Сменената концепция за прокуратурата във Великото народно събрание през 1991 г.

На първо четене в проекта за конституция е прието прокурорите да са към съдилищата, но при второто са правно изравнени със съдиите

Иван Гешев стана главен прокурор след Сотир Цацаров, поемайки щафетата на бездействието срещу корупцията по високите етажи на властта.
Иван Гешев стана главен прокурор след Сотир Цацаров, поемайки щафетата на бездействието срещу корупцията по високите етажи на властта.
Иван Гешев стана главен прокурор след Сотир Цацаров, поемайки щафетата на бездействието срещу корупцията по високите етажи на властта.    ©  Велко Ангелов
Иван Гешев стана главен прокурор след Сотир Цацаров, поемайки щафетата на бездействието срещу корупцията по високите етажи на властта.    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проф. Екатерина Михайлова, конституционалист и бивш депутат, за проекта на Нов български университет и Съюза на съдиите в България с документални интервюта с депутати и експерти от Седмото ВНС, приело сегашната конституция, пред "Дневник"

От всички интервюирани депутати от VII Велико народно събрание, както и експерти към конституционната комисия, може да се направи извод, че идеята е била да се устрои независима съдебна власт в демократична и правова държава. Повечето усилия са били насочени към промяна на политическата среда - многопартийна политическа система, провеждане на свободни избори, гарантиране на основните права и свободи, плуралистична политическа среда. Как да бъде устроена и да функционира съдебната власт са оставили това да решат юристите в професионален дебат. От стенограмите на VII ВНС, а и от разказите на интервюираните се разбира, че има разлика между първоначалния вариант на структурата на съдебната власт и това, което е прието по-късно. На първо четене в конституционния проект е утвърдена концепция, която конструира "прокурори КЪМ съдилищата". Според свидетелствата тази формулировка възпроизвежда модела, който е действал по време на Търновската конституция. В документалните интервюта в детайли е обяснено каква е сърцевината на тази идея и защо тя е посрещната от прокуратурата със "силен отпор" и опасения, че ще бъде обезличена. Така се стига до промяната при второто четене, когато е прието, че "структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата". Концепцията КЪМ изключва главният прокурор да разполага със самостоятелен апарат, а също и не би дала еднакво правно положение на прокурорите и съдиите.

Въпросът за отчетността и отговорността на главния прокурор е бил предмет на дебат и спорове във ВНС - както в конституционната комисия, така и в пленарната зала. Не е имало спор по въпроса дали мястото на прокуратурата е в съдебната власт - всички са смятали, че мястото ѝ е там. Споровете са били дали Народното събрание да избира главния прокурор, каквато е била практиката дотогава, или нов кадрови орган на съдебната власт. Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, но накрая депутатите решават и то да бъде в съдебната власт.

Задачата на това изследване не е да се съберат вижданията на участниците за промяна на конституцията, а да осветлим какъв е бил замисълът, когато тя е създавана. Разбира се, няма как да се остане само в миналото и мнозина споделят своите възгледи. Споделено беше разбирането, че е добре професионалната общност да се обедини, по възможност с предложения, които да са на базата на техния опит. И още нещо - идеите и предложенията да не се ограничават до механизмите за устройство на съответните органи, а да се насочат и към проблемите от правоприлагането и законовите норми.

Искането за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор е за да не бъде оставен един от органите на държавната власт без възможност за търсене на отговорност. Това са и критики, и препоръки към България от европейските институции в посока за утвърждаване на правовата държава.

Иначе по-големият въпрос е как да се накарат да работят ефективно и качествено институциите. И тук трябва да се търсят решения не само в полето на съдебната власт, тъй като виждаме в последните две години проблема и при парламент, и при правителства. Това, че те не функционират, рефлектира и върху органите на управление на съдебната власт, а така също и върху много други държавни институции. Множество институции, регулатори, комисии са с изтекли мандати и няма кой да изпълни законовите ангажименти към тях. Това не са просто задължения към съответните държавни органи, а е отговорност към българските граждани.

Неработещи институции е равно на създаването на проблеми за много физически и юридически лица. И тук следва въпросът - ще могат ли нашите избраници да погледнат към професионалистите и към лица с авторитет и добра репутация, за да бъдат избрани в тези органи, или ще сме свидетели на нещо, което срина в голяма степен доверието към политиците - партийна подялба на позиции и раздаването им на верни на съответните партии лица.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател
    • + 1

    Десислава Пиронева – заместник на главния прокурор Иван Гешев и ръководител на Върховната административна прокуратура (ВАП) е ползвала четири години евтино общинско жилище, докато е трупала пари за нов апартамент.
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10161557930401189

    Нередност?
  • 2
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател
    • + 1

    Синът, майката и бившата съпруга на шефа на Националната следствена служба Борислав Сарафов са станали едри строителни предприемачи и милионери. Политици от ГЕРБ им харизали скъпи имоти.
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10161542945826189

    Нередност?
Нов коментар