Трудният път на евроинтеграцията за Северна Македония
Вписването на българите в основния закон среща известни пречки
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
На 23 август в Атина се проведе неофициална вечеря с доста официални гости. На сбирката в резиденцията на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис се обсъждаше бъдещето на Западните Балкани, в присъствието на почти всички лидери от региона - Северна Македония, България, Хърватия, Румъния, Косово и Босна.
Срещата маркира 20 години от друго събиране за бъдещето на балканския регион - през 2003 г. в Солун. Тогава България беше отсъстваща от масата. На новата среща липсваща беше Албания, тъй като Гърция се намира в дипломатически разрив с нея, заради арестуван за корупция кмет от гръцки произход.
Това всъщност, е типично доказателство как добрите намерения на ЕС в региона се сблъскват с реалността. Ако на първата среща само Гърция беше член на ЕС, то сега България, Румъния и Хърватия вече също са вътре. Това, уви, не прави по-лесен пътят на останалите.
Северна Македония, която е със статут на кандидат член от 2005 г. и Албания, кандидат-член от 2014 г., са заплашени да влязат в организацията дори след страни като Молдова и Украйна, които получиха този статут едва през юни миналата година (и също бяха на вечерята).
Бизнес по съседски
След като плановете за връзка по въздух пропаднаха, надеждите са, че все още може да бъде изградена железопътната връзка между София и Скопие, за която се говори от 1994 г. Според македонския посланик железопътната инфраструктура от македонската страна все още се строи, като връзката до границата се очаква да бъде довършена до 2027 г.Въпреки липсата на инфраструктура инвестиции в Северна Македония от българска страна не липсват. През 2021 г. сумата достига 244 млн. евро, ръст над около 100% в сравнение с 10 години по-рано. Общият размер на инвестициите от 2010-2021 г. е над 1.88 млрд. евро.
От срещната страна обаче не се среща подобен ентусиазъм. През 2021 г. Македония инвестира около 8 млн. евро в България, като за 10 години нетно излиза от България, предпочитайки дестинации като Русия (около 100 млн. евро) и Сърбия (700 млн. евро).
Основният проблем за Скопие е промяната на конституцията. На 18 август парламентът трябваше да гласува вписването на българите в основния закон, което е предусловие за започване на преговорите с ЕС. Правителството обаче не успя да прокара промените. Според Агнеса Руси Поповска, посланик на Северна Македония за България, промените могат да бъдат прокарани до края на ноември (виж интервюто), но гаранция няма. Опозицията в Скопие използва казуса, за да трупа политически капитал.
"Ако само еден пратеник од ВМРО-ДПМНЕ ме изневери и гласа за уставните измени, ќе се повлечам од политиката" заяви на 23 август Християн Мицоски, лидер на опозиционната партия с 37 депутати от 120 членния парламент на Северна Македония.
Така съседната държава е изправена пред следния, типично балкански, казус: според проучвания на местни медии около 80% от гражданите са против вписването на българите в конституцията, докато в същото време 80% са за влизането в ЕС.
Как се променя конституция
На 25 юли конституционна комисия в македонския парламент предложи промените, които бяха вследствие на така нареченото Френско предложение за вдигане на българското вето. Според тях, българите ще бъдат записани като малцинство в македонската конституция, където вече са вписани турци, власи, роми, сърби, босненци, албанци и македонци. Според настоящето предложение към тях трябва да се прибавят българи, хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни.Историята на промените в конституцията датира от 2002 г., когато вследствие на военния конфликт с албанското население, в Македония се предлагат промени в конституцията. Със създаването на "Комитет за односи меѓу заедниците" или Комитет за отношенията между общностите, постепеннo етническото напрежение от началото на века спада. Комитетът, който официално започва да действа 2007 г., се занимава с проблеми и предлага решения на правителството, свързани със съжителството на различните народи в страната - нещо като комисия по връзки с обществеността.
Понастоящем органът е съставен от 19 члена - по седем места за албанци и македонци и по един представител за турци, сърби, власи, роми и босненци. Новото предложение за промени в конституцията предлага съставът му да се разшири до 43: всички изброени общности, сред които и българите, да получат по един представител, а албанците и македонците по 16 "с цел да се гарантира представителност".
"Капитал" разговаря с македонския посланик в София, за да разбере какви са настроенията отвъд границата и какво мисли официалната власт в Скопие за пътя към ЕС.
Тема с продължение
Македония е една от темите, която неизменно присъства от самото начало на 30 годишната история на "Капитал". По повод годишнината на медията в редакцията подбрахме малка част от най-интересните текстове през годините по темата:
Интервю със социолога Валерий Русанов, който през 1997 г. посочва разделителната линия между двете държави: езикът.
Анализ на патриотичния подход на България към Македония - романтиката на една национална мечта
Кратък пътепис от 1998 г. от Охрид или "Касандра и Киро са балсам за душата на македонеца"
Водещият текст от темата на броя на Капитал от май 2012 г.: В земята на счупените часовници
Как отношенията между двете държави отново зациклиха преди деситилетие: Тази дяволски трудна страна
Външният министър на Македония пред "Капитал" през 2017 г.: Никола Димитров: Убеден съм, че България ще бъде най-големият ни поддръжник в ЕС
3 коментара
Сърбите никога няма да позволят Македония да влезе преди тях в ЕС. Затова Белград организира и ще продължава да организира анти-български прояви в Македония, за да може да саботира нейното членство в ЕС и да я отдалечава както от Европа, така и от България. По-лошото обаче е, че на сръбската въдица се хващат не само македонците, но и българите. А от тази омраза между българи и македонци печелят само Сърбия и РаZZиа.
Русия още повече. Последното нещо, от което има интерес Путин, е обединена и силна Европа с повече пълноправни членове на ЕС. Изпитва неистов ужас от това.
До коментар [#2] от "Венцеслав Ралев":
Русия не изпитва неистови ужаси, а си действа методично :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.