Дългото сбогуване на западните фирми с Русия

В наскоро публикувано изследване потърсихме отговор до каква степен западните фирми всъщност се отказаха от руските си филиали през първите 9 месеца на войната и какъв беше търговският отпечатък на напускащите спрямо оставащите.

Не знаехме какво да очакваме. Медийният разказ за масово изтегляне от Русия предполагаше да установим широко освобождаване от западни инвестиции. Използвахме високо ценената база данни ORBIS, за да идентифицираме опериращи в Русия дъщерни дружества на фирми, регистрирани в страни, които участват в санкциите. Съсредоточихме се върху окончателно изтегляне, а не върху временно спиране на дейност, което предполага, че фирмата все още има важни задължения към местните заинтересовани страни, като плащане на данъци, трудови договори или взаимоотношения с доставчици.

Основната ни констатация е, че до края на ноември 2022 г. само 8.5% от фирмите, регистрирани в ЕС и G7, са приключили продажбата на поне едно дъщерно дружество в Русия. Но в зависимост от това как се използват и тълкуват публичните данни на компаниите, оценките в диапазона от 5-13% са защитими. Открихме също така, че напускащите фирми имат тенденция за по-ниска рентабилност от тези, които остават. Степента на излизане варира в различните страни. Например, докато 15.8% от фирмите в САЩ са напуснали до края на ноември 2022 г., само 5.3% от фирмите в Германия са го направили.

Тези констатации повдигат сериозни въпроси за бизнес ръководители, политици и анализатори. Първият се отнася до желанието на западния бизнес да прекъсне връзките си с икономиката на Русия, чиято стойност е 1.7 трилиона долара. Въпреки че сега Русия е международен парий, не е задължително тя да остане завинаги там. Изкушението да се прави бизнес в 11-ата по големина икономика в света не изчезва.

Преди да осъдим която и да било фирма за протакане, струва си да си припомним, че продажбата на бизнес е изпълнена с клопки и забавяния дори в най-добрите времена. Руското правителство предприе активни мерки, за да попречи или дори да предотврати продажбата на чуждестранни компании. Например президентските укази между август и октомври 2022 г. правят технически невъзможно няколко чуждестранни компании да завършат продажбите си. Указът от октомври забранява на 45 чуждестранни банки да се разпореждат със своите руски активи без личното одобрение на президента Путин. Всяка справедлива оценка трябва да отчита тези усложнения.

В същото време фактът, че повече фирми не са се оттеглили, предполага, че наред с моралния аргумент техните ръководства претеглят други важни съображения. Остава да се види дали моралният аргумент може да бъде укрепен, за да отмени тези съображения.

Но най-големият въпрос е: до каква степен корпоративните ръководители наистина са съгласни със западните политици за отделянето от автократичните режими. Изглежда, че има несъответствие между това, което политиците искат, и това, което бизнесът всъщност може да направи, когато става въпрос за бързо освобождаване от инвестиции, без да понася огромни загуби.

Докато руската агресия навлиза във втората си година и докато човешките и икономическите жертви продължават да нарастват, всички очи ще останат насочени към Източна Европа. Но търговските и морални последици от войната и вкорененото геополитическо съперничество, което тя предвещава, ще се усетят много по-широко.