Голямата ревизия на XXI век
Извън директно засегнатите от войната в Украйна Европа ще бъде регионът, който ще бъде най-много променен от руската агресия
Йошка Фишер
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Знаеше ли какво прави руският президент Владимир Путин, когато нареди пълномащабна инвазия в Украйна миналия 24 февруари? Това решение бе повратен момент за Европа. За първи път от осем десетилетия на континента избухна голяма наземна война, разбивайки илюзията на европейците за мир със сила, съответстваща на силата на руските бомби, избухващи в украинските села и градове.
Очевидно Путин не можеше да направи нищо друго от Русия освен една въоръжена, страховита, авторитарна световна сила. Но постигането на този статут изисква руска хегемония в Източна Европа - съживяване на имперското наследство на царистка Русия и Съветския съюз, за което Путин се нуждае от Украйна. Той обаче подцени украинската готовност за борба и саможертва в името на свободата и независимостта. Това заедно с подкрепата на НАТО и ЕС му попречи да постигне целта си.
Три дни след инвазията германският канцлер Олаф Шолц точно улови момента в своята реч пред парламента: "Живеем във вододелна ера. А това означава, че светът след това вече няма да бъде същият, както преди." Всъщност войната в Украйна се оказа много повече от това, което си мислеха повечето хора, включително Шолц, преди 13 месеца.
Разбира се, преди всичко битката е за оцеляването на украинския народ и за бъдещето на родината му. Но също така е за бъдещето на международния ред. Ще възтържествува ли насилието над закона и можем ли да се върнем към трайния мир, основаващ се на нормите и договорите? И какви ще са по-широките геополитически последици? Руската инвазия представлява първата голяма ревизия на XXI век, а сега Китай и Русия влязоха в по-задълбочен, макар и неформален съюз, за да се противопоставят на доминацията на САЩ и Запада.
Тази борба - тоест съживяване на политиките от студената война, е вградена в двете големи глобални трансформации - дигитализацията на всички сфери на модерния живот и последната криза на индустриалното общество, захранвано от изкопаемите горива.
Освен това войната на Русия разкрива една много по-сложна международна картина. Важни развиващи се икономики, като например Бразилия, Индия и Южна Африка, отказват да заемат ясна позиция.Това се отнася и за повече страни от Персийския залив. Всички те стриктно се придържат към своите национални интереси. Когато преценяват новия конфликт между великите сили, виждат не само икономически предимства (по-евтини петролни и газови доставки от санкционираната Русия), но също така и възможност да подкрепят своите собствени геополитически и дипломатически позиции.
Няма съмнение, че т.нар. Глобален юг ще изиграе съществена роля в зараждащата се битка за доминация през XXI век - това вече е очевидно след 13 месеца на война в Украйна. За съжаление много от тези държави и региони ще си спомнят отношението, което са получили от Запада в недалечното минало, и особено от неговата водеща сила САЩ. Тяхното участие в противопоставянето на сили като Китай не може да бъде взето за даденост, а трябва да бъде спечелено.
Във всички случаи извън тези, които са директно засегнати от военните действия в Украйна, Европа ще бъде регионът, който ще бъде най-силно променен от руската агресия. Войната се води в нейния непосредствен район и бе започната от един авторитарен режим с напълно различни от нейните ценности. На фона на разбитите илюзии за мир задачата на Европа сега е да преодолее вътрешното си разделение и своята беззащитност възможно най-бързо. Тя трябва да стане геополитическа сила, която е способна да се защитава и да сдържа чуждата агресия, включително чрез ядрени мощности.
Това няма да бъде лесно, а пътят напред е пълен с рискове. Ами ако се случат някои от най-лошите сценарии? Какво ще прави Европа, ако друг изолационист с мотото "Америка на първо място" бъде избран в Белия дом догодина, последван от възкачването на френския десен националистически лидер Марин льо Пен в Елисейския дворец? Този вариант е явна възможност.
Ако Русия не успее да победи Украйна на бойното поле, войната в крайна сметка ще трябва да бъде приключена чрез трудни преговори. Какъвто и да е изходът, Европа ще живее в един различен свят, както предрече Шолц. Тя трябва да се настрои за съществуването на постоянна заплаха от Изток, независимо дали начело е Путин, или него наследник.
Въпреки че ЕС ще е спечелил по-голяма вътрешна стабилност, неговият основен характер ще се е променил. Сигурността ще бъде централна грижа за близкото бъдеще. Брюксел ще трябва да започне да мисли за себе си като за геополитическа сила и като за отбранителна общност, работеща в тесни връзки с НАТО. Неговата идентичност вече няма да бъде дефинирана основно от икономическата му общност, общия пазар и митническия съюз.
В момента тече голяма ревизия на световния ред. Ако тази борба се развие според традиционната политика на проява на сила, всички ще бъдем по-зле. Сътрудничеството трябва да вземе надмощие, ако искаме да създадем един ред, който да бъде адекватен на огромните икономически, отбранителни и климатични предизвикателства на XXI век.
1 коментар
Йошка Фишер забравя, че война в Европа имаше и в бившата Югославия, в Молдова, Грузия, Армения/Азербайджан, Кипър. Старата ЗЕ не направи много, но и в някаква степен изкупи и превърна ИЕ в новите колонии, а икономическото развитие беше насочено към Китай... а корупцията и угодничеството им пред Путлер позволиха Русия да запази и разшири влиянието си в цяла Европа.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.