Голямата ревизия на XXI век

Три дни след инвазията германският канцлер Олаф Шолц точно улови момента в своята реч пред парламента: "Живеем във вододелна ера. А това означава, че светът след това вече няма да бъде същият, както преди." Всъщност войната в Украйна се оказа много повече от това, което си мислеха повечето хора, включително Шолц, преди 13 месеца.

Разбира се, преди всичко битката е за оцеляването на украинския народ и за бъдещето на родината му. Но също така е за бъдещето на международния ред. Ще възтържествува ли насилието над закона и можем ли да се върнем към трайния мир, основаващ се на нормите и договорите? И какви ще са по-широките геополитически последици? Руската инвазия представлява първата голяма ревизия на XXI век, а сега Китай и Русия влязоха в по-задълбочен, макар и неформален съюз, за да се противопоставят на доминацията на САЩ и Запада.

Тази борба - тоест съживяване на политиките от студената война, е вградена в двете големи глобални трансформации - дигитализацията на всички сфери на модерния живот и последната криза на индустриалното общество, захранвано от изкопаемите горива.

Освен това войната на Русия разкрива една много по-сложна международна картина. Важни развиващи се икономики, като например Бразилия, Индия и Южна Африка, отказват да заемат ясна позиция.Това се отнася и за повече страни от Персийския залив. Всички те стриктно се придържат към своите национални интереси. Когато преценяват новия конфликт между великите сили, виждат не само икономически предимства (по-евтини петролни и газови доставки от санкционираната Русия), но също така и възможност да подкрепят своите собствени геополитически и дипломатически позиции.

Няма съмнение, че т.нар. Глобален юг ще изиграе съществена роля в зараждащата се битка за доминация през XXI век - това вече е очевидно след 13 месеца на война в Украйна. За съжаление много от тези държави и региони ще си спомнят отношението, което са получили от Запада в недалечното минало, и особено от неговата водеща сила САЩ. Тяхното участие в противопоставянето на сили като Китай не може да бъде взето за даденост, а трябва да бъде спечелено.

Във всички случаи извън тези, които са директно засегнати от военните действия в Украйна, Европа ще бъде регионът, който ще бъде най-силно променен от руската агресия. Войната се води в нейния непосредствен район и бе започната от един авторитарен режим с напълно различни от нейните ценности. На фона на разбитите илюзии за мир задачата на Европа сега е да преодолее вътрешното си разделение и своята беззащитност възможно най-бързо. Тя трябва да стане геополитическа сила, която е способна да се защитава и да сдържа чуждата агресия, включително чрез ядрени мощности.

Това няма да бъде лесно, а пътят напред е пълен с рискове. Ами ако се случат някои от най-лошите сценарии? Какво ще прави Европа, ако друг изолационист с мотото "Америка на първо място" бъде избран в Белия дом догодина, последван от възкачването на френския десен националистически лидер Марин льо Пен в Елисейския дворец? Този вариант е явна възможност.

Ако Русия не успее да победи Украйна на бойното поле, войната в крайна сметка ще трябва да бъде приключена чрез трудни преговори. Какъвто и да е изходът, Европа ще живее в един различен свят, както предрече Шолц. Тя трябва да се настрои за съществуването на постоянна заплаха от Изток, независимо дали начело е Путин, или него наследник.

Въпреки че ЕС ще е спечелил по-голяма вътрешна стабилност, неговият основен характер ще се е променил. Сигурността ще бъде централна грижа за близкото бъдеще. Брюксел ще трябва да започне да мисли за себе си като за геополитическа сила и като за отбранителна общност, работеща в тесни връзки с НАТО. Неговата идентичност вече няма да бъде дефинирана основно от икономическата му общност, общия пазар и митническия съюз.

В момента тече голяма ревизия на световния ред. Ако тази борба се развие според традиционната политика на проява на сила, всички ще бъдем по-зле. Сътрудничеството трябва да вземе надмощие, ако искаме да създадем един ред, който да бъде адекватен на огромните икономически, отбранителни и климатични предизвикателства на XXI век.