Как Си Цзинпин си представя новия световен ред

Позицията на Си в Москва до голяма степен попари надеждата, че Китай - след като посредничи за сключването на сделка между Саудитска Арабия и Иран, може да действа като надежден миротворец в Украйна. Анализатори са на мнение, че с демонстрираната подкрепа за Москва Си Цзинпин прави още по-голям разрива с търговските партньори в Европа и САЩ, от които зависи икономическият растеж на страната.

Скритите намерения на Си

Все пак истинските намерения на Си Цзинпин остават скрити. Макар да декларира неутралитет, той все още отказва да осъди руската инвазия. И дори ако Си спре да изпраща оръжия на Русия, той вероятно ще предложи повече невоенна подкрепа, за да подпомогне войната на Путин. Въпреки че Китай до голяма степен избягва да нарушава западните санкции срещу Русия, той не се е присъединил към тях. Всъщност Пекин помага на Москва да компенсира тяхното въздействие, като купува повече петрол и газ и ѝ продава повече електроника и други стоки.

The Economist отбелязва, че позицията на Си тревожи някои представители на китайския елит. Тя подкопава твърдението на страната, че провежда външна политика, основана на зачитане на суверенитета, и подкопава гаранцията, която тя даде през 2013 г., че ще помогне на Украйна, ако бъде заплашена от ядрена атака. Това прави опитите на Китай да откъсне Европа от САЩ много по-трудни. Китайските стратези са наясно и с непредсказуемата политика и мрачните икономически перспективи на Русия. Въоръжаването ѝ би изложило Китай на тежки санкции от страна на САЩ и Европейския съюз - двата ѝ най-големи търговски партньора, което би попречило на усилията за съживяване на икономиката.

Вероятно сметките на Си са доминирани от убеждението му, че Китай е изправен пред дългосрочна конфронтация с Америка, която може да доведе до война за Тайван. В този контекст Русия, която е младши партньор в отношенията с Китай, все още представлява незаменим източник на енергия, военни технологии и дипломатическа подкрепа. Затова и анализатори смятат, че Си може да няма интерес от прекратяване на конфликта в Украйна и едновременно с това Китай иска да гарантира, че Путин ще остане на власт. Ако Путин бъде свален от управлението, може да се стигне до нестабилност на обширната северна граница на Китай с Русия. Най-лошият вариант е в Кремъл да се появи прозападен лидер, изкушен да помогне на САЩ да ограничат китайската мощ.

За Си Америка представлява най-значимата потенциална заплаха, а Китай няма друга голяма сила на своя страна, която да му помогне да се противопостави на западния икономически или военен натиск. Затова, вместо да влошава отношенията с Русия, Си, изглежда, ги укрепва, като същевременно се възползва от грешните изчисления на Москва в Украйна, за да промени баланса на силите в своя полза. Лесно е да се разбере защо го прави - Си си осигури достъп до енергийни доставки с отстъпка и почти сигурно е получил уверение, че Путин ще го подкрепи дипломатически в потенциален военен конфликт с Тайван.

Икономическа зависимост

На пръв поглед Китай се справя много добре с икономиката си, но реалността през последните години е малко по-различна. До идването на власт на Си икономическите реформи и отварянето на страната към външния свят вървяха ръка за ръка. Сега и двете политики са застрашени. Сегашният китайски лидер отмени много от политиките, които стимулираха икономическия възход на Китай. По време на посещението си в Москва Си също така сближи страната си с Русия, като същевременно отчуждава държавите, които помогнаха на Китай да се развие през последните четири десетилетия.

Перспективата за международна изолация не се харесва на мнозина в Китай. Те се притесняват, че Китай се е озовал в "грешния" лагер, точно както се е случило, след като комунистическата партия поема управлението на страната през 1949 г. и се присъединява към съветския блок, за да се стигне до разрив, а след това и до граничен сблъсък със Съветския съюз.

"Линията на разцепление между двата лагера става все по-остра", казва пред The New York Times Ху Вей, политолог от Шанхай. "Отдавна казвам, че ако Китай не може да направи гъвкав избор във войната между Русия и Украйна, той ще бъде допълнително изолиран."

В момента Китай преживява спад както в износа, така и в преките чуждестранни инвестиции, тъй като много мултинационални компании изнасят част или всички свои вериги за доставки от страната. Икономическата политика на Пекин стана много по-непредсказуема при управлението на Си, особено по време на блокадите заради "нулевия ковид" през миналата година. А комбинацията от американски търговски мита и контрол на износа направи навигацията в Китай трудна за мултинационалните компании.

"Пандемията ковид-19 и войната в Украйна засилиха негативното възприятие на Китай в Европейския съюз", пишат в доклад група китайски изследователи. "Имиджът на Китай в Европа е повлиян от връзката му с Русия." Либерално настроените китайци казват, че отказът на Китай да осъди руската инвазия и приятелството на Си с руския президент Путин са направили изграждането на съюзи от страна на САЩ много по-лесно - и са направили собствения им живот много по-труден.

Новият подход на Китай

Позицията на Китай за войната в Украйна е само един от примерите за новия подход на Пекин към външната политика. Внимание заслужават две събития в рамките на няколко дни. Първото - на 10 март Китай посредничи за сключване на споразумение между два дългогодишни съперника - Иран и Саудитска Арабия, която е знак за намаленото влияние на Запада в Близкия изток. Само пет дни по-късно Си Цзинпин представи "Инициативата за глобална сигурност", според която държавите трябва да се "въздържат от налагане на собствените си ценности или модели на другите и от разпалване на идеологическа конфронтация".

Анализаторите обръщат внимание, че подходът на Китай е систематичен и идеологически, като цели светът да се движи в посока на изоставяне на универсалните ценности и да се ръководи от балансиране на интересите на великите сили. Освен това Пекин лансира и "Инициативата за глобално развитие" - тя популяризира китайския модел на икономически растеж, който работи добре с автократични държави, без да поставя условия.

Тези виждания на Пекин имат по-голяма подкрепа извън Запада, отколкото мнозина предполагат. Западът демонстрира решителност по отношение на Украйна, но много страни, включително България, имат двойствени позиции за войната. Най-малко 100 държави, на които се падат 40% от световния брутен вътрешен продукт, не прилагат изцяло санкциите. Тази ситуация създава пространство за действие за Китай.

Държавите, които са изправени пред пряка заплаха за сигурността от страна на Китай - като Индия и Япония, се очаква да станат още по-внимателни. Тъй като Пекин почти винаги подкрепя управляващите елити, колкото и жестоки да са те, неговият подход не е особено привлекателен за обикновените хора по света.

Което не означава, че трябва да се подценяват опасностите, които крие визията на Китай за нов световен ред, както и атрактивността му за редица държави. В дългосрочен план Западът е нужно да опровергае обвинението, че глобалните правила служат само на неговите интереси, и да разкрие слабостите на визията за света, която Китай и Русия насърчават.