Къде петролните гиганти харчат печалбите си от 150 млрд. долара

Като цяло, смята Ейми Уонг от швейцарската банка Credit Suisse, тези пет супергиганта може да са реализирали печалби на стойност около 200 млрд. през изминалата година. Част от тази печалба ще бъде предоставена на акционерите - през януари ExxonMobil заяви, че ще изплати на собствениците си общо 35 млрд. долара през тази и следващата година. Част от тях ще отидат за изплащане на дългове. По-голямата част от останалото обаче ще бъде реинвестирано.

Нови инвестиции

След няколко години на ограничени инвестиции в нефт и газ, резултат от унищожаването на търсенето, предизвикано от пандемията и враждебните климатични политики, петролните гиганти отново харчат средства за проучвания и добив на нефт. Изследователската компания S&P Global изчислява, че капиталовите разходи за бранша като цяло в световен мащаб, включително частните гиганти и държавните петролни компании, са били около 450 млрд. долара през миналата година, ръст от 15-годишното дъно от около 350 млрд. през 2020 г. Тази година те може да са още по-високи.

Всички тези нови пари не се насочват към старите обекти. Западните петролни гиганти преживяват "фундаментална промяна в мисленето", казва Едуард Морд от Citigroup. Американските компании се оттеглят от далечните "гранични" райони, пълни с политически риск, без нужната инфраструктура за възможно най-чистото доставяне на въглеводороди до пазарите или и двете. Техните по-малко предпазливи европейски конкуренти се отказват от някои от собствените си американски проекти в полза на Африка, където има потенциал за по-благоприятни за климата нови разработки. И в двата случая резултатът е преориентиране на петролния бизнес по географски дължини.

Смяна на географската дължина

За американските супергиганти това означава по-малък интерес извън Америките. ExxonMobil, подобно на повечето западни компании, напусна Русия след инвазията ѝ в Украйна. Тя също така се е освободила - или иска да се освободи - от активи в страни като Камерун, Чад, Екваториална Гвинея и Нигерия. Chevron продаде проекти във Великобритания и Дания (както и Бразилия) и не е подновила изтичащите концесии в Индонезия и Тайланд. Джеймс Уест от инвестиционната банка Evercore смята, че Chevron и ExxonMobil пренасочват огромно количество капиталови разходи към Южна Америка и самите Съединени щати. ExxonMobil инвестира значителни средства в новооткрити находища в Гвиана. Chveron възнамерява да насочи повече от една трета от капиталовите си разходи през тази година към американски шистови находища и други 20% към Мексиканския залив. Миналия месец също така, с благословията на президента Джо Байдън, тя отново започна да търгува със суров петрол от Венецуела, диктатура, която отдавна е в списъка на Америка с "непослушни" страни.

Европейските петролни гиганти също намаляват източните и западните си експозиции. BP и Shell, подобно на ExxonMobil, напускат Русия, което доведе до отписване на суми, достигащи съответно 25 млрд. и 5 млрд. долара. Shell също така се е освободила от шистовите си активи в Тексас и се съобщава, че е обявила за продажба няколко в Мексиканския залив. BP се освобождава от мексиканските си петролни активи и има слухове, че ще напусне Ангола, Азербайджан, Ирак, Оман и ОАЕ. TotalEnergies се изтегля от канадските нефтени пясъци.

Преглед на оригинала

Вместо това погледът на европейците, както и на американските им конкуренти се насочва на юг. През януари Клаудио Дескалци, шеф на италианската Eni, призова Европа да погледне към Африка в търсенето си да замени руската енергия. Подобна "ос север-юг", твърди той, ще увеличи европейския достъп до традиционни изкопаеми горива, както и до по-чисти алтернативи като възобновяема енергия и водород (който може да бъде превозен или подаден по тръбопроводи на север). На 28 януари Eni обяви, че е подписала сделка за природен газ на стойност 8 млрд. долара с държавната либийска Национална петролна компания (която включва и малко средства за улавяне и съхранение на въглерод). Shell и Equinor, норвежката държавна петролна компания, са подписали споразумение с Танзания за изграждане на терминал за втечнен природен газ (LNG) на стойност 30 млрд. долара в източноафриканската страна. TotalEnergies инвестира в газови проекти в Мозамбик и Южна Африка.

Защо се случва преориентирането

Има две основни причини за това преориентиране. Първата, която е основна грижа на американците, е свързана с риска и възвращаемостта. В предходните епохи на високи цени на петрола петролните шефове харчеха, по думите на един от тях, "като пияни моряци". Прекалено многото инвестиции и недостатъчният контрол на разходите в активните години доведоха до огромни разхищения и свръхпроизводство. В годините преди пандемията от ковид-19 петролните проекти от Каспийско море до Пермския басейн загубиха милиарди долари. Още десетки милиарди акционерна стойност се изпариха.

Тези дни инвеститорите изискват много по-голяма капиталова дисциплина от петролните шефове. И шефовете слушат. Общите капиталови разходи на бранша, макар и да са се повишили от неотдавнашния спад, все още са по-ниски от пика си от близо 800 млрд. през 2014 г. Стане ли въпрос за парите, които супергигантите харчат, те се разпределят по-благоразумно. По-голямата част от тях отиват за "краткосрочни" инвестиции, които генерират възвращаемост в рамките на пет години, а не на десет и повече. "Работя в този бранш от 90-те години на миналия век и никога не съм виждала толкова голям фокус върху ефикасността", удивлява се Джули Уилсън от консултантската компания Wood Mackenzie. Стремежът към ефективност означава по-малко рискови залози на негостоприемни места като Арктика или океанското дъно и повече проекти в познати юрисдикции с по-малко плашещи политики и геология.

За американските компании, разбира се, никъде не е по-познато от САЩ. Те също така познават и Южна Америка. И части от "задния си двор" познават по-слабо, като Гвиана. Тази страна, чиито нефтени богатства, за които се говори отдавна, бяха потвърдени едва през 2015 г., може да се окаже, противно на интуицията, по-малко политически рискова. За разлика от съмишлениците им в много прокълнати от ресурсите автокрации, които не могат да си представят бъдещето без петрол, политиците в страни с новооткрити ресурси са по-предпазливи по отношение на перспективите си. В резултат на това те са склонни да предлагат по-благоприятни условия на петролните компании, за да могат да пуснат въглеводородите на пазара по-бързо; в Гвиана ExxonMobil премина първо от дълбоководно проучване до производството само за няколко години.

За европейците африканските страни, които често поддържат разумни отношения с бившите си колониални сили, изглеждат привлекателни по подобни причини. Колкото до оттеглянето им от Америка, европейските фирми започват да се притесняват от връзката си с американската петролна индустрия с нейната неособено добра репутация. През 2021 г. TotalEnergies се оттегли от American Petroleum Institute заради противопоставянето на лобистката група на субсидиите за електрически превозни средства, облагането с данъци на въглеродните емисии и по-строгите правила за емисиите на метан, мощен парников газ.

По този начин европейските фирми отговарят на нарастващия натиск от страна на потребителите, политиците и инвеститорите да започнат да декарбонизират портфолиото си. Те търсят нови места за инвестиции, тъй като проектите, използващи най-новите технологии, обикновено са по-ефективни и по-малко въглеродно интензивни от старите активи, които разчитат на по-пропусклива и остаряваща инфраструктура. Освен това петролните компании, особено в Европа, гледат отвъд изкопаемите горива. Джеймс Томпсън от JPMorgan Chase установи, че историческата корелация между високите цени на петрола и високите капиталови разходи за петрол и газ е прекъснала за 11 големи енергийни гиганта от частния сектор - явление, което той обяснява отчасти с това, че големите компании влагат повече средства в проекти с ниски въглеродни емисии.

Подобни проекти действително се увеличават, особено сред европейските компании - и на много от същите места, където се развиват и новите им въглеводородни начинания. Миналия май Eni сключи споразумение със Sonatrach, алжирската държавна петролна компания, за разработване на зелен водород от възобновяеми източници. BP прави същото в Мавритания, а TotalEnergies подкрепя производството на възобновяема енергия в Южна Африка. Поглеждайки на север, миналата година Shell плати близо 2 млрд. долара за Nature Energy, датски производител на "възобновяем" природен газ (RNG), произведен от селскостопански отпадъци. През декември BP завърши придобиването на Archaea за 4.1 млрд. долара, която също произвежда RNG. Осуалд Клинт от брокерската фирма Bernstein прогнозира "ера на гигасраствания" в областта на зелената енергия, водена от европейските гиганти. Миналата година най-големите петролни компании вече подписаха 22 възобновяеми сделки, като петте най-големи от тях възлизат на 12 млрд. долара. Клинт смята, че през 2030 г. европейските гиганти биха могли да изразходват около половината от капиталовите си разходи за нисковъглеродни инициативи.

Пренареждането на суперсилите в посока север-юг далеч не е приключило. BP все още прави някои инвестиции в Мексиканския залив. Shell и TotalEnergies залагат на катарския втечнен природен газ. ExxonMobil работи върху газов проект в Мозамбик. Chevron разширява петролен проект в Казахстан и според сведенията подновява преговорите с алжирското правителство за шистовите запаси на страната. Това обаче все повече изглежда като изключение, а не като правило. Бъдещето на проучването на енергийни източници изглежда много по-икономично, малко по-зелено - и по нови географски дължини.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved