Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Великата мафиотска война" е термин, с който в италианската история се описва поредица от драматични събития, случили се от края на 70-те години до началото на 90-те. Това всъщност е и основният повод мафията да загуби огромната си доминация върху една от най-големите европейски държави. По това време организираната престъпност там е срасната с политиката, държавното управление, полицията и съдебната система. За цялата поредица от драматични събития са писани книги, снимани са филми, но също и са правени серия научни изследвания, които освен всичко друго изследват кои са причините, поради които започват войните между различните кланове. Те са най-общо две:
- контрол върху ресурси (например монополна търговия с незаконни, но и със законни стоки, включително и достъп до публични ресурси) или
- власт - средства и възможности да се пазят контролираните ресурси или да се стига до нови.
Преди да се стигне до "Великата мафиотска война" обаче, италианската история минава през друг важен период, в който самата организираната престъпност става толкова силна. Един от най-добрите италиански историци по темата за мафията - Салваторе Лупо, описва (в книгата си "Историята на мафията") как тази престъпна организация става толкова голяма и силна. Основните причини според него също са две. Първата е решението да скрият бандитизма и битовата престъпност - обикновените хора да не страдат директно от тях. По-интересната обаче е втората.
Малко след края на Втората световна война мафията започва много да помага за политическия възход на Християндемократите - центристка политическа партия, която тогава открито (също и тайно) се подкрепя от САЩ. По това време Русия (под марката СССР) финансира италианските комунисти, които имат шанс да получат сериозна подкрепа. Не се случва с решаващото участие на Християндемократите и мафията, които започват да печелят избори след избори. Разплащането обаче е скъпо.
След Втората световна война САЩ създават специални фондове за възстановяването на Европа през плана "Маршал". За южната част от Италия е учреден "Фонд за Юга", през който се финансира индустриалното и търговско развитие на страната. Раздаването на парите се поема почти изцяло от мафията. Те ги използват, за да закупят селскостопанска и строителна техника, с които след това печелят поръчки за строеж на пътища, обществени сгради и пр. В замяна осигуряват гласове. По думите на един от свидетелствалите функционери на Християндемократите само в Палермо те дават между 70 и 100 хил. гласа на всеки избори. На следващ етап в замяна започват да получават не само достъп до държавни поръчки, но и възможност да назначават близки до тях на ключови позиции в съда, така че ако стигнат до там, да получават никакви или минимални присъди.
Въпреки скандалите за връзки с мафията (хора с откровено мафиотско минало заемат понякога ключови позиции в партията) италианските християндемократи доминират политическата сцена в продължение на десетилетия - от 1946 до 1994 г., когато партията им е разпусната. (През това време между другото тя е сред основателите на Европейската народна партия.)
"Великата мафиотска война" е сред причините за разпускането на партията. Изправянето на различните фракции в мафията една срещу друга води до огромно насилие и натиск за засилване на приходите (за да има повече власт, трябват повече пари), което създава сериозно недоволство. Много разследвания доказват връзките на християндемократите с престъпността и скандалите са толкова големи, че партията просто е разпусната.
Схващате аналогиите в цялата история. През последните седмици напрежението в части от политиката и съдебната система създава впечатлението, че се оформят различни фракции, които влизат в конфликт помежду си. Дали това е началото на "голяма мафиотска война" все още не може да се каже, камо ли пък дали това е началото на края на българската "християнска" "демокрация". Сигурно е обаче, че в случващото се през последните седмици здравата част на българската политика и обществото няма водеща роля. То по-скоро изглежда като опит за прегрупиране, за да се запазят позиции - власт и ресурси. Това, което всички виждат в момента обаче, е и много нагледна демонстрация на проблемите и ако това не бъде използвано, за да се изземе инициативата по отвоюването на държавата, ще бъде пропилян много ценен шанс. (В темата на броя може да се види разбираемо описано и обяснено какво се случва в прокуратурата.)
Траекторията, по която се движи България, изглежда много подобна на завладяната от мафията Италия, но това далеч не означава, че трябва да минат 50 години (тоест още над 35), за да приключи всичко. Понякога политиката може да завърти колелото на историята и по-бързо (вижте всичко за усилията да се направи правителство в този текст).
1 коментар
Смятам,че налаганата напоследък аналогия между италианската мафия и това, на което сме свидетели в БГ днес, е просто димна завеса.
Нищо общо нямат италианската мафия с българските кални борби за власт. От колкото и планини да носи вода г-н Лазаров.
Но целенасоченото плъзване на мисленето на масите в елементарния улей с табела "мафия" ("една мафия се бие с друга, остави ги да се избият взаимно и им е** майката"), е удобен параван, зад който да се извърши преразпределението на дялове от властта.
Защото в момента се провежда подготовка точно за това.
Хайде да започнем да мислим!
Каква е функцията на Прокуратурата на РБ?
Да следи спазването на законността. Т.е. прокурорът е този, който трябва да прецени дали едно деяние е престъпление, колко обществено опасно е и да събира доказателства за обвинението, което е длъжен да изготви.
Каква е функцията на главния прокурор?
Ами най-съществената е, че е Capo di tutti capi в ПБР, т.е. може да нареди (да даде методически указания) на ВСЕКИ един български прокурор, независимо от мястото му в йерархията и географския му район как да подходи при разглеждането на едно дело. Казано с други думи - да го запуши, ако местният прокурор се е престарал или да го хиперактивира, ако трябва да се удари някого.
Започва ли да ви става ясно защо циреят се пукна тъкмо в прокуратурата, а не в МРРБ, например, което раздава стотици милиони на 4-5 гранде строителни фирми и после още толкова, за да ремонтират направеното? Защото прокуратурата може да спре този Нил от пари. А може и да го насочи другаде...
Тези функции на ПРБ и на гл.прокурор са записани в Конституцията на РБ и ако този уродлив механизъм трябва да се промени, нужно е ВНС, от което всички политици бягат като дявол от тамян.
Защо?
Едно - защото не са визионери и им е trans penis, както е казал Гай Юлий в идентична ситуация, и
Второ - гледат днес и сега да се възползват от благините на властта.
Кой да направи конституционната промяна? Герб ли, дето през 2020 написаха нова "конституция" за две седмици? Или Христос Иванов, чиято правна мисъл е блокирала до разделяне на квоти - през 2015 на ВСС на прокурорска и съдийска (и така облекчи назначаването на Гешев няколко години по-късно) и сега е замислил още едно разделяне? Киро и Асен, sorry, не мога да ги сложа в едно изречение с Конституция...
И тъй като и няма кой, а и отсъства желание да се променят кардинално нещата към по-добро, се отива на преелементарното овладяване на властови позиции. Първо тази на главния прокурор.
Разбира се, Нощта на дългите ножове (по КК) ще си случимного по-тихичко, ако общественото внимание е пратено да гони Михаля, като се ангажира с някакви уж "мафиотски войни".
Благодаря за димката, г-н Лазаров.
Аз лично очаквах доста повече...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.