г-н Волфганг Глезкер, тогавашния директор на "Ханс Зайдел". Той ми разказа, че в тази страна има един голям политически талант, който всъщност може да промени нещо. Това беше г-н Борисов, по онова време главен секретар на МВР, който по думите му не е проруски настроен. Г-н Глезкер, който търсеше партньор, го определи като "един вид политическо животно" (по Аристотел). И въпреки че не ми го каза директно, аз останах с впечатлението, че фондация "Ханс Зайдел" смята, че този човек споделя нашите ценности. Със сигурност на фондацията им бе казано именно това. Борисов знаеше как се играе играта. Глезкер бе първият, който разбра потенциала му, имаше близка връзка, посещения в Мюнхен и т.н.

Но и в Германия трябва да проведем този важен дебат за работата на политическите фондации. Проблемът е, че никой не я следи. Повечето хора може да са чували за фондациите, но не знаят какво точно правят те, особено зад граница. Мисля, че това представлява цял процес, трябва да се запитаме - кои са партньорите ни и допринасят ли наистина те за демократизацията на страните. А истинските проевропейци, онези, които вярват в Европа, не казвам леви или десни, биха могли да си зададат въпроса как би повлияло едно сдружаване с погрешната партия на имиджа ти сред местното население.

Ако фондация "Фридрих Науман" казва, че ДПС е техен партньор, допринася ли това за доверието, че германските институции подкрепят демократичните промени? Или е вярно точно обратното? Ако фондация "Фридрих Науман" прекрати сътрудничеството си с ДПС, както те неотдавна направиха, и потърси некорумпиран партньор, не би ли изпратило това много по-силно послание?

Първата информация, че фондацията планира да прекрати сътрудничеството си с ДПС и да скъса връзките с тях, получих през юни от източници, които смятам за надеждни. А само преди дни три източника, един германски и два български, потвърдиха, че този план междувременно се е осъществил. В по-ранен разговор отпреди няколко месеца ми бе казано, че е контрапродуктивно за имиджа на германската демокрация в България да се свързва с Делян Пеевски и че на това трябва да бъде сложен край по-скоро рано, отколкото късно. Разбира се, аз не съм говорител на фондация "Фридрих Науман", така че само те могат официално да кажат какви са били мотивите им.