Анализ | Как Латинска Америка може да стане суперсила в суровините
Този път тя трябва да използва тази възможност, за да насърчи развитието у дома
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От петстотин години Латинска Америка и нейните 2 млрд. хектара земя са жизненоважен източник на храни, горива и метали за света. Първо ограбвана от колонизаторите за злато, сребро, памук и захар, по-късно тя снабдява Европа и САЩ с петрол и каучук. Днес Латинска Америка е изправена пред възможност да стане суперсила в суровините през XXI век. Този път тя трябва да използва този шанс, за да насърчи развитието у дома.
- Страни от Южна Америка искат да създадат литиев ОПЕК
- Европа се замисля за недостига на ключови суровини
Преходът към чиста енергия ще доведе до десетилетия на търсене на металите, необходими за умножаването на соларните и на вятърните паркове, електрическите мрежи и електрическите автомобили. В Латинска Америка се намират над една пета от глобалните запаси на пет ключови метала. Тя вече доминира в добива на мед и държи около 60% от известните в света залежи на литий. Също така е богата на сребро, калай и никел. А ще получи облаги, дори ако "зеленият" преход се забави, благодарение на скорошните открития на петрол, които могат да задоволят до 5-10% от глобалното търсене до 2030 г.
С похода към "зелено" бъдеще светът ще става и по-населен. До 2050 г. може да има близо 10 млрд. гърла за хранене спрямо 8 млрд. сега. Това ще стимулира търсенето на въглехидрати, протеини и деликатеси, които Латинска Америка произвежда в изобилие. Тя вече снабдява над 30% от царевицата, захарта, телешкото и пилешкото месо в световен мащаб, както и 60% соята. Глобално осем от десет чаши с кафе арабика са направени със зърна от региона. До 2032 г. нетният износ на храна може да надвиши 100 млрд. долара, което е най-голямото количество в света до този момент.
Статутът търговски партньор на региона ще бъде бъде стимулиран от враждите между суперсилите. Западът се опитва да ограничи зависимостта си от Китай и ще иска повече сделки с Латинска Америка, на която гледа като на до голяма степен неутрален и мирен район. И други се заглеждат в тази посока - миналия месец бразилската минна компания Vale продаде 13% от подразделението си за "зелени" метали на саудитски предприятия за 3 млрд. долара; Китай отдели 1.4 млрд. долара за разработването на литиево производство в Боливия; Европа обеща да инвестира 45 млрд. евро в "зелени" проекти на континента.
Минали битки за ресурсите са водели до преврати, неравенство и популизъм.
Проблемът е, че връзката на Латинска Америка със суровините рядко е била щастлива. Минали битки за ресурсите са водели до преврати, неравенство и популизъм. Венецуелският лидер Уго Чавес прахоса изобилието от петрол на своята страна, харчеше разточително, не инвестираше достатъчно в индустрията и я напълни с доверени лица. Петролът в Колумбия и Еквадор доведе до преждевременна деиндустриализация. Докато износът се увеличаваше, същото се отнасяше и за националните валути, същевременно се задушаваха другите износни индустрии и съдбата на региона се обвързваше с един волатилен пазар. Латинска Америка претърпя безброй възходи и падения. Местните икономики са несиметрични - средно 80% от износа на страните идва от експорта на суровини.
За да се справи по-добре този път, Латинска Америка трябва да направи няколко неща по правилния начин. Първо, страните трябва да гарантират, че въпросният бум наистина ще се случи. В момента политиката го задържа. На власт са леви лидери и популисти и много страни в региона са прокарали закони, които ще вдигнат данъците, ще национализират резервите или ще ограничат чуждите инвестиции. Ясно е, че правителствата искат да се предпазят, особено предвид колко често са били ограбвани в миналото. Но ако поискат да вземат прекалено много или непрестанно променят мнението си, техните залежи няма да бъдат експлоатирани в скоро време.
Споделянето на приходите с общностите, които живеят близо до мините, също е много важно. Местните се оплакват, че добивът заплашва техния начин на живот. Тази година протести спряха с месеци работата на перуанска мина за мед, която съставлява 2% от световните доставки. Тези общности често са игнорирани от правителствата, а минните компании често са замесени в скандали или унищожават местната околна среда. Освен ако и правителствата, и компаниите не направят повече, за да тушират притесненията, напредъкът ще остане минимален.
А правителствата трябва да харчат парите си мъдро. Когато цените са високи, те трябва да заделят част от средствата, за да могат да подхранят държавните бюджети, когато времената са лоши.Освен това трябва да инвестират в основните услуги, които позволят появата на нови индустрии - образование, здравеопазване, инфраструктура и изследвания. Световната банка изчислява, че инфраструктурната финансова "дупка" в Бразилия до 2030 г. ще възлиза на почти 800 млрд. долара, което е 3.7% от БВП всяка година. Латинска Америка има историческата възможност да надмогне проблемите си и трябва да се възползва.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.