Прокурорът и неговият син

Така повече от два месеца делата срещу него не могат да започнат в съда - защото е син на баща си, когото всички познават. В момента Михайлов е в ареста, след като проверка установи, че той е нарушил домашния си арест, въпреки че е с гривна за проследяване.

Същественото в този случай далеч не е свързано с конкретните дела срещу един млад, но сериен хулиган и побойник. Този случай е емблематичен за правосъдието по няколко причини. Първо, жителите на Перник са убедени, че Васил Михайлов от години вилнее безнаказано в града и системно тормози различни хора заради баща си - прокурор, а това - логично, далеч не повишава авторитета на правосъдието. Васил Михайлов влезе в ареста след дълго бездействие на институциите и едва след като кметът на Перник Станислав Владимиров обяви, че ще поведе протест срещу насилието в града. Това се случи и след като пернишкият футболен треньор Румен Андонов бе пребит от Михайлов-младши и приет в "Пирогов". След задържането на 18-годишния младеж започнаха да се появяват оплаквания от пострадали и свидетелски показания за побои и заплахи, включително снимани с телефони. Всичко говори за системен тормоз над жители на Перник.

Второ, случаят на сина Васил много прилича на случая на бащата Бисер Михайлов, който преди около 12 години беше шумно задържан, обвинен в лихварство и изнудване със заплахи, разжалван в редови прокурор, разследван, а после оневинен от прокуратурата и съда и възстановен на същата началническа позиция. Навремето случаят с Бисер Михайлов предизвика голям обществен скандал. Днес фактите може би се помнят само от някои жители на Перник. В България винаги така се случва - шумните обвинения се отразяват напоително, а от развитието на делото, дори когато става дума за важен публичен пост, почти никой не се интересува. Още повече че то се появява, когато вече скандалът отдавна е затихнал, затулен от други новини, а обществото го е забравило.

Забравеният случай с Бисер Михайлов

На 9 септември 2010 г. при операция на МВР, ДАНС и под наблюдението на Софийската градска прокуратура бе задържан заместник окръжният прокурор на Перник Бисер Михайлов по обвинение за лихварство и изнудване. По-късно срещу Михайлов е повдигнато обвинение само за изнудване и той е пуснат под гаранция от 5000 лева.

Според обясненията на прокуратурата и МВР Михайлов дал назаем 30 000 лева на съгражданин срещу месечна лихва от 3700 лева. Човекът не успял да се издължи и се укрил, а Михайлов започнал да заплашва съпругата му. Според говорителката на главния прокурор Борис Велчев (от това време) Стелияна Кожухарова: "Заплахите са били за заливане с киселина и отвличане на детето й."

Същия ден бил обискиран и домът на брата на Михайлов, където били открити са над 40 000 евро и множество записи на заповеди за различни суми. Акцията беше по време на прословутата кампания на Цветан Цветанов "МВР пикчърс", та МВР разпространи видеоматериал от задържането на брата на Бисер Михайлов, който също се казва Васил Михайлов като племенника си - по бельо и с лице към стената на къщата.

Още същия ден медиите припомниха, че Михайлов е бил прокурор по делото на обвинения за три убийства прословут пернишки бандит Станислав Ангелов-Сиси, който също бе обвинен, че давал пари срещу огромна лихва. Някои медии цитираха свои източници в града, според които Бисер Михайлов често парадирал с власт и благосъстояние в нощните заведения. Тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров заяви пред медиите: "Хората в Перник и региона знаят много добре двамата с какво се занимават. [...] Интересно как братята с толкова малки доходи държат в гаражите си джипове за 100 000 лева, висококачествено ловно оръжие и имат басейни."

Паралелно с разследването ВСС започна дисциплинарно производство срещу Бисер Михайлов за нарушаване на етичните правила за поведение на магистрата, изискванията за почтеност и благоприличие. Производството е прекратено до приключване на наказателното производство, възобновено е от следващия ВСС, който решава да не го наказва с уволнение от прокуратурата, каквото е предложението, а само с освобождаване от началническата позиция на зам.-ръководител на Пернишката окръжна прокуратура.

Междувременно прокуратурата е прекратила наказателното производство срещу Михайлов - първоначално поради недоказаност, но той обжалва и съдът променя основанието на липса на извършено престъпление. Въпреки това ВСС налага наказанието на принципа, че едно деяние може да не е престъпление, но да е дисциплинарно нарушение, а именно - нарушаване на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт.

Михайлов обжалва решението на ВСС пред Върховния административен съд, но то се потвърждава от тричленния състав на съда. Безспорно е установено, че Михайлов е давал пари срещу лихва и е заплашвал вербално съпругата на заемополучателя, се казва в решението на тричленката. Установено е било, че през 2009 г. той е дал 10 000 лв. заем срещу месечна лихва от 3000 лв. пише в решението. "Укоримостта на поведението му произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация прокурор, който е и заместник на административен ръководител на окръжна прокуратура, да дава парични заеми срещу лихва и да извършва вербални заплашителни действия срещу съпругата на лицето, което не му е върнало заетата парична сума, вместо да потърси правата си по установения гражданскоправен ред чрез съда."

Петчленният състав с председател Георги Чолаков и докладчик Севдалина Червенкова през 2014 г. обаче решава точно обратното - той отменя наказанието с мотив, че твърдението на пострадалото семейство получатели на заема се опровергава от доказателствата по прокурорското дело, където други свидетели - посочени от Михайлов и "незаинтересовани", твърдели точно обратното. От решението на петчленния състав обаче не става ясно кои точно факти са опровергани, то е много общо и неясно. А това е много важно, защото решението най-общо стъпва върху установеното в прекратеното досъдебно производство срещу Михайлов, но не бива да се забравя, че то е било за изнудване, т.е. за принуда със сила или заплаха, а не за лихварство, което е логично, защото към оня момент няма данни за системно извършване на лихварска дейност, а само за един установен случай. Но ако лихварството в този случай не е престъпление, то ВСС е установил, че даването на пари с безбожна лихва (а дори и с не чак толкова висока) от зам. окръжен прокурор е нарушение на етичния кодекс. И нищо в решението на петчленния състав не дава отговор на този въпрос.

Случаят с прокурора Бисер Михайлов беше забравен, няма данни той или брат му да са съдили прокуратурата за обезщетение. Припомниха го ексцесиите със сина му в Перник.

Нелепа институционална реакция

Точно затова си струва тази история да бъде припомнена днес, докато обществото чака развитието на делата на Михайлов-син, защото тя е показателна за абсурдния начин, по който се развиват събитията в България. Един зам.-окръжен прокурор е шумно обвинен за престъпление срещу личността, задържан, превърнат в новина номер едно с участието на много институции, а след това всичко се забравя. Още тогава обществото не получи отговор на въпросите:

• Ако Бисер Михайлов е бил невинен по повдигнатите му обвинения, то тогава МВР и ГДБОП навремето съвсем неоснователно, но и безнаказано са нанесли удар по авторитета на правосъдието.
• Ако той е бил виновен, но всичко му се е разминало, то ударът по авторитета на правосъдието е съвсем основателен, но безрезултатен, както обичайно.

12 години по-късно се оказва, че синът на прокурора тормози хората в Перник, а прокуратурата и МВР не забелязват, та се налага кметът на Перник да заплаши едва ли не с гражданско неподчинение.

През ноември главният прокурор Иван Гешев поиска оставката на Бисер Михайлов - за да "понесе своята морална отговорност" и с "ясното съзнание, че родителите не носят наказателна отговорност за своите деца". Преди това през юни м.г. ВСС освободи Михайлов от началническия пост, но той остана в системата като редови прокурор и не подаде оставка.

Само че тук въпросът е за институционалната отговорност. Наистина е недопустимо да искаш оставката на един прокурор заради прегрешенията на сина му. Сега излиза, че Бисер Михайлов е жертва на сина си и е свален от поста заради него, което е безпринципно. Въпросът, на който обаче прокуратурата и МВР все още дължат отговор на жителите на Перник, е защо прокурорският син продължително и безнаказано тормози хора, защото се оказа, че в града всеобщото мнение е, че това се дължи на институционален чадър заради баща му. И ако това е така - трябва да има санкция заради това бездействие на институциите, а не заради родствена връзка. Подобни случаи далеч не са изолирани в българските градове и тази институционална безпомощност ражда недоверие в държавността.

Междувременно по делото на Васил Михайлов, по което има вече девет обвинения, се заговори за споразумение, свидетелите стават все по-неохотни, а съдиите продължават да се отвеждат. И нещата продължават постарому за жителите на Перник и за цялата държава.