Коментар | Мъката на съдебната реформа: Когато гущерът не може да скъса опашката си

През март 1995 г. в. "Дума" публикува статия от Илия Павлов, в която президентът на "Мултигруп" призовава държавата да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали, а самите те да се откажат от престъпния си бизнес - така, както гущерът си къса опашката. Речено - сторено. Но авторът, убит показно няколко години по-късно, беше пропуснал да спомене, че това всъщност е трик за заблуждаване на противника, след който расте нова опашка. С времето престъпният гущер не само оцеля, но се настани и в управлението на държавата - там главата и опашката се сляха в едно, което направи трика с късането опасен.

Това всъщност е проблемът със съдебната реформа, който измъчва гущерското мнозинство в парламента. Принудено от обстоятелствата около милиардите от плана за възстановяване, които е калкулирало в светлото си бъдеще, то трябва да измисли как да отреже най-важната си опашка - главния прокурор, и да я смени с нова, без да засегне главата.

В интересния "бунт" срещу Иван Гешев на дългогодишния му съратник в прокурорските скандали Борислав Сарафов може да се види заявка за подобна регенерация. Още повече че в предишния парламент ГЕРБ, ДПС и БСП подкрепиха идеята на лидера на "Възраждане" именно шефът на следствието, който пост заема Сарафов, да разследва главния прокурор, но времето не стигна за второто четене.

Гешев обаче не пропусна да напомни, че контролира ключови точки в главата. Както в продължение на 17 години например не забелязваше извращенията, които държавата и общинските съвети на ГЕРБ извършиха с Пловдивския панаир, за да го дарят на почетния консул на Русия в града (и руски гражданин) Георги Гергов, така в сряда прокуратурата внезапно се самосезира по казуса. Не че, разбира се, нещо сериозно ще произтече от това. То е само напомняне, че в симбиозата между съдебната и политическата власт всяко положение е споделено.