Коментар | Истерична омраза - това ли искахме?
Кога ли ще се научим да оценяваме политиците си според това какви проблеми решават, а не какви създават
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В какво се състоеше националният ни интерес? Надявам се, ще се съгласите - в това да преодолеем разделението помежду ни, постигнато за един век целенасочена политика на Белград. Да поведем комшиите към Европейския съюз, да станем първи инвеститори там, да обменяме култура, медии, университетски програми. А какво постигнахме с нелепото си противопоставяне Северна Македония да започне присъединителни преговори? Истерична омраза, стигаща до палежи и побоища.
- Агресивната дипломация на Северна Македония даде резултат в Германия
- Албания и незатихващият проблем с престъпните групировки
Вярно, че нашето ВМРО така се опита да оправдае участието си в коалицията с ГЕРБ; вярно, че сега други мераклии като ИТН се мъчат да яхнат омразата, за да могат да се закрепят на политическия хоризонт. Но избирателят май взе да разбира, че го занасят.
От другата страна на границата положението е още по-лошо. Като започнем от президента, който също е професионален популист като нашия, защото не носи отговорност за управлението и главно прави кухи изказвания. Ние поне успяхме с голяма мъка да прехвърлим проблема на Европа, но в Скопие самоизяждането е в разгара си. Какво пречи на тяхното ВМРО да гласува българите да влязат в конституцията като държавотворен народ наред с хървати, словенци, египтяни, черногорци и евреи? Всъщност нищо освен тежката символика - ще са отстъпили пред "бугарскиот диктат". И отново отлагат гласуването и тласкат страната си все по-дълбоко в блатото, но пък се надяват националната гордост да им помогне на следващите избори.
Има и едно по-рационално обяснение за ината и то е в липсата на симетрия. В България няма македонско малцинство, повтарят медийните говорители в Скопие - тогава защо ние да признаваме бугарското? Истината обаче е, че у нас и значително по-големи групи не са признати за малцинства, каквито са например турците или ромите. И става така, че ние налагаме на македонците принцип, който сами не спазваме.
Вместо да свършат някаква реална работа за преодоляването на безумната разпокъсаност на нашия регион, политиците продължават да черпят легитимност, насъсквайки гражданите едни срещу други, и то за съвсем безумни неща.
В македонските медии можете да срещнете опасения, че държава, съставена от много равноправни народности, рискува да се разпадне - така се случило например с Югославия. Само че защо тъкмо няколкото хиляди обявили се за българи да са проблемът, а не едната трета албанци, осемте процента турци и т.н.?
Тук има един по-дълбок проблем, който трябва да се опитаме да разберем. Република Северна Македония може да ни се стори една весела многонационална страна, еманация на балканската шарения, която чудесно се вписва в европейския принцип "единни в многообразието". Колко добре би й паснала иронична идентичност като белгийската например - страна, сглобена от три различни народа след Наполеоновите войни, където основният национален герой е Тентен от комиксите им, а национална гордост са главно бирата и шоколадите.
Но не, македонското национално строителство тръгна по мъчителния път на национализмите от XIX век, с помпозната ритуалистика и най-вече - с неспирната параноя за това, че съседи разбойници (българи, сърби, гърци, албанци) ще им отмъкнат територии. Постепенно физическата територия поотстъпи в полза на разни идеални неща като култура и идентичност, но битката за това кой какво може да отмъкне не е по-малко ожесточена.
Вместо да свършат някаква реална работа за преодоляването на безумната разпокъсаност на нашия регион, политиците продължават да черпят легитимност, насъсквайки гражданите едни срещу други, и то за съвсем безумни неща. Символ на този националистически абсурд наскоро ни поднесе проектът за пилон на Рожен - не само вреден за природата, скъп и безсмислен, но и ненужно настройващ гражданите едни срещу други.
В тази наша специфика има и един нов момент - битката срещу т.нар. политическа коректност. Отношенията преминаха в режим "право, куме, та в очи". Колкото по-брутално се изкажеш, толкова по-автентичен изглеждаш. Вярно е, че дипломацията по същество е лицемерие, но нали тя съществува, за да се предотвратяват конфликти?
И вместо да вървим напред, от ден на ден разделението се задълбочава. Кога ли ще се научим да оценяваме политиците си според това какви проблеми решават, а не какви създават?
6 коментара
Същата омраза я имаше и преди, просто някои като авторът бяха слепи или платени да не го забележат!
Да го обясня простичко, белким и Дичев го схване - в РСМ има насадена омраза към България и всичко българско от десетилетия. Подобна на нашата омраза към турците от преди 89та. Само че в пъти по-силна. Никой не очаква тя да изчезне за ден. За това беше подписан договор, който съдържа мерки за дългосрочно справяне с този пробвем - заедно честване на хора и събития от общата ни история, промяна в учебниците и в двете страни, борба с езика на образата, засилване на сътрудничеството във всички области. След подписването ги пуснахме в НАТО, а натискът върху Гърция се увеличи многократно, защото вече беше сама. И понеже имаше проблеми с дълга, тя клекна. Нещата между нас и РСМ вървяха добре около година, след което те почнаха демонстротивно да не спазват договора, както бяха правили и предишните пъти, разчитайки, че ще ни притиснат, както Гърция и ще ги пуснем. И слава Богу ние им наложихме вето! Защото иначе към омразата щеше да се добави и подигравателно презрение. Ако ние като страна-кандидат се бяхме държали като тях, още щяхме да сме извън ЕС. И вина за това положение имат точно хора като Дичев, които имат разбиране за всяка провокация от РСМ, готови са да предадат всичко българско за грантове, открито казваха, че нямало никакви проблеми с българите в РСМ и т.н иподриваха българската позиция и във, и извън страната. После не се чудете, защо Възраждане расте - като убедите обществото, че евроатлантизъм е синоним на национален нихилизъм, точно така става.
:)
Сърбия създаде една цяла държава (Македония) на базата на анти-българизма. Сърбите възпитаха поколения македонци да мразят България и всичко българско. А в България днес, българите се кланят до земята на всичко сръбско и пълнят стадиони и зали за да гледат сръбски чалгаджии и да пеят техните сръбски песни с тях, а по радиостанциите се лее сръбска чалга на килограм. Такова нещо няма дори в нито една от държавите от бивша Югославия. Наистина не сме народ, а мърша!
Доказан българофоб на чужда хранилка с претенции да е "над нещата", а всъщност обслужващ македонската линия.
"какво постигнахме с нелепото си противопоставяне Северна Македония да започне присъединителни преговори"
По-адекватно е да се зададе въпросът "Какво постигнахме с нелепия си отказ от национални интереси, допускайки РСМ до преговори за присъединяване под чужд натиск и без никакви усилия и резултати от нейна страна"? Защото България направи точно това - предостави лоста за влияние върху Скопие на Запада, с който същият да ги притиска за постигане на СОБСТВЕНИТЕ СИ геополитически, икономически и пр. интереси, с наивната надежда един ден да помисли и за нашите. И резултатът не закъсня - ескалация на антибългарската истерия на всички нива, репресии, стигащи до физическа саморазправа с етническите българи, закриване и посегателства срещу клубовете им, нови претенции за македонско малцинство в България и дори надхвърлиха пределите на РСМ с признаване на македонския език в немския парламент - враждебен акт срещу една уж членка на ЕС.
Слабостта и мекушавостта на България доведоха до там, че от публично признаване на Гоце Делчев за българин от президента и главния им преговарящ от историческата комисия, да поемат курс към агресивно клеветене на България по света и дипломатически натиск. Прецениха, че България се управлява от безгръбначни национални предатели, неспособни да възразят на евроатлантическите си господари и не сбъркаха.
Но къде е "истеричната омраза" към Гърция например? Няма такава. Вместо да послушат някоя соросоидна отрепка навремето и да ги пуснат в ЕС и НАТО без условия, гърците ги биха с пръчка през ръцете докато ги отучат от античните глупости. И днес ходят в РСМ с гордо вдигната глава. Докато Дечевци ни внушават, че само със свалени гащи и наведена поза ще ни обикнат. Да, ама никой не уважава хора или държави, които не уважават себе си. Напротив, унижават ги още повече и им взимат всичко - България е жив пример за това.
До коментар [#4] от "cccd":
Ограмоти се преди да бълваш плоскоземни тъпотии. Македонската нация я създава СФР Югославия, не Сърбия. По същия модел възникват и бошняшка, черногорска, войводинска и пр. нации на различен етап, с цел раздробяване и по-бързо формиране на обща югославска нация и самосъзнание. Тоест, не по-малко пострада и Сърбия. Второ, каква връзка има музиката, киното, спортът и пр. с история и политика? Защо не ги пиете тия хапчета бе?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.