🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Уроците от войната в Украйна за бюджетите за отбрана на Запада

Глобалните отбранителни разходи може да се вдигат с 200 - 700 млрд. долара на година

В един неконтролируем свят либералните демокрации трябва да решат как да увеличат своята сигурност въпреки другите належащи нужди на обществото
В един неконтролируем свят либералните демокрации трябва да решат как да увеличат своята сигурност въпреки другите належащи нужди на обществото
В един неконтролируем свят либералните демокрации трябва да решат как да увеличат своята сигурност въпреки другите належащи нужди на обществото    ©  Reuters
В един неконтролируем свят либералните демокрации трябва да решат как да увеличат своята сигурност въпреки другите належащи нужди на обществото    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Светът се въоръжава. Дивидентите от мира, на които се радвахме след края на студената война, както и отклоняването в други области на пари, предназначени за отбрана, са към края си. Нашите изчисления показват, че глобалните разходи за отбрана може да се вдигат с 200 - 700 млрд. долара на година, или с 9-32%. Виновна за това е усложнената геополитика, особено с руската инвазия в Украйна и китайското дрънкане на оръжия във връзка с Тайван.

САЩ и Китай се надпреварват за военно надмощие в Азия. Европейските страни срещат трудности с изпълнението на целите на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП. Полша се е прицелила в 4% и иска да удвои своите въоръжени сили. Отбранителният бюджет на Япония ще се покачи с поне две трети до 2027 г., което може да постави страната на трето място по разходи в света. Австралия разработва скъпи ядрени подводници с американците и британците.

За западните правителства обаче няма да им е лесно намирането на още пари за оръжия. Те трябва да плащат лихви върху дълговете си и да се справят с фискален натиск, който не съществуваше през 80-те години на миналия век - като например нуждата от грижа за застаряващото население и борбата с климатичните промени. Как да се постигне най-добрата цена за отбранителните разходи през 20-те години на XXI век?

За западните правителства няма да бъде лесно намирането на още пари за оръжия.

Войната в Украйна дава някои насоки. Първият приоритет за западните правителства е да презаредят изразходвания арсенал и да стимулират фабриките за производството на снаряди и ракети. Войната изяжда големи количества от мунициите. Украйна например изразходва грубо по толкова 155 мм артилерийски снаряди за месец, колкото САЩ могат да произведат за година. При евентуална война с Китай заради Тайван американците могат да свършат жизненоважните противокорабни ракети до дни. Увеличаване на производството изисква сигурност за индустрията под формата на многогодишни договори, както и премахване на пречките в производствения процес.

След това правителствата трябва да реформират договорите за доставки и да разтърсят удобната структура на отбранителната индустрия. Западните оръжия са доказали своята стойност в Украйна, а войната се оказа "бойна лаборатория" за нови идеи. И все пак доставките продължават да са бавни и скъпи. Едни нови участници в процеса, особено някои динамични технологични компании, могат да прекратят монопола на големите изпълнители. Правителствата трябва да приветстват притока на рисков капитал в експерименталните отбранителни стартъпи, както и да приемат, че някои неуспехи са неизбежни.

И накрая, западните страни трябва да създадат нещо като единен пазар за отбрана, който да насърчи мащаба и конкуренцията. Общите стандарти, които НАТО може да помогне да се определят, са част от всичко това. Украйна например е запозната с всички несъответствия в западните оръжия заради смесените доставки, които получава като помощ. Само един пример - американските танкове вървят на бензин, европейските - на дизел.

Създаването на един интегриран пазар също така означава усилия да се намали протекционизма. Европа загуби време заради френските опити да се изключат неевропейски фирми от плановете на ЕС да се доставят 1 млн. артилерийски снаряда на Украйна за година. Дори могъщите САЩ могат да се възползват от по-голямото сътрудничество.Страната има един доставчик на ракетни мотори за голяма част от ракетите си и закупуването от съюзниците ще направи веригите за доставки по-устойчиви. В един неконтролируем свят либералните демокрации трябва да решат как да увеличат своята сигурност въпреки другите належащи нужди на обществото. Най-добрият начин е да се обърнем към иновациите и неотклонно да следваме ефективността и мащаба.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 2
    • + 4

    Този текст определено не е предназначен за българска публика, която е доста по-интелигентна, за да бъде плакната с подобни ментални иригации.

    Две неща само - едното фактологично, другото ментално:

    1. Фактологичното
    Военният бюджет на САЩ е в пъти по-голям от сбора на военните бюджети на РФ и КНР, обявени горе като "главните заплахи за демокрацията" (в нейната американска версия). А като към американските почти трилион военни разходи се прибавят и бюджетите на съюзниците им от Нато, сметкте обезсмислят всичко, написано в рупора на неолиберализма The Economist.

    Защото хора, които могат да мислят и да правят аритметични действия от първи ред (събиране и изваждане), няма как да приемат, че най-въоръженият и с най-големи военни разходи и към момента ВОЕНЕН СЪЮЗ може да бъде застрашен от някоя от двете цитирани като заплаха държави.

    Мисля, че нагнетяването на напрежение сред съюзниците в Нато е продиктувано от нещо елементарно за разбиране - увеличените военни бюджети ще бъдат предназначени за купуване на още оръжия от американския ВПК. Да, непроизведено оръжие. По отработената схема с БГ Ф-16: парите напред година преди да започне строежа на завода, в който ще се произведат самолетите...

    2. Менталното
    Само с пари не става, трябва да има и хора, готови да умрат. Прокси войната на САЩ в Украина показа нагледно този проблем: Западът предпочита да си изчисти хангарите от повече или по-малко бракувани железа и да пообучи чуждо пушечно месо за съвременни камикадзета, отколкото британци, тексасци, померанци, марсилци, римляни да пълнят гробищата по чужди полета.
    Като свършат украинците, вероятно ще натикат в месомелачката остюръпите, както през Първата на Дойран срещу българските позиции стояха сенегалци, мароканци, а по-надолу и новозеландци и австралийци. По-втора ръка хора от тия в метрополията...

    Та - с две думи - уроците от прокси войната на САЩ в Украина са доста по-различни от описаните.

    P.S. US казусът с Тайван е copy-paste казусът им с Украина. Никаква фантазия! Анклавите са засипвани с оръжия, само и само местните да причинят на американските конкуренти максимални щети.
    За своя сметка, естествено!

    Нередност?
  • 2
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 3
    • + 2

    P.P.S. Твърдението ми горе, че съществена част от военните бюджети на съюзнииците ще потекат към САЩ, на мига намери родно потвърждение:

    https://www.mediapool.bg/miliardnata-sdelka-za-bronirani-mashini-se-dvizhi-vse-po-uvereno-kam-sasht-news348128.html

    Допускам, че настъпването на греблото с Ф-16 ще се повтори.

    Нередност?
  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 1
    • + 1

    Може без хора, докторе. Може само с дронове. Което и вече се случва. Путин да му мисли. Ще трябва да разпарчетосва перални, за да вади чипове и да произвежда дронове. Смях.

    Нередност?
Нов коментар