Как Raiffeisen затъна в Русия, докато прави рекордни печалби

През февруари Raiffeisen - създадена още по времето на Австро-Унгарската империя с почти повсеместно присъствие в Източна Европа, съобщи, че е реализирала 3.6 млрд. евро печалба през 2022 г. в сравнение с 1.4 млрд. евро през 2021 г. От тях 2.2 млрд. евро, над 60%, се дължат на бизнеса в Русия и Беларус, което е четири пъти повече в сравнение с 2021 г.

"От една страна, имаме много, много добри резултати, но от друга - огромни проблеми", заяви главният изпълнителен директор Йохан Щробл. Пазарът ясно изрази своето виждане за тази ситуация - от февруарския си връх преди руската инвазия акциите са се понижили с повече от 40%. Опасенията на Щробл се потвърдиха, когато в края на февруари се появи новината, че Министерството на финансите на САЩ проверява Raiffeisen във връзка с руския й бизнес. Няма предположения за нарушения. Но това е сигнал, че Raiffeisen е в полезрението както на регулаторните органи, така и на политиците, съобщава Financial Times.

Важни функции

Raiffeisen не е сама - много западни компании остават в Русия. Сред тях са банки като HSBC и Bank of America. Но Raiffeisen се отличава както с размера на търговските си дейности, така и с ролята си в центъра на операциите на други останали предприятия: Raiffeisen, казва пред Financial Times високопоставен служител на банката, сега обслужва 40-50% от всички парични потоци между Русия и останалия свят. Австрийската банка е дълбоко "вкоренена" в руската финансова система и е една от двете чуждестранни банки в списъка на Руската централна банка с 13 "системно важни кредитни институции", което подчертава нейното значение за руската икономика, която се бори с мащабните западни санкции.

Една година след инвазията ситуацията на банката олицетворява трудностите - и противоречивите мотиви - на бизнес общността, когато става въпрос за работа на руска територия на Кремъл. "Никоя друга западна банка не е толкова дълбоко вкоренена в руската финансова система", казва и Маркус Хау, ръководител на изследователския отдел на базираната във Виена консултантска компания VE Insight.

Посланикът на Украйна в Австрия е по-откровен: Васил Химинес заяви през февруари, когато се появи информация, че банката е отпускала специални лични заеми на руски войници в рамките на схема, разпоредена от Кремъл. По тази схема на войниците, загинали в сражение, автоматично се опрощават дългове. Австрийската банка има неизплатени заеми на руски войници в размер на около 7 млн. евро. Въпросът колко от тях вече са били отписани е особено чувствителен за банката. Според един от високопоставените банкери на Raiffeisen той не се съгласува лесно с официалните данни за жертвите, представени от руското министерство на отбраната.

Говорител на финансовата институция подчерта, че банката спазва изцяло санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия, но отказа да коментира допълнително текущия си бизнес в Русия.

Стратегически напълно разделена

Обвързаността на Raiffeisen произтича от бързите действия на Кремъл да блокира изтеглянето на чуждестранните компании след инвазията в Украйна. Изплащането на дивиденти обратно към компаниите майки е забранено, което задържа приходите в Русия, а всяка продажба на руски дъщерни дружества от "недружелюбни" държави трябва да бъде одобрена директно от Кремъл.

Официалните критерии за одобрение доста обременяват продавача - стойността на бизнеса се определя от руските власти и подлежи на 50-процентна отстъпка. След това продавачът може да избере да получи парите на вноски в продължение на няколко години или да направи "доброволно дарение" в размер на 10% от стойността на сделката директно на руското правителство.

"Ние бихме нарекли тези критерии критерии за отхвърляне, а не за одобрение", каза Алан Карташкин, партньор в адвокатската кантора Debevoise & Plimpton. "Всяко одобрение има свои специфични условия и изисквания, тъй като всяко заявление се оценява индивидуално."

Френската банка Societe Generale беше един от ранните напускащи: нейното ръководство се освободи от собствеността си в "Росбанк" през април миналата година, като понесе удар върху баланса си в размер на 3.1 млрд. евро, тъй като продаде целия бизнес на олигарха Владимир Потанин за нищожна сума. Остават обаче повече от 40 банки.

Някои западни предприятия вече признават публично, че ситуацията означава, че никога няма да напуснат страната. "Няма надежда... Затова предпочитам да запазя всичко това", заяви наскоро пред FT главният изпълнителен директор на тютюневия гигант Philip Morris Яцек Олчак, позовавайки се на задължението си да печели пари за своите акционери.

"Стратегически сме напълно разделени", казва изпълнителен директор на австрийската банка, но отбелязва, че зад кулисите се вземат решения. От началото на инвазията Raiffeisen е прекъснала отношенията си с около 30 големи руски клиенти - олигарси и фирми. През последната година тя е намалила кредитирането на руски предприятия с 30%, което според ръководството е забележително постижение.

Все пак банката не е в състояние да каже дали ще успее да продължи да намалява кредитирането през следващите месеци. "В крайна сметка, ако искате да продадете една банка, на кого ще я продадете, ако вече нямате кредитен портфейл", обяснява изпълнителният директор, защитавайки решението да продължи да кредитира в Русия. Досега Raiffeisen е имала само един разговор за евентуална продажба, но той е бил без резултат.

Балансовата стойност на руското дъщерно дружество на Raiffeisen е 4.1 млрд. евро. Банката го оценява на малко по-малко от 1 млрд. евро. Двама високопоставени западни банкери, които са се опитвали да преговарят за излизане на западни банки, заявиха, че всяка оферта за закупуване на бизнеса за повече от 0.2 пъти балансовата стойност е много малко вероятна.

Австрийската банка се опитва да успокои акционерите си. Дори и да отпише руския си бизнес, тя заяви пред инвеститорите, че все още ще има коефициент на базовия собствен капитал от първи ред - ключов показател за състоянието на баланса на банката, 13.5%, което е значително над минимално изискуемия от регулаторите.

Анализаторите обаче се питат как би изглеждало бъдещето на Raiffeisen без перлата в короната й. Raiffeisen е банката, която е най-силно изложена на рисковете в Русия, Украйна и Беларус в обхвата ни, и няма водещи пазарни дялове в повечето от останалите страни, които следим", казва Уго Круз, анализатор в Keefe, Bruyette & Woods.

Преодоляване на бурята

Ангажиментът на Raiffeisen към Русия е дълбоко заложен в културата на банката. Тя навлезе на руския пазар през 1996 г., доста по-рано от повечето си конкуренти, и се разширяваше толкова бързо, колкото можеше - често за сметка на надлежната проверка или внимателното проучване на клиентите си, казват критиците. "Купувам време", казва Степич пред списание Euromoney през 2007 г., когато е запитан за бързината на вземане на решения. През 2006 г. лицензът й беше отнет за по-малко от месец, за да реши, че иска да придобие руската Импексбанк и нейните 200 клона за 563 млн. долара.

Реално тя не бързаше и да излиза от Русия. "Банката не е щанд за колбаси, който може да бъде затворен за една седмица", каза Щробл, който стана главен изпълнителен директор през 2017 г., безцеремонно пред репортер през март миналата година.

В края на март ситуацията, изглежда, се променя, защото австрийската банка обяви, че ще се раздели с бизнеса си в Русия след съобщения, че е била предупредена от ЕЦБ. "Решихме да работим по потенциална транзакция, резултатът от която ще бъде продажбата или отделянето (от групата) на руската "Райфайзенбанк" и деконсолидирането й от RBI", каза Щробл на годишното общо събрание на акционерите.

Упоритостта в Русия се е отплатила на Raiffeisen в миналото. "След финансовата криза от 1998 г. тя беше една от малкото западни банки, които не затвориха. Така че нежеланието й да напусне сега отразява очакванията й, надеждата й, че може да преодолее бурята", посочва Хау от VE Insight.

Освен това в Австрия Raiffeisen не беше подложена на натиск да действа. През януари влиятелната Австрийска търговска камара рекламираше пътуване със ски до Москва за своите членове, за да им помогне да установят бизнес контакти.

Натискът от страна на правителството също беше слаб. На Raiffeisen помага фактът, че много австрийски депутати и министри имат близки връзки с банката. Raiffeisen се счита за "домашната банка" на управляващата Австрийска народна партия. Освен това има и по-особена структура на собствеността. Само 41.2% от акциите на банката се търгуват публично. Останалата част е собственост на сложна мрежа от регионални дъщерни банки на Raiffeisen в Австрия. Опитът да се разбере кой всъщност управлява - пошегува се един висш австрийски корпоративен съветник - "е изкуство, което аз наричам Райфайзенология". Ситуацията означава, че Raiffeisen няма защо да се страхува от активността на акционерите.

"Ситуацията е изключително сложна, разбира се", казва Хелмут Брандщетер, австрийски депутат от либералната партия "Неос", който води кампания за по-твърда позиция спрямо Русия. Но според него истинският въпрос не е какво е направила или не Raiffeisen през последната година, а по-скоро през последните няколко години. "Ръководството на Raiffeisen трябва да си зададе въпроса защо изобщо руският им бизнес стана толкова важен."