Войната в Украйна | Киев отвръща на удара
Острата фаза на украинската контраофанзива вече е видима в Запорожие, в Югозападен Донецк, в Бахмут и в... Русия. Взривяването на ВЕЦ "Каховка" обаче може да промени плановете
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Армията на Киев атакува на няколко места, Кремъл се чуди къде и как да реагира приоритетно
- Най-видимият удар в момента, изглежда, е между Запорожие и Донецк, но не е сигурно, че това ще е основното направление на контраофанзивата
- Превзетият Бахмут парадоксално скоро може да е обкръжен от Украйна
- Десантът през Днепър в посока Крим засега изглежда невъзможен заради взривяването на ВЕЦ "Каховка" и огромните наводнения в региона
След около две седмици подготвителни операции по цялата дължина на фронта и дори дълбоко във вътрешността на Русия, украинската армия като че ли наистина даде старт на дългоочакваната контраофанзива за отвоюване на обширните територии, окупирани от Кремъл. И макар въоръжените сили на Киев очевидно да не са вкарали в действие основната част от новия си западен арсенал, все по-значими нейни формирования преминават от отбрана в нападение.
- Войната | Руската армия взриви мегаязовир в Украйна, отприщвайки потоп с библейски размери
- Войната | Украйна ще получи западни изтребители по-рано от очакваното
За формално начало на контраофанзивата може да се приеме миналият уикенд. На 5 юни (понеделник) руското министерство на отбраната обяви, че украинските сили ден по-рано са провели "мащабна офанзива" в пет сектора на фронтовата линия в югозападната част на Донецка област. Военното ведомство на Путин очаквано твърди, че неговите сили са отблъснали всички украински атаки. И дори че отбраната била надзиравана лично от началника на руския генерален щаб армейски генерал Валерий Герасимов.
Удар към Мариупол. Но дали не е финт?
Версията на Киев, разбира се, е доста по-различна. Тя е подкрепена дори от първите кореспонденции на някои проруски военни блогъри. По всичко личи, че украинските въоръжени сили са започнали масиран натиск по цялата дължината на фронтовата линия в района между Гуляйполе в Запорожието, Велика Новоселивка на границата с Югозападен Донецк чак до Въгледар, където през последните месеци руските сили на няколко пъти претърпяваха тежки тактически поражения. Формированията явно са успели да навлязат на няколко километра отвъд утвърдената фронтова линия. Първоначалната информация за хода на сраженията в района е противоречива, но и от двете страни се твърди, че силите на Киев са успели да превземат селищата Новодаривка, Нескучне и Новодонецке, и то без да използват бойни формирования, по-големи от 1-2 роти. Това означава формирования от порядъка на 100-200 човека с не повече от 15 до 30 единици бронирана бойна техника.
Стратегическото предимство на този сектор от бойното поле е, че е сравнително равноотдалечен от голямата концентрация на окупационни сили край сепаратистикия мегаполис Донецк и потенциално най-вероятното (и съответно най-защитено) направление за контраатака по линията Орихив - Токмак - Мелитопол в Запорожието. Тук няма много и развита железопътна инфраструктура, което ще попречи на Москва бързо да придвижи големи подкрепления и тежка техника. Ако постигне пробив в този участък, украинската армия ще може да се насочи към ключовия пристанищен град Мариупол на Азовско море. Той има както стратегическо, така и дълбоко символно значение и за двете страни след знаменитата обсада на металургичния комбинат "Азовстал".
Украинският зам.-министър на отбраната Хана Маляр потвърди на 5 юни, че украинските сили "преминават към настъпателни действия" в някои неуточнени райони на фронта. Тя обаче очаквано не каза дали това ще е основната ос на украинската контраофанзива. Още повече в сряда секретарят на украинския Съвет за национална сигурност Олексий Данаилов изненадващо каза, че решителната контраофанзива всъщност... още не е стартирала. "Когато започнем контранастъплението, всички ще разберат за това, ще го видят", обяви той.
Обрат в Бахмут?
Хана Маляр от своя страна коментира, че руските източници активно разпространяват (дез)информация за украинската контраофанзива, за да отклонят вниманието от руските загуби в Бахмутското направление. А всъщност парадоксално именно Бахмут се оказва едно от местата, където армията на Путин в момента се намира в затруднено положение. Катализатор на този процес е изтеглянето на частната военна компания (ЧВК) "Вагнер" на олигарха Евгений Пригожин, който обяви, че след окончателното завземане на града ще се извърши ротация и частната му армия ще бъде заменена в този сектор от конвенционалните въоръжени сили. Все по-видимият разкол между собственика на наемническата фирма и генералитета на Путин, достигнала до абсурдното "арестуване" на руски командир на бригада, разпоредил... минирането на пътищата за изтегляне на "Вагнер", допълнително увеличава шансовете за голяма украинска офанзивна операция именно тук.
Въпреки формалното превземане на Бахмут, украинската армия никога не беше наистина победена в този участък от фронта. През последните месеци тя провеждаше много бавно и поетапно стратегическо отстъпление, стремейки се да нанася максимални поражения в жива сила на "Вагнер". Въоръжените сили на Киев до последно успяха да задържат позициите около селището, превърнало се в месомелачка. Там тактиките с изпращане на последователни "човешки вълни" явно не действаха ефективно, и сега украинските военни са в позиция да контраатакуват. Стратегията им обаче явно не е да се хвърлят с главата напред в кръвопролитен градски бой, а да атакуват около Бахмут по фланговете, като постепенно се опитват да отрежат логистичните пътища на застъпилата "караула" в разрушения град редовна руска армия. Защото бойните части на Путин по-скоро продължават да робуват на статичната руска доктрина, а украинците се стремят да водят бърза и мобилна война с "комбинирано" въоръжение, която все повече ще бъде улеснена с наближаването на летния сезон.
В момента Украйна със сравнителна лекота започва да си връща селища около Бахмут, които Кремъл се опитваше да завоюва месеци наред. Така под контрола на Киев попаднаха местните села Сако и Ванцети, Орихово-Василивка, Берхивка на север, както и непосредствените околности на Клишчийвка, Андрийвка и Курдюмивка на юг. Ако отбраната на редовната руска армия се пропука, в един недалечен момент Бахмут може да се окаже отрязан от запад, север и юг, а задържането му може да е не просто стратегически неразумно, а направо рисковано. Няма обаче никаква гаранция, че Киев ще нанесе основния си удар именно тук.
Табу ли е (контра)инвазията в Русия?
След като в края на май (про)украинските сили създадоха прецедент, директно нахлувайки на руска територия в района на ГКПП Грайворон, в момента подобни трансгранични рейдове зачестяват. Те започват да се случват на все по-обширна територия и с участието на все по-големи въоръжени формирования. Мащабите на тези нападения като че ли вече създават заплаха за сигурността и териториалната цялост на руската Белгородска област и усещане, че местните власти изпускат нещата от контрол.
Генералите на Путин са изправени пред тежка стратегическа дилема. Единият вариант е да изтеглят войски от фронта, рискувайки да отворят по-видими пробойни в отбраната си - например се твърди, че настоящата по-мащабна атака в Южен Донецк и Запорожието е започнала след пренасочване на войски към Бахмут. Друг курс на действие е да оставят местната полиция, жандармерия и "народно опълчение" да се оправят със ситуацията. В този случай обаче партизаните могат да "подсигурят терена", така че редовната украинска армия директно да нахлуе към самия Белгород или по посока пограничното градче Валуйки, като така заобиколи фортификациите на армейската групировка, окопана в Северен Луганск.
По всичко личи, че кремълските военачалници още се двоумят как да постъпят. В началото на седмицата проукраинският Руски доброволчески корпус (РДК) обяви, че към 5 юни продължава да действа в руски погранични селища в Белгородска област. Геолокирани кадри, публикувани в понеделник, показват бойци от партизанското формирование, действащи в Новая Таволжанка (малко руско селище на около 3 км от границата с Украйна).
Легионът "Свобода на Русия" (ЛСР), който заедно с РДК извърши въоръжения рейд в Белгородска област преди две седмици, публикува кадри, за които се твърди, че показват как бойците му нанасят удари по руски танкове и бронирани машини близо до контролно-пропускателния пункт Шебекино на около 7 км североизточно от Новая Таволжанка. Също така показа видеоклип с убит от нея висш офицер от въздушно-десантните войски - полк. Андрей Стесев. Руското военно министерство от своя страна обяви на 5 юни, че негови сили и граничната служба са отблъснали две атаки близо до Новая Таволжанка, но не опроверга твърдението на РДК, че проукраинските партизани все още свободно действат в района.
Без десант в Херсон (засега)
Всички косвени индикатори сочат, че руското военно командване е изключително изнервено от засиления натиск на украинските сили, разтеглен по стотици километри линия на съприкосновение. Ужасяващото доказателство за това е извършеното в нощта между понеделник и вторник взривяване на язовирната стена на ВЕЦ "Каховка", довело до огромно наводнение по поречието на Днепър чак до Черно море и заливане на десетки селища, включително част контролираната от Украйна регионална столица Херсон.
За момента извършителят на мащабната терористична операция не е безспорно установен, но повечето косвени доказателства, включително и оперативните данни на западните разузнавания, сочат към Русия.
С разрушаването на ВЕЦ "Каховка" осъществяването на украински десант през река Днепър поне временно ще стане невъзможен и Кремъл ще подсигури югозападния си фланг. От известно време стратезите на Зеленски тихо подготвяха почвата за евентуална подобна операция, която би създала втори фронт в тила на руската армия в Източен Херсон и Запорожието и би отворила пътя към анексирания полуостров Крим.
В резултат на настоящото наводнение изграждането на понтонни мостове поне известно време ще бъде невъзможно. Използването на катери, десантни баржи и плаващи бронетранспортьори по-скоро ще е затруднено и с намалени опции за прикритие. Големите острови по Днепър явно са недостъпни, а повечето от тях дори вероятно са напълно залети.
9 коментара
Който и да е взривил язовира, наводнението няма да е дълготрайно. Водата постепенно ще се оттече и спадне. Калта ще изсъхне. вероятно до няколко седм ще могат да се направят понтонни мостове за контранастъпление. И в крайна сметка ще се окаже, че повече са си навредили отколкото помогнали
До коментар [#1] от "uyg341160523":
Нищо няма да направят, приятел, те затова си го и взривиха.
Да пробиеш фронта в настоятата ситуация първо е много трудно.
Второ - безсмислено - и да стане - къде ще отидат укрите?..
Вярвате ли си в това, което пишете? Какъв десант през Днепър, какви пет лева?
Ако въобще е има шанс за десант, то той е сега когато предните позиции на руснаците са наводнени и минните полета унищожени. Или след като се оттегли водата и изсъхне. Но си е авантюра голяма и вероятността да попаднат после в капан е огромна. По-вероятно е украинците да са я взривили тая стена. Наводненията причиняват разрушения на проруски настроени украинци, освен че унищожиха и част от позициите на руснаците.
„За РодинУ за НАТО“ е положението и това ще ми е единствения коментар за качеството на статията.
Най-накрая слагаме началото на украинската офанзива. Тя е факт още от 4 юни, когато започнаха пробните атаки от Велика Новоселка на 31 механизирана, 37 морска пехота и елементи от 23 механизирана (основата част от тази бригада е в Авдевка да пази изтощените части от обкръжение). Първи рунд, беше осъществен най-вече с лека техника и беше неуспешен. Във вторият се включиха елементи от 68 йегер, които са в източния фланг в този сектор и даже се развърнаха почти до Угледар. От късно снощи започна атака откъм Камянске (до Днепър, под Запорожие) и Орехов водена от 128 планинска, 15 офанзивна гвардия и 65 механизирана. Така ВСУ започна офанзивни действия по целият Запорожийски фронт без Гуляйполе за момента, където се водят само артилерийски дуели.
Напредъкът на украинците е нищожен за 5 дни – не са взели напълно нито едно село, няма съществен пробив. Дори не е достигната първата сериозна отбранителна линия на руснаците. За момента ВСУ преминава междинната линия от контактната от първата истински укрепена. Конкретно в региона под Велика Новоселка, тя започва от Ремивка и Старомлиновка. След няколко дни на спекулации и видеа на стрелба по комбайни, най-накрая имаме и кадри от неутрализирани Leopard 2A4, които са изоставени подобно на AMX-10RC от първия ден. Най-вероятно попаднали в минно поле. С две думи – ВСУ тепърва разчиства минните полета и превзима буфера от контактната линия до истинската отбранителна, а вече почват да търпят значителни загуби. Колко точно е рано да се каже, защото в момента всички ще лъжат още повече, както руснаците с комбайните.
Украинците повтарят 1:1 стратегията си от Херсонската офанзива, където само с късмет направиха частичен пробив по полетата на север от Берислав. Тя беше спасена само от непрекъснатия обстрел на язовирната стена на Нова Каховка, което накара руснаците да се изтеглят сами, с минимални жертви. Вече видяхме защо го направиха, след като същата тази стена рухна преди няколко дни. ВСУ тогава даде високи жертви, за които не се говори, но косвено за тях говори факта, че участващите там подразделения бяха прегазени няколко месеца след това при Соледар.
Десантът през Херсон за украинците в момента е невъзможен или толкова рисков, че не си заслужава. ВСУ вече премести 37 бригада на морската пехота към Запорожие и 129 ТРО към Белгород миналата седмица и така намали частите в региона. Подобна операция ще може да се осъществи едва към края на месеца, когато изсъхне голяма част от сегашната водна стена и ако Киев спре шлюзовете по горната част на Днепър. Защото сега, украинците ще са лесни мишени по дългата водна преграда и няма дори да достигнат брега, който е разминиран от вълните. В Бахмут, украинците се опитват да се възползват от голямата ротация на руснаците – замяната на Вагнер с чеченците, сепаратистите и редовните части. Там участват само стари подразделения на ВСУ, нито едно от новите. Атаката е направена в стил – ако успее.
Руснаците били пред дилема, чудели се как да реагират – пълни глупости. Още на 5 юни държаната в резерв 127 мотострелкова дивизия направи контраатака при Новодонецке. Което накара ВСУ да се изтеглят оттам, прегрупират и с нови части да атакуват пак, мисля, че днес или вчера. Кремъл е развърнала едва 40-50% от частите си в Украйна или по границата с нея. Дори само с тези съединения има достатъчно наситеност и резерв. Около Белгород е цялата 3 мотострелкова дивизия. Между Ростов и Мариупол чака 90 танкова дивизия. Има още десетки бригади, които не се намират дори в дълбокия тил на руснаците в Украйна или по границата. Резерв, който може да се активира за седмица.
Ето малко прогнози за следващите фази. Ако ще има по-силна офанзива на друг фронт, то това ще е на север при Сватове, където украинците са изпратили сравнително свежите части от подготвения през зимата корпус (67, 88 механизирани и 77 въздушно-щурмова).
Фронтът в Запорожие ще е основният удар, сега ВСУ се опитва да изяде от руския буфер и да почне да отслабва с атаки първата истинска защитна линия. Това вече се прави с изброените по-горе 7 бригади има още 4 ТРО, които могат да подсилят „с месо“. След което ще прецени в кой точно един или два участъка да концентрира основния удар, което ще е втората фаза. Там ще се включат една или двете намиращите се в региона танкови бригади (1 и 3), заедно с част от новите механизирани такива. Задачата на този корпус ще е да неутрализира първата и след това втората голяма защитна линия и да отслаби последната. Третата фаза ще е парадната – най-вероятно водена от елитната 82 въздушно-щурмова, с танкове Challenger 2 и БМП-та Bradley. Нейната цел ще е да пробие в дълбочина и да се опита да прескочи основните крепости Токмак и Мелитопол и да прекъсне снабдителните линии от Крим и покрай Бердянск. След което вече ще разберем за кого ще важи изразът „С нами Бог“.
До коментар [#5] от "kuranakyumura":
Малка корекция към последния абзац - 82 е само с танкове Challenger, но и със колесните БТР Stryker, което я прави доста мобилна "на сухо". 47 механизирана е с Bradley-тата и тя може да се включи в края на втората фаза.
До коментар [#4] от "mickmick":
Прекалено внимание се обръща на наводнението като тактически военен ефект. Водата се оттича след време, което зависи от това какво правят украинците с шлюзовете по-нагоре по течението.
Същественият и то траен - до евентуалното й построяването наново - ефект от разрушаването на стената на язовира е невъзможността за водоснабдяване и хидромелиорация на огромен район от двете страни на реката. Както и на Крим. Което ме кара да мисля, че това е била целта на диверсията. Освен че селищата на левия и на десния бряг с около 100 хил жители остават без водоснабдяване, поради падане на нивото, и няколко стотин хиляди хектара чернозем остават без напояване. Половината са на западния бряг на Днепър, към който Москва няма претенции. Явно съпътстваща жертва заради спирането на водата за Крим.
До коментар [#5] от "kuranakyumura":
Моля да обясниш как се води резултатно мащабно настъпление без авиация. В телеграмата гледам колона бронирана техника в индианска нишка явно през проход в минно поле, която е попиляна от алигатори и гарги.
До коментар [#7] от "masay":
Всъщност авиацията действа от дистанция и за двете страни. Причината е, че руснаците и украинците все още следват съветската доктрина основана на А2/AD (Anti-Access/Air Denial). При нея се разчита на силна, ешелонирана и далекобойна ПВО, която създава "балон" около съюзните войски и евентуално върху противниковите. Това е доста различно от доктрината на НАТО, която е основана почти изцяло на постигането на въздушно превъзходство с изтребителна и после с щурмова авиация.
Видеата от фронта показват колона от бронирана техника, която става жертва най-вероятно на артилерия и мини. Може би действат Ка-52 "Алигатор", но от пределна дистанция и много ниска височина. Руската авиация ще засили интензивността си, когато украинците навлязат в третата фаза на своята офанзива и когато няма как да поддържат стабилен A2/AD балон над силите си. Неслучайно споменах, че тогава ще се покаже кой е достоен за "С нами Бог" мотото.
До коментар [#8] от "kuranakyumura":
Т.нар. контранаступ е пределно хилав, но пък с много жертви. След гарантирания му провал ще се каже, че това е било разузнаване с бой, а същностното настъпление предстои. Някога.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.