Коментар | Путин иска повече територия, ЕС се опитва да го изпревари

Въпреки болезнената сложност на процеса по разширяване руската агресия убеди някои европейски правителства, че не могат да си позволят да чакат. "Това е моментът да бъдем дръзки и да променим подхода си към разширяването, за да приемем шестте страни от Западните Балкани, както и Украйна и Молдова. Не става въпрос за бюрократично начинание, а за изнасяне и запазване на определен модел на живот на свободните и отворени западни демокрации", коментира австрийският външен министър Александър Шаленберг.

Очаква се разширяването да бъде тема в годишната реч "За състоянието на съюза" на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Министрите по европейските въпроси на 27-те членки също ще обсъждат темата на срещата си в края на октомври. Най-важното е, че Германия и Франция, изглежда, са съгласни с цел да се помогне за отблъскването на руското влияние.

Срок от седем години

Основен въпрос е за какъв период време говорим. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призовава новите членки да бъдат приети до 2030 г. Френският президент Еманюел Макрон подкрепя идеята за присъединяване на етапи, като държавите първо да получат достъп до единния пазар, преди да станат пълноправни членове на ЕС.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призовава новите членки да бъдат приети до 2030 г.

Но ако тези страни успеят да реализират евроамбициите си, лидерите на ЕС ще трябва да се справят с острите болки на растежа. Вероятно дебатът между европейските столици ще бъде яростен, когато лидерите преценяват дали новите кандидати са подходящи (например все повече се разгарят притесненията за корупцията в Украйна). Освен това се оформя и кошмарната перспектива за реформирането на вътрешния процес по вземане на решения в ЕС с цел функционирането на един много по-голям блок.

След като Шарл Мишел определи крайния срок от 2030 г., говорител на Европейската комисия изля студена вода върху толкова скорошна дата, като каза, че процесът по присъединяване ще бъде въз основа на заслугите. Комисията трябва да представи своя доклад за напредъка на кандидатките по-късно тази година, макар че източници казват, че това ще бъде забавено на фона на прецизното разглеждане на украинската кандидатура.

Проблемът с корупцията

"Искаме да дадем положителен сигнал на Украйна, но неща като предложението да се дадат повече правомощия на украинските разузнавателни служби по отношение на корупцията могат да изпратят погрешно послание", посочва западноевропейски дипломат. В същото време допълва, че Украйна е "много корумпирана страна".

Земеделската политика е най-очевидният източник на напрежение при бъдещи преговори за присъединяване между Брюксел и Киев. Износът на евтино зърно от Украйна може да залее ЕС и да удави силно субсидираните фермери от блока. Полша и няколко други европейски страни вече затвориха вратите си за украинския зърнен износ, като заявиха, че целта на този ход е защита на техните фермери.

Земеделската политика е най-очевидният източник на напрежение при бъдещи преговори за присъединяване между Брюксел и Киев.

Вътрешните реформи, до които ще доведе разширяването, включват: промяна на общата земеделска политика на ЕС; преустройство на дългосрочния бюджет на блока; пренаписване на неговия процес по вземане на решения с цел придвижване към по-голямата употреба на т.нар. гласуване с квалифицирано мнозинство в области като външната политика, където сега се изисква единодушие.

"Виждаме, че в момента рамката не е пригодена за Европа с 30 и нещо членки. Понякога е много, много трудно, както знаете, с 27 членки", казва португалският министър по европейските въпроси Тиаго Антунеш.

Както винаги ще има и политически измерения. Едно съществено разширяване на ЕС би изместило центъра на тежестта на блока на изток, което може да отслаби традиционното решаващо влияние на Франция и Германия върху ключови решения.

Група законодатели от ЕС вече работи по мащабни планове за промяна на договорите, което според тях ще е необходимо за разширяването. Но промяната на основните договори на ЕС е труден процес, изискващ референдуми в няколко страни. Желанието за подобни дейности е ограничено сред европейските дипломати, някои от които твърдят, че реформите могат да бъдат въведени въз основа на съществуващия Лисабонски договор на блока.