Българите и демокрацията: мнозинството вярват в нея, половината са "частични популисти"

Същевременно не може да се каже същото за доверието на българските граждани в основните демократични институции. Трайно отрицателни са оценките за ефективността на Народното събрание, правителството и политическите партии, които според анкетираните не успяват да се справят с проблемите, които представляват обществен приоритет.

През юни 2022 г. едва 9% от участниците в изследването имат доверие в парламента, а само 11% - в партиите. Освен криза на доверието в тези институции се наблюдава и криза на представителността - 56% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че в Народното събрание има поне един депутат, който ги представлява.

Авторът на доклада д-р Даниел Смилов от ЦЛС не смята, че в тези нагласи има директно противоречие. Според него ниското доверие в част от демократичните институции е характерно за съвременните демокрации по света. "Особено когато става въпрос за представителните институции на демокрацията - политическите партии и парламентите - е нормално да говорим за по-ниски нива на доверие. Това е обяснимо с факта, че хората обикновено избират да вярват на една партия и изпитват недоверие към всички останали."

Специфичното за България в сравнение с други демократични държави е отношението на гражданите към институциите на съдебната власт. През 2021 г. недоверието в главния прокурор е 65%, а в съда - 57%. Едва 7% от анкетираните смятат, че законите в България се прилагат еднакво за всички. За Смилов това е особеност на българската демокрация, която се обяснява с устойчивото възприятие за високи нива на корупция. "Корупционната линия е една от основните спирачки пред развитието на българската демокрация, защото поражда голямо разочарование от управлението. Гражданите вярват в демокрацията, но нямат доверие в конкретните управленски решения и институции", обяснява той.

Друга особеност на изследването е ниското ниво на гражданско участие, което не е присъщо на представата за развита демократична държава. Под 10% от българските граждани участват в политически протести и стачки, подписват петиции или отправят предложения до администрацията. Огромното мнозинство от анкетираните не членуват в никакви организации.

В този смисъл не може да се говори за демокрация на участието в България. За българите демокрацията по-скоро означава система, която защитава основни граждански права. "Нямаме особено делиберативна демокрация, не бих казал и че имаме демокрация с особено високо качество", коментира Смилов. "Но със сигурност става дума за демокрация, която е устойчива на много кризи."

Кои са опасностите пред демокрацията

Общият разказ за България е разказ в посока към европеизация и все по-високо възприятие на демокрацията и либералните нагласи, смятат авторите на изследването. В същото време има сериозни спирачки, които определени политически играчи поставят пред демократичното развитие на страната.

Докладът на ЦЛС и Институт "Отворено общество - София" отбелязва две тревожни тенденции в тази насока - ръстът в недоверието към Европейския съюз и "смесването" на популистки и либерално-демократични нагласи у голяма част от гражданите.

През последните седем години се отчита постепенен спад в доверието към ЕС - от 57% през 2015 г. до 43% през 2022 г. Тази година за пръв път респондентите, които нямат доверие в ЕС, са повече от тези, които имат. Според Смилов това не означава, че ако българинът бъде директно запитан дали иска страната да напусне ЕС, той ще отговори с "да". Всъщност, макар да се виждат колебания по отношение на геополитическата ориентация на България, респондентите в изследването посочват като най-ярки примери за добро управление именно европейски демокрации като Германия и Швейцария.

Ръстът в недоверието към съюза обаче е ясен сигнал, че принадлежността на България към ЕС вече не е сигурен стабилизатор на либералната демокрация вътре в страната. "Причините за това са много, но можем да ги потърсим в две направления. Естествено, има разочарование от някои политики на ЕС, което е нормално в ситуация на криза. Но другите обяснения се откриват във възхода на популистките нагласи", казва Смилов.

Половината българи са "частични популисти"

Докладът представя и резултатите от първото по рода си изследване на популистките нагласи в България, проведено по заимствана от Германия методология. Изследването представлява въпросник от осем твърдения, за които респондентите трябва да отбележат степента си на съгласие. Според отговорите си участниците се съотнасят към една от три групи - популисти, непопулисти или "частични популисти" - хора, които не споделят нито изцяло популистки, нито либерално-демократични нагласи.

В България най-голямата група е тази на "частичните популисти" - в нея попадат близо 50% от респондентите. Останалите две групи са приблизително равностойни - 28% от гражданите са с непопулистки нагласи, а 24% - с изцяло популистки. За сравнение, в Германия най-голяма е групата на непопулистите - 47%.

Според Смилов възможно обяснение на тази тенденция е фактът, че възприемането на демократичните ценности в България още не е на същите нива, както в една утвърдена демократична система като Германия. Същевременно смесените нагласи на българите могат да обяснят неустойчивостта на техния вот по време на избори. "Българският избирател обича да гласува за нови партии и да експериментира с новодошли на политическата сцена", казва авторът на доклада. "Засега резултатите от този експериментализъм не са толкова отказ от демокрацията или завиване в авторитарна посока, а по-скоро неустойчивост на партийната система и неспособност да се съставят стабилни парламентарни мнозинства."

Смилов не приема този "частичен популизъм" като директна заплаха за българската демокрация. В същото време смесените нагласи означават готовност на гражданите да поставят под въпрос някои аспекти на демокрацията - например такива, свързани с правата на малцинствени групи. Това позволява провеждането на масови кампании и мобилизации по конкретни въпроси срещу европейски и демократични ценности.

"Нашата история през последните години е пълна с такива примери", обяснява Смилов. "Въпроси като Истанбулската конвенция и отношението към Северна Македония за кратко време формираха сериозни антиевропейски мнозинства. Такива мобилизации няма да сринат българската демокрация, но рискуват постепенно да я изпразват от съдържание и да доведат до изненадващи резултати в случай на референдум."

Какво може да се направи

Демокрацията разполага с достатъчно инструменти, за да противодейства на тези процеси, стига да има политическата воля за това. Най-голяма роля в този процес според Смилов имат отговорните партии. "Трябва да имаме партии, които осъзнават тези опасности и търсят мерки, които да ограничават антидемократичните мобилизации." В българската партийна система има много пропуски в това отношение - като липсата на модерна европейска левица и колебанията дори у формации, които се определят като проевропейски.

Други инструменти за "самозащита" на демокрацията са медиите и образователната система, където обаче също има много място за подобрение. Въпреки това авторите на изследването са сигурни, че общата картина за българската демокрация е позитивна. "През последните две години ние сме шампиони по политическа нестабилност", казва Смилов. "Но въпреки тези сътресения българите не се отказват от демокрацията. Напротив - устойчиво я смятат за най-добрата форма на управление."